Ленинград - бунт срещу статуквото

Какво е общото между грубата стъклена многостенна чаша* и акмеистите – руските поети с "мъжествено твърд и ясен възглед върху живота", акцентиращ върху първичната природа? Ами …група Ленинград и последният им хит „Ч.П.Х“.

В духа на другите си хитове, посветени на северната руска столица, Сергей Шнуров развива своята легенда за петербургския ъндърграунд в абсолютно откровен, лишен от всякакви предразсъдъци стил. Така че фразата „В Питере пить“ / В Питер –да пием/, която май се е превърнала в крилата, се развива логично  в „ Это чисто Питер!“.

Очевидно асоциацията, която създава, се е вкоренила дълбоко не само сред почитателите на групата, но и сред останалата част от обществото, за която недвусмислените текстове, изобилстващи от  силно неформална лексика, са доста стресиращи. 

Сатирата си е сатира, но фактите са такива - в културната столица се пие доста, животът е купон, а Ленинград са на върха на вълната. Нишата е доста пчеливша,  бунтарите са винаги на мода.

Всъщност доста ги критикуват – заради прекалените цинизми, комерсиалните клипове, последните вокалистки.. Лоша реклама обаче няма. Едно не може да се отрече – брилянтният мениджърски талант на Шнуров, силният музикантски състав и гениалните клипове. Един от тях - „Кольщик“, дори получи награда в Кан. 

Премиерата на «Ч.П.Х.» бе на 31 август 2017 год. Автор на текста и музиката е Сергей Шнуров. Вокали са авторът, Флорида Чантурия и рапърът ST.

И малко уточнения:

/«Ч.П.Х.» се расшифрова «Чисто Питерская Х*йня», фраза , появила се в интервю на Шнуров от 2008,  в която  разказва за особеностите на живота в Петербург/.

* На 11 септември в Русия отбелязват неформалния Ден на многостенната чаша. Легендата разказва, че този вид чаши са направени по особена технология, която им придава голяма здравина, а дизайнът се приписва както на скулпторката Вера Мухина, така и на К. Малевич. Първата многостенна чаша е произведена на 11 септември 1943 год. Класическите и размери са: височина 90 мм, диаметър 65 мм,16 сектора . Широко се използва в заведенията за обществено хранене и в автоматите за газирана вода - тогава няма пластмасови чаши за еднократна употреба. С годините евтината и непретенциозна чаша се превръща в особен символ на съветския бит и присъства често в градския фолклор.

Весела Христова

Украинската Лейди Гага или безкрайно талантливата Светлана Лобода

Светлана Лобода (с ударение на "  а ") е певица, която със сигурност ще запомните. 
Клиповете и са зрелищни, провокативни, супер оригинални, а песните - от тези, които заковават твърдо челните места в музикалните класации. И понеже в българското интернет пространство информацията за нея е прекалено оскъдна, реших да ви направя съпричастни с творческия път на една красива и талантлива украинска звезда.

Светлана Сергеевна Лобода се ражда на 18 октомври 1982 в Киев. Музикалните и наклонности са забелязани от далновидните родители навреме и тя постъпва в музикално училище, в паралелка " пиано". По-късно изучава вокално майсторство и дирижиране. Приета е в Киевската Академия за естрадно и цирково изкуство и още в първи курс започва да пее в групата  "Капучино", която бързо става популярна в страната. След известно време групата забавя темпо и  прекратява концертите си - факт, който не допада никак на дейната Светлана. Тя обаче е обвързана с железен договор, който не и позволява да напусне състава. Певицата не може да се примири с наложените и ограничения - иска да пътува, да пее. Затова променя външния си вид така, че продуцентите да не я познаят и започва да пее с псевдонима Alisiya Gorn.

Музикалното явление Клеопатра Стратан

Павел Стратан е доста популярен молдавски изпълнител.

 Обаче неговата дъщеря - Клеопатра Стратан (родена на 6 октомври 2002 в Кишинев), го превъзхожда в това отношение. 

Troy Harley - руският Бон Джоуви в действие

Първите си крачки към славата младият руски изпълнител Роман Архипов прави благодарение на телевизионното шоу "Фабрика за звезди". Става солист на група "Челси", която бързо печели сърцата на младите. 

През 2011 кариерата на чаровния блондин прави още един скок - с рок проекта  Troy Harley. С този псевдоним любимецът на руската публика покорява американския музикален ефир и амбициозно се насочва към световния. Продуцентът му е не кой да е, а членът на авторитетното жури от  American Idol Ранди Джаксън, известен и като мениджър на Марая Кери, носител на Грами. 

Роман Архипов, чиято прилика с младия Бон Джоуви е поразителна, е първият руски музикант, участвал в международния рок фестивал Vans Warped  /Уорпд Тур - създаден в САЩ през 1994 г., включващ екстремни спортове. Посещаван средно между 10 и 30 хил. души на всяка дата от фестивала, като в последните години на него участват около 100 музикални групи на всяко шоу.  Групите забиват едновременно на около 10 различни сцени/.

Друг голям плюс в музикалната му биография е съвместната  изява с легендарните «The Scorpions».

 

Само след половин година на американска територия, Роман подписва договор с влиятелната звукозаписна компания «JK Music Group». Продуценти в тази компания са руснаците Юлия Курбатова и Олег Шмельов, които забелязват таланта на младия изпълнител още във "Фабриката за звезди". 

