Конякът - удоволствие през зимата

Следния материал бях подготвила преди време за един сайт, но мисля, че сега-в мъгливите януарски вечери,  е особено актуален .

Когато снегът навън е покрил улици и къщи и студът сковава земята, всички търсим топлинка в уютни местенца. Какво по-добро от бумтящия огън в камината и топла чаша чай за съгряване? Понякога в нея добавяме малко коняк…
Прекрасният му вкус ощастливява небцето. По цялото ни тяло се разлива топлина…

Конякът е алкохолна напитка, която се отнася към т.н. аперитиви. Изкусният баланс във вкусовия букет и привлекателният цвят са го превърнали в питие, любимо за мнозина. Със заслужена слава са покрити ненадминатите френски коняци, сравнявани с “питие на боговете”. И то не от кого да е, а от самия Виктор Юго.

Мини полата - модната революция на 20 век.

Мини полата днес е моден факт, който далеч не е най-екстравагантният в света на облеклото.  И даже не се замисляме, че не толкова отдавна обществото преглъщаше трудно тази ефектна волност в дамския гардероб.

 Малко история

През 19 век господствали строги правила в облеклото: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца. Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.

  Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война. Жените се променили – те влезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.

Историята на “Черната маргаритка”

Миниполата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия – в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречела при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелка Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене (на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете) и не след дълго в магазина й в Челси се появили миниполи. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“. 

През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема – “черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество, по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече – Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили “произшествието”.

Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. 

Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена на Британската империя, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. 

На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Бийтълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. 

Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith's Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг – Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки. Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуражавана от съпруга си, създала своята първа колекция с доста екстравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.

 Нещата на Мери Куант се радват на огромен успех и днес. Например в Страната на изгряващото слънце дизайнерката има над 200 бутика. 

С годините бизнесът и се разширява и сега логото и може да бъде намерено върху килими, бански костюми, детски играчки, козметика.

Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция минипола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “ Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал миниполата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард. От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант, набира сили, за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.

На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ. – клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон. Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само 4 години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Весела Христова

 

Публикувано и тук

Чаят - традиции и ритуали

По случай Световния ден на чая - 15 декември, пускам следната публикация*

(Вчера, впрочем, бе Международният ден на ...маймуната. Обаче нямах актуален текст по темата)

Ухажван участник в традиционния Five o'clock на Острова. Задължителен за руската трапеза в компанията на тумбест самовар и апетитни гевречета. Издигнат в ранг на изкуство в страните от Далечния изток. Какво по-добро от чаша топъл чай в мразовитите декемврийски утрини? Глътка, която разлива топлина по цялото ви тяло… 

Китайците познавали чаения храст отпреди 5 хилядолетия. Днес той е пренесен по целия свят и се отглежда в над 50 държави. Напитката помага при умора, изтощение, жега, студ, има доказани лечебни свойства.

Чаеният храст е многогодишно растение, което живее над половин век. След беритба (първата беритба дава най-добър продукт) листата му се подлагат на сложна обработка, след което се получават стотиците търговски видове. 

Основните видове чай са четири: черен, зелен, червен и жълт. 

Чрез комбиниране на различни сортове и допълнително ароматизиране се получават различни чаени “букети" – със специфичен аромат и вкус. Ценен сорт е и белият чай, който се отглежда в китайската провинция Фужиян. Той се прави от неразвитите пъпки на чаените храсти. След като се изпари влагата по тях, по листенцата се образува сребрист мъх. Бледата запарка има цвят на шампанско, деликатен вкус, много лек, мек и сладък. 

Видовете чай се различават по степента си на ферментация. Докато черният чай преминава през всички степени на ферментация и обработка, зеленият не се подлага на ферментация. Повече от 95% от световното производство се фокусира върху черния чай. Най-качественият и търсен чай продължава да се внася от Индия и Китай. 

Приготвяне  

Казват, че идеалната напитка се прави от две листенца и едно цветче. Водата не бива да се оставя да кипне, а само да се затопли, но точно до 80 градуса. Сервира се запарен в чайник.  

При запарване до 3 минути от листенцата се извлича само теинът. Тогава напитката действа ободряващо. Над 3 минути се освобождават други вещества – танини, и тогава чаят успокоява. 

