Приказните каменни фенери на японската градина

В японското парково изкуство има един характерен аксесоар – каменният фенер, който се вписва по възхитителен начин в градинския пейзаж. 

Разнообразието от фенери, разбира се, е огромно. Разграничават се пет основни типа: Юкими, Орибе, Касуга, Ямадоро и Оки. Японското название на каменен фенер е торо. Съответно всеки вид се казва - Юкими торо, Ямадоро торо и т.н.  Торо конструкцията включва няколко елемента – каменна основа, опора, поставка на камерата за фенера, същинската камера, покривче, връх. 

 Малко история
Като много други неща, фенерите били китайско изобретение. Предшествениците им в Поднебесната империя били ... котли за варене на месо, впоследствие еволюирали до съдове за горене на ароматни треви и осветителни тела.
За разлика от китайците, японците започнали да ги правят от камък, а не от метал. Ритуалните съдове за благовония, поставяни пред храмовете на Буда, били прототип на торо. Първоначално били поставяни в качеството си на преносими лампи покрай пътеките, водещи към храмовете.
Широко разпространение японските фенери получили в периода Муромачи, когато се налагат и традициите, свързани с чаената церемония. 

Видове

Юкими торо е предназначен за любуване на снега /Yukimi Toro - Snow Viewing Lantern /. Има голям плосък покрив, умишлено направен, за да забави разтопяването на падналия сняг. По такъв начин наблюдаващите удължават удоволствието от красивата зимна гледка. Има райони в Япония, където снеговалежът е рядко природно явление. Фенерът е обикновено в компанията на ели, мъхове или върху камъни, живописно извисяващи се над водоеми. Хората се наслаждават и на огледалното му отражение.  

Орибе торо е дело на майстор Орибе. Легендата разказва, че той обитавал един будистки храм в началото на XVI век, периода на шогуната Токугава. Политиката на шогуна включвала пълвна изолация на Япония от света, била наложена забрана върху всякакви вероизповедания, освен шинтоизъм и будизъм. Това се отнасяло и за христианството. Само че майстор Орибе вярвал в Христос и изсякъл тайно в долната част на фенера малко разпятие. Тази зона била покрита обикновено с растителност. Задълженията на Орибе били свързани с чайната церемония, а фенерът бил разположен близо до специален каменен съд, откъдето черпили водата за чая.  

Цукубай - каменна чаша

 Конспирацията на Орибе
Според обичая церемониалмайсторът коленичил, за да налее водата и по такъв начин заставал с лице и към фенера – действие, което не будело никакви подзрения сред присъстващите. Всъщност по време на будисткия ритуал Орибе се прекланял пред своя Господ...
И днес каменните аксесоари притежават интересен детайл – барелеф, наподобяващ миниатюрна човешка фигура. Този вид фенер се поставя винаги редом с каменна чаша – т.нар. цукубай, недалеч от павилиона за чаена церемония.  

Касуга торо

Касуга торо е декоративен ефектен елемент, разполаган срещу входа или на открити места като своеобразен център на градинската композиция. Има шестоъгълен покрив със завити нагоре краища, детайл, свидетелстващ за връзката му с китайската и южнояпонската култура. 








Ямадоро торо е съставен от грубо издялани камъни, с асиметрична форма. Не е по-висок от 1 метър и обикновено е обрасъл с мъх. Камерата на фенера има само един кръгъл отвор. Поставя се във влажни и тъмни  места в градината, за да може с годините да се покрие с мъх и лишеи. Създава истинска приказна атмосфера.

Оки торо

Оки торо е най-малкият каменен фенер. Има си точно определено място в японската градина – върху чакъления бряг на водоемите или в самия край на малките езерца. Не надвишава 40 см. При него липсват някои елементи от конструкцията. 





Освен като красива подробност, фенерите имали и чисто практично приложение – осветявали  тъмните места и подчертавали привлекателните зони в градината.

Сродни публикации

Японската чайна градина

Дзен градините каре сан суи

Бамбуковият коридор

Градините от мъх 

Паркът Ашикага

Ханами - цъфтежът на вишните


 Весела Христова

Източник http://garmdoma.ru/landshaftnyy-dizayn/kamennye-fonari-v-yaponskom-sadu.htm#more
http://yaoi-creature.mirtesen.ru/blog/43417916652/Novosti:-YAponskie-fonari-Toro
http://www.sad.ru/arhit_element.php

Зелена кадифена приказка от мъх

От дълбините на палеозоя на планетата ни са се съхранили уникални растителни видове. Например мъховете, които дори под дебелата снежна покривка остават вечно зелени. Те покриват значителна част от земната повърхност и днес,  когато учените са идентифицирали около 25 000 вида, най-разпространените от които са с височина 10-30 см. Не се учудвайте, но има мъхове, които са високи 60 см. Други пък едва достигат 1 мм. В природата съществуват разнообразни едногодишни и многодишни мъхове, които са невероятно красиви.

Съвсем логично естетическите им достоинства са оценени не къде да е, а в Япония – страната, в която култът към прекрасното се предава от поколение на поколение. И така, хилядолетия наред…

Градините от мъх там се наричат коке дера -  苔寺. Коке означава мъх, а дера – храм.

Японците са сътворили възхитителна градина от мъх в едно свято място – манастира Сайходжи  (Saiho-ji). Храмът е основан в периода Нара (710-794 год). Тук мъховете са оставени да виреят на воля, като с годините са образували прекрасни зелени килими по земята, прегърнали са статуи и кулички, стволовете на дърветата и камъните. 

  храмът Сайходжи 

Градината е разположена откъм източната страна на манастира около водоем, наричан "Златното езеро". Сред водната повърхност има три неголеми острова - Асахи, Юхи и Кири. Мъховете по бреговете са около 120 вида - повечето са се появили след едно наводнение от периода Едо. Три чайни къщички, които също са културна ценност, създават неповторима атмосфера в градината на спокойствието и съзерцанието. 

 

Гледката е съвършена и в продължение на години е привличала хиляди посетители. Това неизбежно е нанесло вреда върху  приказния ландшафт и от 1977 градината е затворена за туристи. Днес тя е част от културното наследство на Япония в списъка на ЮНЕСКО като един от древните паметници на Киото и е достъпна само за гости със специални покани. Проектирана е от прочутия градинар и дзен монах Мусо Сосеки през 1339 година. 

Дизайнът и е оказал огромно влияние върху развитието на парковото изкуство в Страната на самураите.

Весела Христова

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Saih%C5%8D-ji_%28Kyoto%29

http://www.pref.kyoto.jp/visitkyoto/en/theme/sites/shrines/w_heritage/11/

http://www.japankyoto.ru/temple/kokedera.html