Kazaky - провокация, щурмуваща върха на класациите

Клиповете на "Kazaky" /Казаки- с удр. на и/ - създадената през 2010 украинска мъжка поп група, са едни от най-гледаните видеа в музикалните руски и украински телевизии.

Сега групата се състои от Кирил Федоренко, Артур Гаспар, Олег Жежел и италианеца Франческо Богато.

През 2010 Възпитаникът на Киевския национален университет за култура и изкуство Стас Павлов се запознава с вече популярния украински хореограф Олег Жежел и започва да танцува в балетната му трупа "Делс арт". Кани и своя приятел Кирил Федоренко. След време към тримата се присъединява и симпатичният арменец Артур Гаспар.

Момчетата започват да експериментират и постепенно създават свой ефектен и лесно разпознаваем стил.  Отначало зародил се като шега, но впоследствие превърнал се в техен коронен номер, е и танцът на високи дамски токчета.
Знаете, че украинците имат и друг талантлив артист, използващ провокативния женски аксесоар в артистичния си гардероб- Верка Сердючка.
"Казаците" обаче правят истински акробатични трикове с тях. При това пеейки. Поне част от тях.

На 30 септември 2010 е премиерата на клипа им - «In the middle», който моментално им носи невероятна популярност. През август 2011 любимецът на публиката Стас Павлов напуска групата. На негово място се появява италианският танцьор Франческо Боргато / Франческо единствен признава открито своята хомосексуалност/.

Сега един друг хит щурмува класациите.
Зашеметяващ, провокиращ , демонстриращ висок професионализъм.
List night

Малко за участниците:

Артур Гаспар ( или Арчибаз) - е лицето на групата. Професионален танцьор, класически балет, танцувал пред това в знаменити трупи -Държавния Академичен театър за класически балет, основан от Игор Мойсеев, в Националната опера на Украйна. Артур обаче се увлича и от модерен балет и затова паралелно с блестящите си участия в класическите постановки, започва да работи с Олег Жежел, в неговия модерен балет, както и с популярни музикални изпълнители.
За своите постижения в сферата на танцовото изкуство през 2010 е награден с най-високото държавно културно отличие на Армения - медала Мовсес Хоренаци. При това лично от арменския президент Саркисян.

Франческо Боргато

Роден на 5 септември 1990 в Италия. Възпитаник на танцовото студио Centro Studi Danza Riviera del Brenta в малкото градче Fiesso d’Artico, близо до Венеция. Професионалн танцьор и хореограф. Избран да замени напусналия Стас през 2011.
Везните тогава натежават от участието му в клип на Alessandro Bimbo Rizzo, вдъхновен от «In the Middle» на Kazaky.

Първото му участие като член на Kazaky на 6 август 2011 в Стокхолм.

Идването на Франческо в групата е съпроводено с известни негативни реакции. Талантът му, естественото очарование и старанието му обаче преобръщат мнението на феновете в негова полза.

Олег Жежел е роден в  Лвов на 31 октомври 1980.

 Завършва колеж по изобразително изкуство и е един от най-талантливите му възпитаници.
В колежа обаче се увлича по модерния балет и акробатичните танци и това определя бъдещото му развитие.

През  1998 заминава за Киев, където се отдава на танцовото изкуство Любимият му стил е Contemporary Dance. Участва в различни конкурси и телевизионни състезания. Стига до финал на украинското танцово шоу  «Танцюють всi!» .
Работи като хореограф. в балет "Делс Арт," по-късно преименуван на Балетът на Жежел. Балетната трупа се превръща в една от най-търсените танцови формации. При това от звезди от ранга на Вера Брежнева, Николай Басков, Таисия Повалий и др. По време на Дните на украинската култура в Монако "Делс Арт" представя страната си на една от най-изисканите сцени в света. 
 Сега Олег е ангажиран предимно  с група «Kazaky».


Основният вокал на групата е Кирил Федоренко .
Роден е на 5 септември 1990 в Смел, Черкаска област.

През 2011 завършва Киевския национален университет за култура и изкуство, специалност модерен балет. Още като студент има много сценични изяви, танцува в и балет  Mohito.

През  2009 году участва в популярното телевизионно шоу «Танцюють всi!», в което стига до полуфиналите.

В студентското общежитие Кирил се запознава със Стас Павлов, който вече танцува в трупата на Олег Жежел, и след време е поканен там.

През 2010 създават група Kazaky.

Бившият участник Стас Павлов е истински любимец на публиката
Роден е на 13.12. 1989 в Донецк.На 15 тодини постъпва в 27-мо музикално училище в Киев, където получава добро музикално образование. През 2008 постъпва в Киевския национален институт за изкуство и култура, модерна хореография. Там съдбата го среща със Кирил и Олег Жежел.

  Ефектният стил на Kazaky

Основните елементи в специфичната им хореография са акробатичният танц и т.нар уакинг
(Waacking).
Уакингът се появява през 70-те години в клубовете на  Лос Анжелис. Името му е от
gаргонното «waack»или размахвам с ръце. Това е опит да се имитират с езика на танца с[еничните движения на известни актриси. Отначало танцът копирал движенията на Грета Гарбо на фона на джазова музика. По-късно джазът бил заменен с диско, хип хоп, хаус. Спомнете си клипът на Мадона «Vogue». Там певицата танцува waacking.
Казват, че група  «Kazaky» го преоткрива и извежда на ново ниво.

През 2012 казаците се снимат в клипа на Мадона -Girl Gone Wild .

