Петербург. 1879 година. В града гостува изложба на германски художници. Един от тях - Габриел фон Макс, излага любопитна картина - "Шалът на Света Вероника", изобразяваща парче груб плат с изображение на лицето на Христос, закрепено с гвоздеи върху стена.
Шалът на Вероника е християнска реликва. Това е кърпата, с която жалостива жена изтрила лицето на Христос по пътя му към Голгота, и на която ликът му се отпечатал.
Легендата за света Вероника се разпространила в европейските страни през Средновековието. След време била призната от църквата като истинна. Тя предизвикала интереса на някои художници - Ханс Мемлинг например създал през 15-ти век картината "Шалът на Вероника" .
 |
| Габриел фон Макс. „Шалът на св. Вероника"1870-те |
Сама по себе си реликвата е много интересна, но картината на немския живописец също привлякла вниманието на посетителите. Това се дължало на интересния похват, с който били нарисувани очите на Спасителя - те изглеждали ту отворени, ту затворени. Някои чувствителни дами дори припадали от вълнение, вълкликвайки - "Той ме гледа..."
Загадъчната картина тогава дала повод на известния художник Иван Крамской да публикува статия в популярното списание "Ново време", в която обяснявал тайния метод на художника.
 |
| Спас Неръкотворни“. Фотография на иконата |
Съществува православна икона "Спас Неръкотворни" , която също е нарисувана по начин, с който очите на Христос изглеждат ту отворени, ту затворени. Според руския свещеник Валентин Дронов това се определя от душевното състояние на молещия се- ако човекът пред иконата бил спокоен - образът е със затворени очи, но ако молещият се е развълнуван - Христос го поглежда...
Казват, че и една от фреските на колоните в храма Рождество във Витлеем също притежава такова свойство - да поглежда.
Източник http://wsyachina.narod.ru/miscellaneous/amazing_art_3.html
Весела Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар