Приказните каменни фенери на японската градина

В японското парково изкуство има един характерен аксесоар – каменният фенер, който се вписва по възхитителен начин в градинския пейзаж. 

Разнообразието от фенери, разбира се, е огромно. Разграничават се пет основни типа: Юкими, Орибе, Касуга, Ямадоро и Оки. Японското название на каменен фенер е торо. Съответно всеки вид се казва - Юкими торо, Ямадоро торо и т.н.  Торо конструкцията включва няколко елемента – каменна основа, опора, поставка на камерата за фенера, същинската камера, покривче, връх. 

 Малко история
Като много други неща, фенерите били китайско изобретение. Предшествениците им в Поднебесната империя били ... котли за варене на месо, впоследствие еволюирали до съдове за горене на ароматни треви и осветителни тела.
За разлика от китайците, японците започнали да ги правят от камък, а не от метал. Ритуалните съдове за благовония, поставяни пред храмовете на Буда, били прототип на торо. Първоначално били поставяни в качеството си на преносими лампи покрай пътеките, водещи към храмовете.
Широко разпространение японските фенери получили в периода Муромачи, когато се налагат и традициите, свързани с чаената церемония. 

Видове

Юкими торо е предназначен за любуване на снега /Yukimi Toro - Snow Viewing Lantern /. Има голям плосък покрив, умишлено направен, за да забави разтопяването на падналия сняг. По такъв начин наблюдаващите удължават удоволствието от красивата зимна гледка. Има райони в Япония, където снеговалежът е рядко природно явление. Фенерът е обикновено в компанията на ели, мъхове или върху камъни, живописно извисяващи се над водоеми. Хората се наслаждават и на огледалното му отражение.  

Орибе торо е дело на майстор Орибе. Легендата разказва, че той обитавал един будистки храм в началото на XVI век, периода на шогуната Токугава. Политиката на шогуна включвала пълвна изолация на Япония от света, била наложена забрана върху всякакви вероизповедания, освен шинтоизъм и будизъм. Това се отнасяло и за христианството. Само че майстор Орибе вярвал в Христос и изсякъл тайно в долната част на фенера малко разпятие. Тази зона била покрита обикновено с растителност. Задълженията на Орибе били свързани с чайната церемония, а фенерът бил разположен близо до специален каменен съд, откъдето черпили водата за чая.  

Цукубай - каменна чаша

 Конспирацията на Орибе
Според обичая церемониалмайсторът коленичил, за да налее водата и по такъв начин заставал с лице и към фенера – действие, което не будело никакви подзрения сред присъстващите. Всъщност по време на будисткия ритуал Орибе се прекланял пред своя Господ...
И днес каменните аксесоари притежават интересен детайл – барелеф, наподобяващ миниатюрна човешка фигура. Този вид фенер се поставя винаги редом с каменна чаша – т.нар. цукубай, недалеч от павилиона за чаена церемония.  

Касуга торо

Касуга торо е декоративен ефектен елемент, разполаган срещу входа или на открити места като своеобразен център на градинската композиция. Има шестоъгълен покрив със завити нагоре краища, детайл, свидетелстващ за връзката му с китайската и южнояпонската култура. 








Ямадоро торо е съставен от грубо издялани камъни, с асиметрична форма. Не е по-висок от 1 метър и обикновено е обрасъл с мъх. Камерата на фенера има само един кръгъл отвор. Поставя се във влажни и тъмни  места в градината, за да може с годините да се покрие с мъх и лишеи. Създава истинска приказна атмосфера.

Оки торо

Оки торо е най-малкият каменен фенер. Има си точно определено място в японската градина – върху чакъления бряг на водоемите или в самия край на малките езерца. Не надвишава 40 см. При него липсват някои елементи от конструкцията. 





Освен като красива подробност, фенерите имали и чисто практично приложение – осветявали  тъмните места и подчертавали привлекателните зони в градината.

Сродни публикации

Японската чайна градина

Дзен градините каре сан суи

Бамбуковият коридор

Градините от мъх 

Паркът Ашикага

Ханами - цъфтежът на вишните


 Весела Христова

Източник http://garmdoma.ru/landshaftnyy-dizayn/kamennye-fonari-v-yaponskom-sadu.htm#more
http://yaoi-creature.mirtesen.ru/blog/43417916652/Novosti:-YAponskie-fonari-Toro
http://www.sad.ru/arhit_element.php

Илюзорните картини

Погледнете този портрет и кажете какво виждате -  млад мъж или старец?