Няма как да подмина факта, че често ги обвиняват в пропаганда на хомосексуализма.
Руското казачеството възприема изявите им като жестока обида.
Наистина образът на казака е свързан с представата за  смелост, самоотверженост и мъжка сила. Последното никак не се връзва с танцуващите на високи токчета младежи. По тази причина много пъти концертите им са отменяни - особено в градовете, в които живеят потомците на волните казаци.
Това обаче не пречи да оценим възхитителния им професионализъм и безспорен талант.

Източник

Весела Христова

Кои са "Време и стъкло"?

Пустинята определено е любим пейзаж за авторите на музикални клипове в рускоговорящите страни.

Виждаме я в клип на Алина Артц, Настя и Потап. Както и на младата украинска група Время и стекло. Която е рожба на талантливия продуцент от Мозги ентертаймънт - Потап.

Миналата пролет /29 май 2012 / в пясъците на Калифорния се роди хитът  им  "Хармоника" .

Кои обаче са "Время и стекло" ?  /Време и стъкло/

Красивата вокалистка Надя Дорофеева е избрана със специален онлайн конкурс, а  солистът - Алексей Завгородни /известен като Позитив / е пял преди това в групите  «New’Z’Cool» и «Потап и неговата команда».

Продуцент, автор на песните и режисьор наповече от клиповете е гореспоменатият Потап. Той е и кръстник на групата - името му се е присънило по време на дълъг полет от САЩ.

Първата песен е «Так выпала Карта»  Премиерата е на 17 ноември 2010 . Клипът е режисиран от Александър Стьоганов, стилист е Леся Патока. Имитиран е клипът «Tell Me Goodbye» на корейската банда  Big Bang, естествено с любезното им съдействие.  Клипът се нарежда сред 50-те най-гледани видеа в света.  До този момент никога украинска група не е достигала такъв светкавичен успех. Дори по молба на корейските фенове е направена транскрипция на текста на латиница. Така парчето става хитово в корейските караоке клубове.

На 4 март 2011 е премиерата на клипа «Любви точка нет». Специално за песента е създаден и сайт  lubvitochka.net с фотогалерея и «making of» клипове.

На 10 юни 2011 в Украйна излиза  видеклипът "Сребърно море". Парчето е в стил стимпънк.

На 21 ноември 2011 се появява още един   хит «Кафель» /теракота/.  Според мен  - най-доброто парче на групата.

12 декември 2012 - "Сълза". Тук участва и Потап.
Финалът, както в много от клиповете на Мозги ентертаймънт, е неочакван и ефектен. 

Весела Христова

източник

http://www.vremyaisteklo.com/

укипедия и др.

Уникалният дует Потап и Настя

Няма как да не ги харесате.

Позитивната енергия, хуморът, прекрасните вокални и визуални дадености  и талантливите режисьорски решения в оригиналните им клипове силно ги открояват сред плеядата от звезди на руската /и украинската/ сцена. Постигнали са невероятен успех в тези страни.

 Доколко дуетът им е популярен и обичан? Съдете сами.

На 29 септември 2012 на церемонията за връчване на музикалната награда «Ру ТВ» телевизионните зрители ги определят като най-добрата група на Русия.

Наградата им е връчена от любимките от Евровизия - симпатичните бурановски баби.

Вокалистката  Настя /Анастасия Алексеевна Каменских / е родена на 4 май 1987 в Киев. Майка и - Лидия Петровна Каменских, е певица в Националния академичен народен хор "Г. Веревка", а баща и - Алексей Йосифович Жмур, е бил капитан на волейболния отбол "Динамо" и концертен директор на хора. Настя от шестгодишна се занимава с музика. През 2004 печели Гран при на фестивала "Черноморски игри". През 2005 печели наградата Откритие на годината на UBN Awards  От 2006 пее в дует с Потап. През 2007 стават абсолютни победители в Сочи, в конкурса "Пет звезди".  Освен страхотна вокалистка, Настя е и много красива жена, която има фотосесии в руските версии на  Playboy и MAXIM, а пък читателите на списани «Viva!» я определят като най-красивата украинка за 2009. Печелят наградата Златен грамофон през 2008 и 2011.  Продуцент на дуета е Потап  - Алексе́й Андре́евич Потапенко, който също е текстописец,  певец режисьор, композитор, телевизионен водещ . Роден е на 8 май 1981 в Киев. Майка му - Людмила Анатолиевна, е световна шампионка по щафетно подводно плуване, бащата е военен. В детството си Потап се занимава усилено със спорт. Има две висши образования - учител е по физкултура и магистър по икономика. Музиката е в живота му от ученическите години - пише текстове за песни, композира. Днес Потап притежава собствен продуцентски център  «MOZGI Entertainment», има и солов проект Потап - в който се изявява като шоумен и водещ, автор е на песните на групата Време и стъкло. Съпругата му  Ирина Горовая е съпродуцент в  «MOZGI Entertainment». Певецът има две деца - дъщеря Наташа и син Андрей. А това са линкове към две от най-популярните им песни: Чумачеча/ новоизмислена дума/ пролет/ Прилелето  Весела Христова Източник http://potapinastya.com/ уикипедия и др.
ОЩЕ СТАТИИ ЗА РУСКАТА МУЗИКА

Александър Розенбаум - пея за това, което хората мислят и чувстват

Доста учудващо за мен в българското интернет пространство няма кой знае какво  за един от най-популярните и разпознаваеми музиканти в Русия - Александър Розенбаум (роден на 13 септември 1951 в Ленинград, днес Санкт Петербург). 

А това е личност, оставила солидна диря в музикалната култура на изток от нас. 