Най-подходящи за приготвяне на чай са чистите изворни и слабоминерализираните води. Колкото по-силен, нежен и скъп е сортът, толкова по-силно му влияе неподходящата вода.

 Висококачествените сортове съдържат по-голям процент танини – 18–20%, а теинът е 2–4%. Зеленият чай може да се запарва повече. Сухият чай се съхранява в добре затворени стъклени или керамични съдове. Подходящи за кипване на водата са емайлираните чайници, от закалено стъкло или от неръждаема стомана. Отварата се прецежда с пластмасови цедки. Водата не се преварява вторично. Използваната запарка се изхвърля – стара истина е, че пресният чай е лекарство, а остарелият – отрова.

Поднасяне – изисканост и традиции

Допълнително към чая се предлага мляко, лимон, нарязан на кръгчета, и бучки бяла захар. Смята се, че кафявата захар разваля вкуса. Последователността при поставяне на съставките в чашата е следната – първо лимонът, после - всичко останало. 

Млякото не се добавя, когато се използва лимон. Изисканите дами никога не бъркат чая си с лъжичката - леко разклащат порцелановата чаша напред и назад. 

Когато имате по-специални гости, не им предлагайте чай на пакетчета – в тях слагат изрезките от крайчетата и жилките на чаените листа. 

Във всеки дом красивият чаен сервиз е просто необходимост. Специалните съдове създават усещане за ритуал. 

При англичаните например съществува етикет за чаения сервиз – качествен, красиво изрисуван бял порцелан.

Япония

Известно е, че пиенето на чай в Япония е превърнато в особен, продължителен ритуал – чайна церемония ча-но-ю. Създадена е специално за усмирение духа на самураите и включва 4 основни принципа: хармония между човека и природата, чистота на сърцето и душата, уважение и тишина. Японците пият чай в малки чашки, без захар. Проява на грубост и невъзпитание е ако напуснете ритуала, преди да е приключил. В Страната на изгряващото слънце предпочитат зелен или жасминов чай.

Великобритания

Във Великобритания чаят е внесен от Томас Гарауей, който създава специални чайни, достъпни само за мъже. След време Томас Туининг, чието име стои върху 

най-популярните чайове в света, изгражда верига от заведения предимно за жени. 

Създателка на традицията на следобедния чай е Ана Мария Станхоуп, дукесата на Брадфорд, придворна дама на кралица Виктория. 

Официалният Five o'clock е свързан със специален дрескод, теми табу, класическите триъгълни сандвичи с краставици и сьомга и ред други условности, задължителни за присъстващите. 

Като израз на уважение домакинята ще ни предложи няколко вида чай и ще се осведоми за предпочитанията ви. 

Весела Христова

* Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011

Няколко разпространени заблуди

Измислени ли са арабските цифри от араби?

Всъщност цифрите са дошли от Индия. Арабите просто са ги пренесли, след което този начина на записване на числа се разпространява в Северна Африка, Испания и по цяла Европа. Голямото предимство на арабските цифри пред римските е не толкова в начина на изписване, колкото във факта, че смисълът на всяка цифра се определя от нейната позиция - например в 15 - цифрата 5 е просто петица, докато в 1570 - тя има друг смисъл - пет стотици.

 

 "И все пак тя се върти..."

Тази добре позната фраза всъщност не принадлежи на Галилей. Думите не присъстват никъде в протоколите на инквизицията или пък в писмата на великия учен. За пръв път се споменават в печално известния с подвеждаща информация труд  "Литературни извори"  ("Querelles Litteraires") на абат Ирели, който вероятно си ги е измислил.

"Религията е опиум за народа"

Фразата се приписва погрешно на Ленин или Маркс. За пръв път обаче я произнася немският писател Новалис през 1798 "Вашата така наречена религия ви действа като опиум - отвлича ви и приглушава болката ви, вместо да ви вдъхне сили".

А пък изречението "Пролетариатът няма какво да губи, освен своите окови" принадлежи на... Жан Пол Марат. 

"Пролетарии от всички страни, съединявайте се"-  за пръв път е написано от Карл Шапер.

