Ветрилото - тайният посредник на забранените желания

Ако искате да се почувствате истинска дама, вземете в ръцете си ветрило – ехо от отминали епохи на романтика, финес и елегантност. 

Освен подчертана функционалност и силна естетична стойност, благородната вещ има и друга – далеч по интересна и енигматична мисия. Мистериозният език на ветрилото е създаден във времена, когато всеки жест е бил оформен в етикет, а животът - изпълнен със символи и тайни знаци... 

от Raimundo de Madrazo y Garreta

Легенди
До нас са достигнали различни легенди за това, как е създадено първото ветрило. Според една от тях Еол -  древногръцкият повелител на ветровете, посетил спалнята на Психея, но съпругът  и - Ерос, се върнал по-рано. Неочакваният посетител успял да излети, но едно от крилата му останало в ръцете на съпруга. Психея го взела и нежно започнала да "прави вятър" на гневната си половинка, а той, размекнат, бързо й простил. Друга история разказва, че преди 3000 години една китайска империатрица, изнемогвайки от горещина, откъснала клонка и я размахала пред лицето си. Така поставила началото на хилядолетната традиция. 

Назад в историята
Народите от Далечния изток и до днес си оспорват взаимно правото на изобретяването на предмета, който се превръща бързо в ценен символ на власт и аристократизъм. В Древния Египет красиви младежи разхлаждали властимащите, веейки им с палмови клонки. Много често с привилегията да извършват това били удостоявани благородници, именувани със специална титла -“този, който носи ветрило от дясната страна на фараона”.

 Отначало аксесоарът бил изработван от палмови или лотосови листа, а в по-късен период – от шраусови или паунови пера. В Древна Индия ветрилото, заедно със слънчевия чадър, олицетворявало царската власт, а в Япония било познато като символ на военна мощ и социално положение. 

През 32г п.н е. Пак Чею – известна китайска куртизанка, изписала стихотворение върху него и така дала тласък на модата на изрисуваните ветрила.
Сгъваемото ветрило било създадено в Страната на изгряващото слънце през VIII век, а през IX век - пренесено в Китай. Легендата разказва, че това било откритие на млада гейша, която търсела  начин да облекчи болките на своя страдащ от нелечима болест покровител. 

Китайският император Цян Лун през ХVIII век пък бил обзет от такава колекционерска страст, че накарал художника Чжан Жоай да състави каталог от 300 сгъваеми ветрила, които се съхранявали в двореца.
Почитатели на аристократичния аксесоар били и античните народи – елини и римляни. Там бил познат в своя несгъваем вариант, изработван от листа или паунови пера с дървена или костна основа. 

След залеза на Римската империя обаче, ветрилото изчезнало от бита на европейците. Тук пръст имала църквата и строгите й норми на поведение, според които лицето не бивало да се прикрива, а да изразява почтена откритост. Кокетната вещ се появила в Европа през Късното средновековие, пренесена от пътешествениците във времената на големите географски открития. и от участниците в кръстоносните походи.

Във Франция ветрилата идват на мода благодарение на Катерина Медичи, съпруга на крал Анри II, която притежавала великолепна колекция от 900 екземпляра. Друга владетелка - кралица Елизабет Първа (1558–1603), определяна като най-бележития монарх в английската история, установила правилото да получава от поданиците си един единствен подарък – ветрило. Днес се пасят 30 нейни притежания, покрити с рубини и смарагди.

През XVII век се разпространили богато украсените ветрила – от дантела, с вградени огледала или скъпоценни камъни, от злато и сребро, с дъсчици, фино изработени от слонова кост, обвити с нежна панделка и украсени в основата с изискан пръстен. Понякога дръжката им скривала специален тайник за послания или...отрова. Художествените миниатюри по тях ги превърнали в истински произведения на изкуството. Стойността на някои била баснословна и понякога знатните дами ги оставяли като залог, подобно на херцогинята от Мантуа. 

Символичното значение на ветрилото

 Големите ветрила означавали и голяма власт, особено в Азия и Африка. Вероятно асоциацията е възникнала от подсъзнателната връзка с вятъра и използването на предмета при раздухването на огън - както правел индуисткият бог Агни, който обичайно държи в ръцете си ветрило.  Церемониалните аксесоари от пера- напримел флабелумът, носен по време на религиозните шествия и папските процесии имали акцентирана небесна символика.  Zhōnglí Quán, един от Осемте Велики безсмъртни в даоизма, използвал ветрило за възкресение. В японските ритуали ветрилото символизирало разцвета на живота, но при наказателни смъртни церемонии означавало точно обратното - угасването му.  Разтвореното ветрило често се свързвало с фазите на Луната и с променливото женско настроение.  