Роден е в семейство на лекари, започва отрано да се занимава с музика  - от петгодишна възраст. Възпитаник е на 18 -то музикално училище в Ленинград.
Учи в класа по пиано и цигулка под ръководството на Лариса Йофе и Мария Глушенко.

Първите акорди на китарата си изсвирва под влиянието на свой съсед - музиканта Михаил Минин. Китарата я овладява самостоятелно.

Свири в компании, в беседките на уютните ленинградски дворчета, в самодейни групи. 

Семейната среда оказва своето влияние и Александър завършва Медицинския институт вЛенинград. Става анестезиолог, работи в Бърза помощ.  

Песните си /и музиката , и  текстовете/ създава от 1968, отначало като самодеец. През 1980 стъпва на професионалната естрадна сцена. 

Розенбаум работи като лекар само 5 години, след коет се посвещава на музиката. Свири в различни групи - "Адмиралтейство", "Аргонавти", "Пулс" ,"Шестима младежи".

Соловата му кариера започва през 14 октомври 1983, когато прави самостоятелен концерт в Дома на културата на министерството на вътрешните работи "Дзержински".

След това става художествен ръководител на "Творческа работилница Александър Розенбаум" .

Има и политически период в живота му. Въпреки че е леко разочароващо за мен, това е нормално. Личността му е невероятно популярна. Като пеещ поет (Розенбаум отрича определението бард за себе си) е приел щафетата на народната любов от великия Висоцки. (Малко трудно е да си представим обаче Висоцки като депутат, но знае ли човек...)

През 2003 е избран за депутат от квотата на партия "Единна Русия". Депутатства  до 2005 г. 

Живее и работи в Санкт Петербург.

 В качеството си на председател на съвета на Фонда за историческо наследство "Кронщад" се е посветил на идеята за възстановяването на Морския събор - храм в Кронщад.

 На 28 юни 2005 слага подписа си под писмото, подкрепящо присъдата на бившите ръководители на компанията ЮКОС / Михаил Ходорковски и др/.

Творчество

Много от ранните му песни са написани в жанра "блатные". Героят им е класическият криминален персонаж от времената на НЕПа . Розенбаум е повлиян е от "Одески разкази" на Исак Бабел. Ето един пример:  Хоп стоп

Характерни за творчеството му са  циганската, казашката, морската, афганистанската тема.

Моята слабост обаче са казашките песни.

Есаул

Казашка

Песен на кубанските казаци

Прекрасни са и лиричните му композиции.

Като тази:

Валс бостон

Или тази - Файтонджията

Следващата пък е емблематична

Лов на патици

Често свири на дванадесетструнна китара. 

На най-голяма популярност се радва през 1985-1990 години.

Сред разпадането на Съветския съюз в песните му се появяват открито и  еврейски мотиви / логично, певецът е с еврейски произход/.

На въпроса на какво се дължи известността му, отговаря просто

"Пея за това, което хората мислят и чувстват".

Още статии за руската музика :

1.Земфира,

2.Би 2

3.Сплин

4.Хор Турецки

Весела Христова

А. Розенбаум "Казачья"

Под зарю вечернюю солнце к речке клонит,
Все, что было - не было, знали наперед.
Только пуля казака во степи догонит,
Только пуля казака с коня собьет.

Из сосны, березы ли, саван мой соструган.
Hе к добру закатная эта тишина.
Только шашка казаку во степи подруга,
Только шашка казаку в степи жена.

Hа Ивана холод ждем, в Святки лето снится,
Зной "махнем" не глядя мы на пургу-метель.
Только бурка казаку во степи станица,
Только бурка казаку в степи постель.

Отложи косу свою, бабка, на немного,
Допоем чего уж там, было б далеко.
Только песня казаку во степи подмога,
Только с песней казаку помирать легко.

Земфира - музикалното явление на Русия

Олицетворение на новата вълна в руския рок. Женски рок.

 Определенията са за музиката и личността на талантливата башкирка Земфира Талгатовна Рамазанова ( родена на 26 август 1976 в Уфа), позната повече като Земфира.

Музикално явление, оказало влияние на цели поколения.

Преди години през младата Земфира е изборът - баскетбол или музика.   Избира музиката и започва направо от втори курс на Училищего за изкуства  в Уфа. Завършва го с отличие. Специалността и е "естрадно пеене". 



От 1996 работи като звукооператор в радио "Европа плюс" в Уфа, където записва реклами. Там създава и песните, които след време влизат в дебютния албум "Земфира".


През 1998 заминава в Москва, където с групата си  «Zемфира» работи над първия студиен албум.
Година по-късно авторитетното списание "Огоньок" я определя като  "гласа на поколението"». Многократно нейни песни оглавяват музикалните класации в Русия - «Ариведерчи», «Искала», «Трафик», «Прогулка», «Мы разбиваемся» и «Без шансов».

В началото я определят като Момичето-скандал.
Грубоватият и имидж -  жена с цигара и китара, е нетипичен за Русия.

Образът и от клипа "Искала" - дързък поглед и дълго черно кожено палто, става култов.

Земфира избягва честия контакт с публиката. Репликите и са пестеливи, двусмислени и често се превръщат в крилати фрази.

През ноември 2010 година дебютният и албум "Земфира" заема пето място в класацията "50 -те най-добри руски албума за всички времена. Изборът на младите музиканти. " на списанието "Афиша".

 През 2011 певицата влиза в списъка на 100-те най-влиятелни жени в Русия.