"От всекиго според способностите , всекиму според потребностите" - на Луи Блан. 

Весела Христова

Източник

Дарът за ангелите

Знаете ли, че когато уискито отлежава, част от алкохолното му съдържание се изпарява.
Наричат го дар за ангелите.

Първи започнали да правят уиски шотландските манастири. Монасите произвеждали скромни количества, които основно се използвали за лекарство. 
Минали години. 
Технологията била изнесена извън манастирските стени и се разпространила сред селяните. 
Постепенно уискито се превърнало в национално питие на Шотландия (т.нар. скоч). 
Има дори празник на уискито.

В един момент властта се намесила. През 1644г. за пръв път бил въведен акциз върху производството му. Как ли са благославяли властника, приел това решение...

Тънкостта на производството е в отлежаването.
Обикновено шотландското уиски отлежава в бъчви, в които преди е имало американски бърбън, но най-добър аромат се получава, ако отлежи в бъчви от херес, мадейра или портвайн – чудесните пиренейски вина.


Понякога стените на бъчвата се обгарят. С дървени въглища се филтрира течността.

Стандартното шотландско уиски отлежава 3 години, малцовото-  5-12 г. Колекционерските сортове отлежават до 21 години, а редките – от 30 до 50г. 

Весела Христова

Жената вамп

Като пръв имиджмейкър в историята на киното може да се приеме американецът Уилям Фокс( основал знаменитата кимпания  „Фокс филм корпорейшън”, превърнала се по-късно в  „Туенти сенчъри фокс”), който, наблюдавайки не особено талантливата игра на привлекателната актриса Теодосия Бар Гудман в една театрална постановка, решава да създаде един печеливш търговски продукт. 

В главата му се върти и стихотворението на Ръдиард Киплинг Тhe Vampire*. 

Така се ражда образът на жената вамп.

 

 За дъщерята на полския имигрант е измислена специална “легенда” – от тайнствената й история на  раждането (говорило се, че се е родила в пустинята, под погледа на каменния египетски Сфинкс) до най-малките подробности от битието и.

Образът на жената вамп

Бледо лице, аленочервени устни и силно гримирани очи. Черна очна линия в изобилие.

Коварното същество от женски пол хладнокръвно използва мъжете за постигане на користните си цели, като изсмуква енергията им, прибира парите им и разрушава семейните гнезда. Прави гос неприкрита наслада, опиянявайки се от властта си над силния пол.

Началото на XX век.Началото на еманципацията.

Жената вамп става изключително популярна през 1915 година с излизането на филма «A fool there was», с участието на актрисата Теда Бара. Звездата на нямото кино Теодосия Бар Гудман е американска актриса със смесен полски, френски, немски и еврейски произход. Според някои псевдонимът Теда Бара е анаграма на Arab Death (арабска смърт). За кратката си артистична кариера Теда успява да стане една от най-популярните жени на своето време и е сред първите секс символи в киното. Снима се в тридесет и осем филма.

 Само за няколко месеца гореспоменатият филм – “A fool there was», носи шеметни печалби за кинокомпанията Fox – 250 милиона долара, нещо нечувано по това време. 

Освен във филмите, актрисата Теда Бара поддържала имиджа на жена вамп и в реалния живот: пушела много, говорила с дрезгав глас, дори изпадала в транс пред обективите на фоторепортерите.
На нас ни се струва смешно, но за онези времена била доста печеливша стратегия. 

Весела Христова

  

Тhe Vampire

A fool there was and he made his prayer

(Even as you and I!)

To a rag and a bone and a hank of hair

(We called her the woman who did not care),

But the fool he called her his lady fair

(Even as you and I!)

Oh the years we waste and the tears we waste

And the work of our head and hand,

Belong to the woman who did not know

(And now we know that she never could know)

And did not understand.

A fool there was and his goods he spent

(Even as you and I!)

Honor and faith and a sure intent

But a fool must follow his natural bent

(And it wasn’t the least what the lady meant),

(Even as you and I!)

Oh the toil we lost and the spoil we lost

And the excellent things we planned,

Belong to the woman who didn’t know why

(And now we know she never knew why)

And did not understand.