Я. Ботвиник.

Подобни илюстрации се срещат често в учебниците по психология, но механизмът, по който човек възприема изображението, досега не е разтълкуван убедително.

А ето и още една картина. Това е руска пощенска картичка от началото на 20 век, позната като “Моята жена и тъща ми” , вдъхновена от немска пощенска картичка, издадена през 1880 с неизвестен автор.

"Майка, баща и дъщеря"

Всъщност всеки се затруднява да идентифицира второто изображение. Окото на възрастната дама е ухо на младата, големият и нос й е младият лицев овал,  лентичката на врата са тънките устни на старицата. Трябват известни упражнения за да свикнете.

Първото впечатление зависи от това къде е попаднал в началото погледът ви.

Най-голямо внимание се отделя обикновено на носа и очите. 

През 1968 г американският художникът Джордж Фишер създава друга илюзорна илюстрация – съчетава три лица в едно. Така се появява картината "Майка, баща и дъщеря".

В историята на изобразителното изкуство илюзорните картини са познати още от 1560 година, когато се появяват фантастичните портрети  на Арчимболдо. Те са съставени от прецизно избрани и вписани в изображението предмети от бита,цветя, плодове и др, като най-голяма популярност има портретът на Рудолф Втори, т. нар. „Плодотворен Рудолф”, изобразен като древноримския бог на промените.

Обърнете натюрморта и ще получите портрет.

Три века след Арчимболдо испанецът Салвадор Дали възражда този начин на рисуване.

Slave Market with the Disappearing Bust of Voltaire, The Face of War 1940
Изчезващият портрет на Волтер, съставен от изображенията на благородни дами

Испания

Сюрреализмът предразполага към фантастични скрити сюжети. Друг способен негов представител е руският художник Виктор Брегеда, който обожава подобни композиции

Без име, Брегеда

Спомен за съня, Брегеда

Апокриф, Брегеда

Интересен е и сънародникът му Владислав Ковал, за чийто талант се носят легенди. Разказват, че като студент изпращал писма на близките си, като не залепвал пощенски марки върху пликовете, а ги рисувал. Писмата винаги пристигали. ..С тези пликове участвал и в един конкурс, обявен от тогавашното министерство на печата. Спечелил първото място и така станал най-младият победител.

Хуни

В. Ковал. „Kovalland" - автопортрет- художникът е в профил.
1994

 А това е самият художник. Има прилика...

Пирамида

http://www.v-koval.ru/t-art/03.htm
http://www.bregeda.com
http://wsyachina.narod.ru/miscellaneous/amazing_art_3.html
Весела Христова

Да поживеем в ...тръба

Идеите на архитектите могат да бъдат доста странни, но същевременно красиви и функционални.

Плод на оригинална дизайнерска идея, подкрепена и от собственици с въображение, е къщата-тръба, която се намира на австралийското крайбрежие в Куинсланд.  

 “Drew House” е създаден от слабоизвестен до този момент архитект, чието бъдеще е обещаващо - Саймън Лоус.

Отвън жилището изглежда като тръба от гофриран материал, към която е прикрепена неголяма правоъгълна постройка и открита веранда, покрита с характерния за континента разгъващ се навес. 

Верандата предразполага към почивка и срещи с приятели, а в правоъгълника са разположени спалнята и банята. Това, което прилича най-много вниманието на гостите, е интериорът на хола, който е ситуиран в тръбата, както и необикновеният прозорец. 

 

Кръглият прозорец е разделен от звездообразна рамка на сектори, с множество триъгълни капаци, всеки от който се отваря. При отварянето на всички се получава ефектна картина -  прозорецът се превръща в турбина и ни се струва, че всеки момент ще се завърти.

Вътрешният интериор и мебелировката са подчинена на изискванията на удобния модерен дом. Вещите са подредени с вкус и създават стил, който подчертава нестандартния дизайн. 

 Едно прекрасно място за почивка и забавление!

Източници http://www.designboom.com

Н като нефрит

Писателят Борис Акунин има забележителна книга –  “Нефритената броеница",  в която е включил един интересен детайл – броеница, притежаваща чудодейното свойство да придава особена виталност на притежателя си. Според повествованието мистериозният предмет е изработен от полускъпоценния камък нефрит. 

 

От векове в Китай нефритът е ценен повече от среброто и златото. Съществува дори поговорка "Златото си има цена, а нефритът е безценен”.