Албуми:

• Земфира (1999)
• Прости меня моя любовь (2000)
• Четырнадцать недель тишины (2002)
• Вендетта (2005)
• Спасибо (2007)
• Z-Sides (2010)

Линкове към клипове:

Блус

Искаш ли

Търсих те

Весела Христова

Би 2 - поглед към съвременния руски рок

След като стана въпрос за Сплин, няма как да не спомена и руската група Би-2.

Освен невероятната популярност двете групи имат и друго общо. Продуцентът Александър Пономарьов.

Основните членове на Би 2 са Льова Би 2/Игор Бортник/ и Шура Би-2 (Александър Уман). Използват името на формацията като творчески псевдоними. Александър, който е австралийски гражданин, дори успява да впише в паспорта си вместо фамилия B-II.

Началото е в Беларус през 1985. В театралната школа “Ронд”, в Минск се срещат Александър и Игор.

 През 1988 се появява формацията “Братя по оръжие”, в която участват 15-ина души.

На първия си голям концерт- забележете датата – 10 ноември 1989, групата променя името си - Би-2 (Бряг на истината — 2). С това име обикалят републиката.

През 1991 Александър Уман заминава в Израел, последван от Игор.

На Йерусалимския рок фестивал през 1992 печелят първото място.

 

Пътят им обаче не спира в библейските земи.

Австралийският период

През 1993 Александър отлита в Австралия, където се присъединява към darkwave-групата Chiron. Той обаче не забравя приятеля си и продължават да създават песни. По телефона, с аудиописма. През 1997 записват дебютен албум по текст на Льова и музика на Шура. -«Бесполая и грустная любовь»..

През февруари Игор пристига в Австралия и също се присъединява към Chiron .

През септември 1999 заминават в Русия за участие във рок фестивала Максидром.

Една година по-късно режисьорът Алексей Балабанов прослушва албумите на известните руски групи, но се спира на една все още неизвестна. Избира песента “Никой не пише на полковника” на Би 2. Тя прозвучава във финала на филма “Брат 2”(с участието на незабравимия Сергей Бодров).

Музикантите участват и в създаването на саундтрака. “Никой не пише на полковника” ги покрива със слава. Филмът има шеметен успех.

Продуцентът Александър Пономарьов се свързва с тях.

По-късно песента им “Последният герой” звучи в едноименното телевизионно предаване на Първи канал. Следват поредица от успешни албуми и музикални проекти, включително със Симфоничния оркестър на руското МВР.

Известно време  Александър Уман и Игор Бортник са в ролята на радиоводещи – предаването “Биология” по радио Максимум.

Награди

Албумът «Би-2» е носител на авторитетна награда -  World Music Awards (2001).

Носители са на наградата FUZZ (2001)

«Мой рок-н-ролл» е призната най-добра песен на годината – 2003  от Муз-ТВ.  В Муз-ТВ получават наградата в категорията “Рок група на годината” през 2010.

През 2007 са носители на приза Най-добра рок група на MTV Русия .

Текстовете им изоблистват с препратки към литературни произведения и филми.

Албуми

•    1998 — Бесполая и грустная любовь

•    2000 — Би-2

•    2001 — Мяу кисс ми

•    2004 — Иnoмарки

•    2006 — Moloko

•    2009 — Лунапарк

•    2010 — О чем говорят мужчины

•    2011 — Spirit

Весела Христова

Блъф

Серебро

Мой рок н ролл


Текст

 И то что было на бело откроется потом
Мой рок-н-ролл это не цель и даже не средство.
Не новое, а заново один и об одном
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Прольются все слова как дождь
И там где ты меня не ждёшь.
Ночные ветры принесут тебе прохладу.
На наших лицах без ответа
Лишь только отблески рассвета
Того где ты меня не ждёшь.
А дальше это главное похоже на тебя
В долгом пути я заплету в волосы ленты.
И не способный на покой я знак подам тебе рукой
Прощаясь с тобой, как будто с легендой.
Прольются все слова как дождь
И там где ты меня не ждёшь.
Ночные ветры принесут тебе прохладу.
На наших лицах без ответа
Лишь только отблески рассвета
Того где ты меня не ждёшь.
И то что было на бело откроется потом
Мой рок-н-ролл это не цель и даже не средство.
Не новое, а заново один и об одном
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.

Няколко думи за "Сплин" - една от най-популярните руски рок групи

Легендарната група “Аквариум” и емблематичният вокал на Борис Гребеншчиков бележеха тревожните години на съветската перестройка. Начинът му на пеене е толкова характерен, а текстовете - смислени, че оказва влияние на цели поколения.

Днес ще говорим за група “Сплин”- рок група от Санкт Петербург, преминала дълъг и труден път към върха на музикалните класации и нещо, което е по-важно – към сърцата на милиони почитатели. 

Влиянието на Борис Гребенщиков в творчеството им е осезаемо,  но съвсем не е в минус. Напротив.

За рождена дата на рок групата се смята 27 май 1994. 

Защо Сплин?  От английското spleen – меланхолия.

Несменяем лидер до днес е Александър Василев /Александр Васильев/.