The fool we stripped to his foolish hide

(Even as you and I!)

Which she might have seen when she threw him aside –

(But it isn’t on record the lady tried)

So some of him lived but the most of him died –

(Even as you and I!)

And it isn’t the shame and it isn’t the blame

That stings like a white hot brand.

It’s coming to know that she never knew why

(Seeing at last she could never know why)

And never could understand.

Rudyard Kipling (1865-1936)

Най-искрената обява в историята

"Търсят се хора за рисковано пътешествие. Малка заплата, свиреп студ, дълги месеци в тъмнина, постоянна опасност за живота, съмнителна вероятност за благополучно завръщане. В случай на успех - чест и слава. Ърнест Шекълтън. "



Тази обява се смята за най-успешната в историята на рекламата. Авторът е Ърнест Шекълтън - знаменит британски полярник, който след покоряването на Южния полюс от Амундсен и Скот решил да прекоси цяла Антарктида.

За тази цел му е бил необходим екип.
Обявата се появила в лондонските вестници. Била разлепена и по стълбовете на града.  Въпреки че не обещавала нищо добро за участниците в Имперската трансантарктическа експедиция(1914—1917), се явили над 5000 кандидати. От тях 3 жени - факт, почти невероятен за началото на 20-и век. 

Примерът с невероятно ефективната и в същото време пределно искрена реклама влязъл в учебниците. 

Някои скептици обаче заявяват, че такава обява не е била пускана никога.

Най-ранният първоизточник , в която е споменат интригуващият факт, е книгата Quit You Like Men (1944). Косвени свидетелства за обявата,  привлякла хиляди желаещи,  се срещат и в биографиите на великия пътешественик от 20-те г.

Оригиналният текст е обект на интерес от страна на многобройни ентусиасти, любители на историята.

За този, който го намери, е обещано дори възнаграждение.

Наградата е малко скромна - 100 долара, но моралното удовлетворение за този, който открие интересната информация,  явно ще бъде голямо.

Всички участниците в експедицията - 56 души, се върнали благополучно. Загинала единствено котката на корабния дърводелец - мисис Чипи.

Весела Христова 

Източник

И отново за келтските орнаменти

Продължение

 Дракони пазители

Драконът като орнамент присъства в много култури. Според някои източници гръцката дума за дракон означава остър взор.

Съвременно бижу - келтски дракон

На драконите се приписват пророчески дарби. Крилатият Дракон при келтите е дух, който ни пази.

Съчетава небесните и земните сили за да създаде своеобразен "защитен щит" на Земята.

 Драконите охранявали портите към други светове, предпазвайки ни от неприятели с неземен произход.

Освен това пазели изворите на мъдростта от непосветените.

Понякога ги изобразявали като стилизирани спирали или лабиринти. 

Леговището на Дракона било свещено, енергиен източник и място за придобиване на духовна сила. 

Каменните кръгове на Британските острови често обозначавали такива места.

каменен кръг

Според хералдиката драконите символизират независимост, мъдрост и лидерство.

  Свещеното дърво

Символ на духовна енергия, мъдрост и живот.

Самотните дървета имали специално значение за келтите.

Били земното въплъщение на сакралното Дърво на живота.

Ритуалите, извършени в сянката на неговата корона, вдъхвали сили, стимулирали духовното израстване и обещавали дълъг живот.

Символ на щедростта на Майката Земя, Дървото на живота пиело с корените си жива вода от сърцето на земята.
Клоните, устремили се към небесата, представлявали взаимовръзката и съюза между Небето и Земята.

Около самотните дървета често се поставяли каменни кръстове и побити камъни. По-късно там  строяли християнски църкви.

В келтските орнаменти се изобразявали и листата, които символизирали силата на определени дървесни видове и боговете, на които тези дървета били посветени.

/следва/.

Източник 

Весела Христова

Истории за края на света. Апокалипсисът в началото на 20 век.

Великият учен Исак Нютон изчислил навремето, че краят на света ще настъпи през 2020 година. Източник на неговата хипотеза били предсказанията на Йоан Богослов. 

 В миналото многократно сме преминавали през дати, смятани за съдбовни за човечеството. Дати, вещаещи неговия край.