Тайно оръжие за съблазън и флирт
Най-голем разцвет великолепният аксесоар преживял през XVIII век.

 Ням съучастник на женското кокетство, ветрилото се превърнало в тайно оръжие за съблазън и флирт. Езикът му бил особено популярен в страната на свободните махи – Испания. Цветът имал свое послание. Белият бил предпочитан от невинните девойки, плътният черен  се използвал при траур, черната дантела – за съблазън, червено-черен – за корида.
Начинът на носене бил изпълнен със смисъл. Бавното затваряне изразявало съмнение. Отказ или несъглание се демонстрирали с напълно затворено ветрило. Отворено на четвърт означавало скромност, неувереност, а напълно отворено- любов. Бързи, резки махове издавали вълнение, почукване с леко разтворено ветрило по длан, обърната нагоре – очакване; потупване по бедрото отстрани - “следвай ме”, потупване отпред -”готова съм да ви последвам”.

От Испания тайният език бил пренесен и възприет във Франция. Там дамите изразявали своето съгласие за флирт с насочено с широкия си край към събеседника ветрило, но затворено и насочено с тънкия си край, то недвусмислено разкривало антипатията на притежателката си. Ако тя бързо го сгъвала, определено показвала липсата си на интерес. При разгъване на една пластинка се предлагало чисто приятелско отношение, три разтворени дъсчици изразявали гореща страст, любов, а напълно отворено ветрило определяло среща. Разгъване и разко сгъване предлагало среща в дома на дамата, което се конкретизирало, например, с три почуквания по четвъртата дъсчица (“ в четвъртък, в три часа”). Понякога специално монтираните огледала позволявали обектът да бъде дискретно огледан, а също и да бъдат изпращани игриви слънчеви зайчета, които да привлекат нечие внимание. 

При ветрилата, както и при облеклата, съществувал строг етикет на носене – не можело с вечерно ветрило дамите да се появяват денем и обратно. Как се определяло това: на дневните обикновено били нарисувани рози, а на вечерните- макове. Аксесоарите за първия бал били в пастелни тонове, украсени с фина дантела, сватбените – от бели пера или дантели. Универсално било ветрилото, наложено от  мадам Сан Жен – с пролуки, през които можело да се огледат ненатрапчиво и незабележимо присъстващите. Екстравагантните персони се насочвали към странни форми – раковини, овали, а парфюмеристите ги напоявали обилно с благоухания.

През XIX век в нормите за добро възпитание задължавали стопанката на дома да постави ветрило на специална масичка в стаята за гости. В този период то загубило от очарованието си. За изработката му се използвали по-евтини материали. Модата диктувала да се поръчват ветрила за определени събития, върху тях се появили хералдически символи. С необикновено изящество се отличавали произведенията в стил модерн, от щраусови пера със седефена основа или изработена от черупка на костенурка, появили се през XX век. Модата от тази епоха се влияела силно от екзотиката на Древния Египет, Япония, Ориента  (след триумфа на балета «Шехерезада»). Актуални били аксесоарите в източен стил, пасторалните сюжети (полъх на рококо) и пауновите пера.

Ар деко предлага на жените друга концепция, в която ветрилото не се изпозва за флирт и съблазън, а е просто стилен детайл, издаващ  «dolce vita».

След Втората световна война и възхода на стила New Look, като естествена реакция на годините на недоимък, ветрилата отново се появяват на модния подиум.

В наши дни от артистичен аксесоар, символизиращ власт и синя кръв, ветрилото се е превърнало в обикновен предмет. В годините, когато климатиците създават прохлада във всяко помещение, донякъде то е загубило практичната си функция, но не и своя романтичен ореол.
И нека се оставим да бъдем омагьосани от портретите, в които достолепни дами излъчват непритворно благородство, изкусно подчертано от прелестно ветрило в техните ръце... 

 Весела Христова

част от текста - публикация и в сп. BEAUTY 2011
http://znaki.chebnet.com