Предистория
В края на осемдесетте магнитофоните все още бяха доста разпространени в домовете . Смяташе се, че дават по-добър звук от касетофоните. Първите песни на Василев са записани на магнитофон, в домашни условия. Тогава - през 1986,  той е студент в Ленинградския институт по авиационно приборостроене,  където се запознава с Александър Морозов,  който свири на бас китара.
Двамата създават група “Митра” – музикален дует, праобраз на днешната “Сплин”. Следва служба в армията, уволнение, работа. Алесандър Василиев работи и едновременно учи в Ленинградския академичен театър на комедията.  В началото на деведесетте се срещат отново с Морозов. Мечтата им е даиздадат истински дебютен албум.
За целта, естествено, трябват средства. Те идват неочаквано. С една реклама на “Херши кола”, в която китаристът на бъдещата група “Сплин” – Стас, изпява мелодия по „Who is developed“ на Пол Маккартни. 

Първият албум се казва «Пыльная быль» .  Една от песните  дава наименованието на формацията.

 Как молью изъеден я сплином…
Посыпьте меня нафталином,
Сложите в сундук и поставьте меня на чердак,
Пока не наступит весна

Свободен превод
Тъгата ме е прояла като молец,
Наръсете ме с нафталин,
Поставете ме в сандък на тавана
Докато не дойде пролетта.
На 27 май 1994 групата се събира в ресторант да полее записването на албума, който впоследствие се продава мълниеносно в тираж 10 000 касети.

По-късно се преиздава на диск с различни имена :1997 — Sound Product, 2002 — Мистерия звука.

След излизането на втория им албум, за тях започват да говорят като за надеждите на руския рок. Откритието на 1998 година. 

Поканени са дори като подгряваща група на концерта на 'The Rolling Stones'.

Получават и благословията на самия Борис Гребенщиков. 

Феноменалният им успех се обяснява от музикалните критици с приемствеността-продължават традициите на култовите руски банди от 80-те. 

Само че в друго време и по нов начин.

През годините групата издава поредица от успешни албуми

•    1994 — Пыльная быль
•    1996 — Коллекционер оружия
•    1997 — Фонарь под глазом
•    1998 — Гранатовый альбом
•    1999 — Альтависта
•    2001 — 25-й кадр
•    2003 — Новые люди
•    2004 — Реверсивная хроника событий
•    2007 — Раздвоение личности
•    2009 — Сигнал из космоса
•    2012 — Обман зрения – Излиза на 8 октомври.

«Сплин» е първата руска група, събрала повече от милион слушатели в музикалния сайт  Last.fm. Тя е и най-популярната руска група там.

"Выхода нет"

  "Романс" в You tube

Сказка 

Весела Христова 

СКАЗКА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           
МЫ ШЛИ ДОРОГОЙ ГОРЕМЫК ИСКАТЬ СВОЮ СУДЬБУ,
В ОДНОЙ ДЕРЕВНЕ НА НОЧЛЕГ СТАРИК ПУСТИЛ В ИЗБУ,
МЫ ПИЛИ КРЕПКИЙ САМОГОН - ХОЗЯИН БЫЛ К НАМ ДОБР,
РЕКА БЕЖАЛА ЗА ОКНОМ, ШУМЕЛ СОСНОВЫЙ БОР...

Я ПЬЮ ЧУТЬ БОЛЬШЕ ЧЕМ МОГУ, НО МЕНЬШЕ, ЧЕМ ХОЧУ,
КОГДА Я ПЬЮ Я НЕ ПОЮ - Я НЕ ПОЮ, КРИЧУ,
НИКТО МНЕ ГЛОТКУ НЕ ЗАТКНЕТ, НЕ ЗАПРЕТИТ МОЙ ПЛЯС,
НО ТУТ СТАРИК СКАЗАЛ: "ДАЙ Я", И НАЧАЛ СВОЙ РАССКАЗ

ИВАН БЫЛ СКАЗОЧНО БОГАТ, НО НЕ ИМЕЛ ДЕТЕЙ,
ИВАН НАКРЫЛ ДУБОВЫЙ СТОЛ И ПРИГЛАСИЛ ГОСТЕЙ,
ОН ПЕРЕСПАЛ С ОДНОЙ ВДОВОЙ - ВДОВА СКАЗАЛА: "цДИ",
ТЕПЕРЬ ЗИМА, Я РАЗРЕШУСЬ, КОГДА ПОЙДУТ ДОЖДИ

ИВАН, СЧАСТЛИВЫЙ, ЗАХРАПЕЛ, КАК КРАСНОАРМЕЙСКИЙ ПОЛК,
ОН КРЕПКО СПАЛ, КОГДА ВО СНЕ ЕМУ ЯВИЛСЯ ВОЛК,
ВОЛК МОЛВИЛ: "ЕСЛИ ХОЧЕШЬ ДОЧЬ - БРОСЬ ГОЛОВУ В ОГОНЬ,
ЗАХОЧЕШЬ СЫНА - ТАК ОТДАЙ МНЕ ПРАВУЮ ЛАДОНЬ,
НЕ БУДЬ УПРЯМЫМ КАК ОСЕЛ, БУДЬ ЧИСТЫМ КАК СЛЕЗА,
НО ЗНАЙ: ЗАХОЧЕШЬ ОБМАНУТЬ - ВДОВА РОДИТ КОЗЛА"

СКАЗАВ ВСЕ ЭТО ВОЛК ИСЧЕЗ, ИВАН ОТКРЫЛ ГЛАЗА,
ВДОВА ЛЕЖАЛА НА БОКУ, ПОГЛАЖИВАЯ ЗАД,
ИВАН НАПЯЛИЛ НА СЕБЯ БОТИНКИ И ТРУСЫ,
ЗАПРЯГ ТРЕХ БЫСТРЫХ ВОРОНЫХ, И КОНИ ПОНЕСЛИ

ИВАН СКАКАЛ ЧЕТЫРЕ ДНЯ К КУДЫКИНОЙ ГОРЕ,
ТАМ НА ГОРЕ ЖИЛ ДРУГ МАКАР - ВЕСЬ В ЗЛАТЕ, СЕРЕБРЕ,
МАКАР СЛУЖИЛ ГОРОДОВЫМ И ПРОПИВАЛ НАВАР,
УЗНАВ О ВАНИНОЙ БЕДЕ, СКАЗАЛ: "ПОЙМАЕМ ТВАРЬ!"