Например според Чарлз Ръсел -  проповедникът , основал "Свидетелите на Йехова", светът трябвало да свърши през 1872. Краят не последвал и той отложил датата за 1874. След това на 2 октомври1914, 1915, 1918, 6 февруари1925, 1941, 1975, 2 октомври 1982.

Апокалипсисът в началото на 20 век.

Първата научно обоснована вероятна дата на апокалипсиса била 18 май 1910. Тогава се очаквало Земята да се озове в опашката на Халеевата комета. Още при появата на кометата през 1835 било установено със спектрален анализ, че тя е обгърната от отровни за човека химични съединения.

Бързо се разпространили слухове за очакваното отравяне на земната атмосфера к кометните газове. Някои хитреци веднага се възползвали от ситуацията - започнали да търгуват с ампули противоотрова. Във вестниците се вихрели сложни спорове за съдбата на Земята. Мастити специалисти прогнозирали епидемии и гибел на цялото население. Настанала масова психоза. Хората си взимали последно сбогом с роднините и окупирали аптеките, за да си набавят противоотровата. В църквите денонощно имало служби и се отправяли горещи молби към Всевишния.  По-предприемчивите наемали подводници, за да преживеят бедствието. Други пък не отишли на работа. Миньорите в Пенсилвания категорично отказали да се спуснат в шахтите. Страхът им бил разбираем - хората не искали да бъдат погребани под дебелите земни пластове- Във Вирджиния и Кентъки стотици наплашени американци се отправили към пещерите в търсене на последно убежище.  Много от жителите на Сан Франциско пълнели големи бъчви с вода и влизали в тях, за да не бъдат изпепелени от възпламенилия се в земната атмосфера кометен водород Французите проявили повече чувство за хумор - напечатали шеговити картички по този повод. Появата на кометата съвпаднала с периода на разцвет на руската поезия - т.нар Сребърен век. Александър Блок, Марина Цветаева, К. Балмонт споменават небесното тяло в безсмъртните си стихове. Пример: По яйцевидному пути   Летит могучая комета.   О чём хлопочет пляской света?   Что нужно в мире ей найти?   Она встаёт уж много лет,   Свой путь уклончивый проводит,   Из неизвестного приходит,   И вновь её надолго нет.   Как слабый лик туманных звёзд,   Она в начале появленья -   Всего лишь дымное виденье,   В ней нет ядра, чуть тлеет хвост.   Но ближе к Солнцу - и не та.   Уж лик горит, уж свет не дробен,   И миллионы вёрст способен   Тянуться грозный след хвоста.   Густеет яркое ядро   И уменьшается орбита.   Комета светится сердито.   Сплошной пожар - её нутро./ К. Балмонт/ Изобщо, думата комета дълго време била на мода. Наближава декември  и вещаят отново края на света. Очакваме и планетата Нибиру, която ще се превърне във второ Слънце. Което би изгорило Синята планета... Весела Христова

Мизухики -възелче за късмет

В страната на хилядолетните традиции- Япония, съществува любопитно приложно изкуство с  древен произход.

Мизухики - изкуството на красивите многозначителни възли.

Композиции от декоративни възли се използват при опаковане на подаръци, в картички и др.  Повечето възли имат символичен смисъл. При раждането на дете е един възел, за младоженци - друг и т.н.

Историята на мизухики ни отвежда далеч в миналото - в 7-то столетие.

В 607 година в Япония от Китай се върнала делегация, която носила специален дар от китайския император. Той лежал в прекрасна кутийка, завързана по оригинален и непознат дотогава начин с червени и бели нишки.

Съчетанието на цветовете и възлите имало конкретен смисъл - "Безопасен път" ,т.е.представлявал специален талисман, осигуряващ безпроблемното завръщане у дома.


 

От тази кутийка тръгнала историята с възлите.

Винаги, когато се поднасял подарък на императора, се завързвал с червени и бели шнурове, направени от специална хартия - васи. 

В периода Едо  (1611-1869) самураите били задължени да се обучават в мизухики.
Традиционната им прическа се оформяла с възли по каноните на мизухики.
Специалните шнурове и възли се използвали и при изработката на чадъри.