ОНИ РАССТАВИЛИ КАПКАНЫ ВДОЛЬ ЛЕСНЫХ ДОРОГ,
ПОПАЛИСЬ В НИХ ЛИСА И ЗАЯЦ, НО НЕ ПОПАЛСЯ ВОЛК,
ДРУЗЬЯ НАДЫБАЛИ ЖРАТВЫ И РИНУЛИСЬ В ЛЕСА,
ПОКА ГОНЯЛИСЬ ЗА ВОЛКАМИ - КОНЧИЛАСЬ ВЕСНА...

ИВАН ВСЕ ЛЕТО ПИЛ ВИНО, ГУЛЯЯ ВДОЛЬ БОЛОТ,
ВДОВА СИДЕЛА У ОКНА И ГЛАДИЛА ЖИВОТ,
ОДНАЖДЫ, АВГУСТОВСКИМ ДНЕМ, ЗАСЛЫШАВ ВАНИН КРИК
ВДОВА СХВАТИЛА КЕРОСИН И ПОДОЖГЛА ТРОСТНИК

ТО БЫЛ, КАК ЕСТЬ, УСЛОВНЫЙ ЗНАК - ЗАПОЛЫХАЛ ПОЖАР,
ЕЩЕ НЕ НАСТУПИЛ СЕНТЯБРЬ, КАК ПРИСКАКАЛ МАКАР,
МАКАР РАЗДВИНУЛ КАМЫШИ И ГЛЯНУЛ СКВОЗЬ ОГОНЬ,
А ТАМ ИВАН БЕЗ ГОЛОВЫ - И ГДЕ ЕГО ЛАДОНЬ?..
МАКАР РУГНУЛСЯ: "Е-МОЕ!" НО ТИХО, НЕ СО ЗЛА,
ВДОВА НЕ ДОЖДАЛАСЬ ДОЖДЕЙ И РОДИЛА КОЗЛА...

С ТЕХ ПОР ПРОШЛО ДВЕНАДЦАТЬ ЛЕТ, МАКАР ЗА ВЗЯТКИ СЕЛ,
КОЗЛА ПУСТИЛИ В ОГОРОД И КОЗЛИК ОКОСЕЛ,
ИВАН СХОРОНЕН У БОЛОТ - ТАМ ТИХО, НИ ДУШИ,
И ИЗ ГРУДИ ЕГО РАСТУТ ЦВЕТНЫЕ КАМЫШИ...

СТАРИК ЗАКОНЧИЛ, ТИХО ВСТАЛ, ОТКРЫЛ НАМ СЕНОВАЛ,
ДРУЗЬЯ ЗАСНУЛИ СЕЙ ЖЕ ЧАС, И ТОЛЬКО Я НЕ СПАЛ,
Я ДУМАЛ, ГЛЯДЯ НА ЛУНУ, ЧТО СТАЛО СО ВДОВОЙ,
ВСЮ НОЧЬ СКВОЗЬ ХРАП МОИХ ДРУЗЕЙ Я СЛЫШАЛ ВОЛЧИЙ ВОЙ...

Забранено за подрастващи - "Гербер" на Соня Иванова -

Единица мярка за политическа чалга. Това е първото, което ми идва наум след прослушването на възнамеряващото да се превърне в емблематично (и нарицателно за слагачество) парче, озаглавено лаконично "Гербер" на Соня Иванова.

Ето го и клипа - тук
Откъдето и да го погледнеш - и откъм текст и откъм мелодия , духът на кича просмуква сътвореното.
Очевидно авторите или са закъсали финансово, или пък си правят тънки сметки за възкачване по стълбицата на псевдополитическия ни елит.
За Соня Иванова е простимо. Прекалено млада, но определено амбициозна.
Само че защо след фиаското на Веселин Маринов с химна на МВР (още настръхвам от спомена на танцуващо-маршируващите мъже в униформа на сцената на НДК), нашите творци залагат на такова идейно и музикално недоразумение? Банално, бездарно, обиждащо слуха и интелекта ни.

Трябва ли човек да изпада винаги в недоумение от продажничеството на интелигенцията ни, жадуваща да заживее в симбиоза с управляващите. /Думата интелигенция май в този случай е преувеличена/.

Нали знаете какво ще последва - серия интервюта и пиар акции по медиите, в които Соня ще обяснява колко любимо цвете за нея е герберът и т.н. 
А пък Милен Цветков/ и не само/ задължително ще си направи гавра с авторите.

Не се съмнявам, че клипът, дъхащ силно на фестивала "Ален мак" и "Априлски сърца", просто ще премине в медийното пространство и ще замине в небитието. Въпросът е - защо изобщо се появява?

Весела Христова

Виктор Цой - днес би трябвало да навърши 50

Известният музикант от корейски произход днес би трябвало да навърши 50 години.  Вокалът и фронтмен на легендарната рок-група от осемдесетте „Кино“загива на 28 години при нелепа катастрофа на 15 август 1990.