Традициите на древното знание са живи и днес.

Специални възли се използват при ушиването на кимона, при прическите на булките, при орнаменти с ритуален характер и др.

Връвта от васи се изработва основно в провинция Ида.

Основни възли

	1. «мусуби-кири» - «Възелът, който не бива да се развързва». Това е възел, който се прави при сватби. Предполага се, че събитието няма да се повтори. Ако събитието е радостно, краищата сочат нагоре.	Ако обаче е тъжно - сочат надолу.
	2. «тьо-мусуби» - прилича на панделка. Прилага се при събития, които предполагат повтаряне. При това нееднократно. Например, при раждането на дете.
		3. «аваби-мусуби» - «раковина», Универсален възел, правен и при радостни, и при тъжни случаи. При радостните краищата сочат нагоре, при тъжните -обратно. Весела Христова

Детската количка... през вековете

Днес по един от каналите Кака Лара бе направила репортаж  за невъзможните условия на придвижване на майките с детски колички в един столичен квартал. Всеки, който се е сблъсквал с този проблем, знае, че наистина е неприятен. Независимо, че изглежда понякога маловажен.

Как обаче са се придвижвали майките преди години. А преди векове?

На този интересен въпрос намерих отговор в един забележителен сайт .

Като изобретател на детската количка се приема Уилям Кент, който всъщност бил ...ландшафтен дизайнер.

 През 1733  конструирал и декорирал количка за децата на един английски благородник. В семейството имало шест деца и проблемът с придвижването им бил болезнен.

Изобретението на Кент станало популярно сред висшите социални слоеве. Количките му били много скъпи и представлявали истинско произведение на изкуството - украсени със символични фигури и орнаменти.  Някои от тях са попаднали в съвременните музеи:

В продължение на век детската количка била предмет само за богатите. По- нисшите съсловие не можели да си позволят такъв разкош.

Обикновено количките били с три колела. Децата седели в тях и ги теглели.
В края на 19 век конструкцията се променила и започнали да бутат количките напред, а не да ги теглят. Някои имали и дръжки от двете страни.

 Други представлявали комбинация от количка и проходилка

 През 1889  Уилям Ричардсън патентовал количка, в която можело да се сменя положението на детето спрямо возещия. Изобретателят премахнал и оста между колелата, с което увеличил маневреността на превозното средство.

 Първата фабрика за производство на детски колички- Silver Cross, отворила врати през 1877 в Англия. Оттогава те престанали да бъдат атрибут на висшето съсловие и бързо се разпространили в Европа и Северна Америка.

Весела Христова

Как са се отнасяли към къпането в Средновековна Европа

През Средновековието в ред страни на Стария континент къпането било неглижирано. Та нали истинският католик е трябвало да се грижи повече за своята душевна чистота, отколкото за телесната.

 Освен това се е смятало, че през порите на тялото с водата проникват и всякакви зарази. 
Известен факт е, че Исабела Кастилска през целия си живот се е къпала само 2 пъти- при своето кръщение и преди сватбата си и то, защото църковните ритуали го изисквали. Кралят слънце Людовик XIV се е къпал цели 4 пъти, но всеки път след това се....разболявал! През XVII век било изобретено долното бельо като своеобразна прослойка между мръсното тяло и горните дрехи, които понякога били изключително трудно и скъпо да се поддържат и перат. 

Аристократите носели копринено бельо. За това си имало и конкретна причина - по хлъзгавата материя не се задържали бълхите!

В един момент дори обявили баните за развъдници на чумата. За това е имало основание. Изнежните европейци не използвали достатъчно гореща вода за къпане, която би унищожила някои болестотворни микроорганизми в помещенията,а умерено топлата вода била идеална среда за размножаването им.

Огромните дворци не притежавали тоалетни.  Архитектите смятали за скверна мисълта да включат подобни "неаристократични" помещения при проектирането. 
Резултатът бил плачевен. 
Околностите били осеяни с миризливи купчинки. Според свидетелства на очевидци дори в самия Лувър, в  двора му и алеите се разнасяла натрапчивата миризма от резултатите на дейността на човешката отделителна система. Когато великият Леонардо посетил благородния двор по покана на френския крал, бил смаян от този факт и веднага проектирал за монарха тоалетна с вода.