Виктор Цой  -  Звезда по имени солнце - Тук

Той обаче е потвърждение на мисълта, че легендите не си отиват лесно и дълго, дълго след последния си дъх все още са сред нас. В паметта на почитателите си. С музиката си.

 И днес в една московска пресечка - Кривоарбатска, съществува стената на Цой, която цялата е покрита с надписи "Кино", "Цой е жив", цитати от песните му. 

Всеки негов фен смята за свой дълг да остави пречупена запалена цигара в пепелника до стената. 

Стената се оформя през 1990 година, след като някой изписва с черни букви върху нея "Днес загина Виктор Цой" . Веднага се появява друг надпис - "Цой е жив!". От тъжния 15-и август до първите студове тук всеки ден имало младежи. После започват да се появяват и други надписи. Поставен бил и портрет на Виктор Цой.

Стената на Цой е забележителност на Москва, която не присъства в официалните пътеводители, но въплъщава духа на времето и на поколението от прехода, който там е също  толкова труден, колкото и у нас. 

Весела Христова

Хорът на Турецки - висшият пилотаж в музиката

 Едно истинско музикално торнадо помита световните сцени от години.

Великолепна певческа техника, изключително висок професионализъм, десет прекрасни мъжки гласа.

Хорът на Турецки има в репертоара си стотици произведения - от класически оперни шлагери до хитове от Бродуей. Всеки от изпълнителите представлява истински вокален диамант.
Концертите им са определяни дори като културни събития на годината.

Изпълнение на Хор "Турецки" - тук

Хорът се смята за най-успешната руска музикална формация.
На 9 септември 2010 основателят му - Михаил Турецкий, е удостоен със почетното звание - Народен артист на Русия, а през март 2012 е награден с почетен орден за принос в развитието на руското музикално изкуство.

Първият концерт на музикалната формация под диригентството на маестро Турецки е през 1990.
Две години по-късно изпълнителите са покрити със световна слава.
Тайната на успеха - в умелото, оригинално съчетаване на различни жанрове - фолклор, поп, класика, романси, рок, както и в перфектния сценарий на концертите им, в зависимост от мястото и времето - от мултимедийно шоу до камерна сцена.

Диапазонът на гласовете е 4 октави и половина. Солистите са десет.  Всеки от тях притежава солидно музикално образование и опит.

Михаил Турецки - талантлив диригент, продуцент и шоумен, който е в основата на колосалния успех на световноизвестната арт група, започнала триумфалния си път от скромен хор в московската синагога.
 

Московчанин, възпитаник на елитното хорово училище "А.В.Свешников" и музикалната академия на Гнесини.

Михаил Кузнецов - уникален тенор алтино. От осемгодишен пее в детския хор на Болшой театър. В хор "Турецки" е от 1993 г.  Изпълнява и най-сложните вокални партии и с лекота се превъплъщава във всякакви персонажи. Заслужен артист на Русия.

Евгений Тулинов - драматичен тенор. Соловите му изпълнения в оперния репертоар на трупата са впечатляващи. С лекота преминава и в естрадния жанр. От 1991 е заместник на Михаил Турецки. Заслужен артист на Русия.

Олег Бляхорчук - тенор. Бившият солист на националния оркестър за симфонична и естрадна музика на Беларус пее в хора на Турецки от 1996. Талантът му е забелязан още в ранна детска възраст, когато му предлагат да участва като солист в голям концерт по творби на Бах. Тогава Олег е ученик в четвърти клас.

Евгений Кулмис - бас профундо. Завършил с отличие, впрочем както и останалите, музикално училище - "П.И. Чайковски" в Челябинск, след което и академията "Гнесини". През 1991 Михаил Турецки открива невероятния му талант - взима една октава под диапазона на баса. Дълбокият бас на Евгений Кулмис е прекрасна  визитна картичка на музикалната формация.

 Игор Зверев - бас.  Богатият му опит му позволява да изпълнява и поп, и рок, народни песни, джаз, класика. Дори не се нуждае от микрофон. Лауреат е на "Златния Орфей". В хора на Турецки работи от 2003.

Вячеслав Фреш - контра тенор.

  Младият московчанин е  завършил факултета за музика и изящни изкуства в Университета "Гутенберг" в Майнц. Случайно чува изпълнение на групата и е впечатлен от ефектния микс от  популярна, църковна и класическа музика. През 2007 отива в Москва и след няколко прослушвания е приет в трупата.

Алекс Александров - драматичен баритон. Пее в хора от първите му дни. В детските си години пее в хора на Държавната телевизия. Завършил хоровото училище "Свешников" и академията на Гнесини. Роден шоумен, прекрасен пародиен актьор и танцуващ певец.

Борис Горячев - лиричен баритон. Заради работата си в хора на Турецки променя външния си вид, начина си на живот, изучава актьорско майсторство. Жертвата си струва - от 2003 той е включен в състава му.




Константин Кабо - тенор. Позитивният и даровит младеж веднага печели симпатиите на Турецки и от 2007 пее в групата. Универсален актьор, композитор, който създава музика за театрални постановки и циркови представления. Успява за два месеца да научи основния репертоар на хора.

Уникалният репертоарен и сценичен формат превръща  Хор "Турецки" в синоним на музикално шоу от изключително висока класа.

Надяваме се някой ден да дойдат и в България....

Весела Христова

източник
http://www.arthor.ru

Михаил был награжден Орденом Почета «за большой вклад в развитие отечественного музыкального искусства и многолетнюю творческую деятельность».