 Простолюдието в Париж изливало нечистотиите право в канавките на улицата. За да не улучат някой преминаващ, съобразителните жители се провиквали  Внимание, ще плискам... 

По -късно се появили и специални женски приспособления, подобни на мини -подлога, които дамите можели да носят със себе си - т-нар Bourdaloue.



Първият закон, забраняващ изливането на нощните гърнета през прозореца се появил още през 1270. Само че кой ли го е спазвал...

Весела Христова
 

Я о туалетах. Оказывается, в огромном дворце их не было ни одного. О чем думали архитекторы? О возвышенной красоте, конечно. А природа она и есть природа, чего же о ней думать. Отхожие места устраивать в галантную эпоху еще не считали нужным. По свидетельству очевидца: «В Лувре и вокруг него, внутри двора и в его окрестностях, в аллеях, за дверьми - практически везде можно увидеть тысячи кучек и понюхать самые разные запахи одного и того же - продукта естественного отправления живущих здесь и приходящих сюда ежедневно». Пораженный луврскими реалиями великий Леонардо да Винчи, посетивший Париж по приглашению короля Франсуа I, спешно спроектировал для монарха туалет с водосмывом. Но, как известно, многие идеи гения опередили современность на века. Водный туалет для французского двора - не исключение. Для наших современников это все выглядит дико, но «что естественно»… Средневековый Лувр - не исключение, а только часть целого. Принимать какие-то специфические меры для решения гигиенических проблем просто не умели и жили, как придется. Жители парижских многоэтажек от помоев избавлялись просто - выливали их в окно. А чтобы случайно не окатить сверху зазевавшегося прохожего, придерживались правила: прежде чем вылить помои, горожане трижды громко кричали: «Осторожно, выливаю!» Нельзя сказать, что власти не боролись с явлением. Первый закон, запрещавший выливать содержимое ночных горшков в окно, был принят еще в 1270-м году. Но ведь одних запретов мало, а городской канализации еще не существовало.

Источник: http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-21164/
© Shkolazhizni.ru

Я о туалетах. Оказывается, в огромном дворце их не было ни одного. О чем думали архитекторы? О возвышенной красоте, конечно. А природа она и есть природа, чего же о ней думать. Отхожие места устраивать в галантную эпоху еще не считали нужным. По свидетельству очевидца: «В Лувре и вокруг него, внутри двора и в его окрестностях, в аллеях, за дверьми - практически везде можно увидеть тысячи кучек и понюхать самые разные запахи одного и того же - продукта естественного отправления живущих здесь и приходящих сюда ежедневно». Пораженный луврскими реалиями великий Леонардо да Винчи, посетивший Париж по приглашению короля Франсуа I, спешно спроектировал для монарха туалет с водосмывом. Но, как известно, многие идеи гения опередили современность на века. Водный туалет для французского двора - не исключение. Для наших современников это все выглядит дико, но «что естественно»… Средневековый Лувр - не исключение, а только часть целого. Принимать какие-то специфические меры для решения гигиенических проблем просто не умели и жили, как придется. Жители парижских многоэтажек от помоев избавлялись просто - выливали их в окно. А чтобы случайно не окатить сверху зазевавшегося прохожего, придерживались правила: прежде чем вылить помои, горожане трижды громко кричали: «Осторожно, выливаю!» Нельзя сказать, что власти не боролись с явлением. Первый закон, запрещавший выливать содержимое ночных горшков в окно, был принят еще в 1270-м году. Но ведь одних запретов мало, а городской канализации еще не существовало. Под изысканными нарядами аристократы носили шелковое белье. Причина его популярности проста. В скользкой материи не водились паразиты, блохи и вши, им там было не за что уцепиться. О том, что насекомые были проблемой, свидетельствуют образцы хитроумных приспособлений, которые можно встретить даже в Эрмитаже. Речь о блохоловках. Знатные люди заказывали их из драгоценных металлов. Приспособления с приманкой - кусочком меха, пропитанного кровью, закладывали в пышные парики, часто украшавшие бритые наголо головы.

Источник: http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-21164/
© Shkolazhizni.ru