Почитан е от жителите на Поднебесната империя като олицетворение на всички добродетели – бляскавата му повърхност се асоциирала с доброта, мекият блясък – милосърдие,  гладката повърхност –  със знанието , здравината –  с търпеливостта и справедливостта, леката прозрачност – с душевната чистота и т.н. 

 Като талисман
В качеството си на талисман донася късмет и спокойствие, предпазва от уроки. Дори притежава свойството да потъмнява при приближаваща се опасност или при лоши постъпки. 
Като талисмани могат да служат всякакви фигурки и изделия.

Според археологически сведения, китайците са познавали този камък още преди 7000-8000 години,  използвали го за изработване на оръжия, орнаменти и ритуални съдове. 
В края на неолита започват да му приписват свещени свойства и да използват в обредите си дискове от нефрит, олицетворяващи Небето и квадратни пластинки, символизиращи Земята. Символичните изображения на животни върху пластинките пък се използвали за предпазване от зли духове.

Типичните символични фигурки от нефрит означавали:
•    Прасковен цвят — дълголетие
•    Мандаринка — любовен талисман
•    Елен — благороден произход
•    Прилеп — късмет
•    Риба — богатство
•    Два феникса — благоденствие
•    Лотос— святост
•    Бамбук — божествено провидение
•    Ветрило — щедрост

Нефритът е смятан за щастливия камък на Водолеите. За родените под знака на козирога се препоръчва зелен нефрит, за Девите – керемиден, за Риби, Рак, Скорпион – жълт, Везни – бял. 

Нефритът е символ на американския щат Уайоминг и играе важна роля в културата на коренното население на Нова Зеландия – маорите.
Той е два пъти по-здрав от стоманата и е идеален за гравиране. Името му произлиза от гръцки – нефрос, бъбрек. Навремето вярвали, че камъкът предпазва от бъбречни болести. 

Нефритена жабка от Фаберже

Сред забележителностите на Шанхай е Храмът на нефритения Буда, където е раположена впечатляваща скулптура на Буда, направена от къс огромен бял нефрит. Височината на великолепното творение е 1,9 метра, а теглото - около тон. 

Весела Христова

Eтюд в люляково

Научният  термин за люляк -  Syringa L, произлиза от гръцкото "syrinx", което означава кавал, овчарска свирка.  Ако от по-дебело клонче люляк отстраните меката сърцевина, може да си направите пищялка. 
И ако си спомняте сюжетите от гръцката митология, ще се сетите за божеството Пан, което направило от тръстика прекрасна флейта. Тръстиката не била обикновена. Това била нимфата Сиринга, която се преобразила в растение, за да се спаси от домогванията на Пан.

Jean-François de Troy - Pan and Syrinx

Разкошният пролетен храст се асоциира не само с красота, но внася и известна нотка печал. 

Например в Англия хората го свързват с беда, а стара английска пословица гласи, че който носи люляков букет, никога не ще постави на пръста си венчална халка. На езика на цветята, ако девойка дарявала някому люляк, това означавало твърд отказ. 

Дълго време на Острова виреел само лилавият храст.  След като се появил и белият, възникнала друга легенда.
Казвали, че някога богат лорд изоставил красива бедна девойка и от мъка тя потърсила смъртта.  Приятелките и обсипали гроба с лилави люлякови клонки.  На следващия ден забелязали, че всички цветове се превърнали в бели....

Да си признаем, въпреки мрачните легенди, морето от цъфнали люляци е страшно красиво!

В Скандинавието вярват, че прекрасният храст е дело на слънцето и дъгата.

Когато богинята на пролетта събудила Слънцето и вярната му спътница Ирис – дъгата, събрала слънчевите лъчи и пъстрите цветове на дъгата и  започнала щедро да ги ръси върху поляните, дърветата... Земята ликувала от сипещата се благодат, а на местата, където лъчите достигали, се появявали разкошни цветя. Само че когато тази благодат достигнала северните ширини, останал само лилавият цвят. Ето защо там има толкова люляци. 

Съществуват ефектни люляци, при които диаметърът на цветчето надвишава три сантиметра! Цветовете на сортовете варират във всички нюанси на бялото, червеното, розовото, синьото, лилавото. Има дори сорт с жълти цветове! 

 Весела Христова 

Raoul Maucherat de Longpre - Spray of Lilacs

П. Кончаловски

Johan Laurentz Jensen - Lilac on a Ledge

Lilacs arranged by Constance Spry

худ. Столяренко

Pierre Auguste Renoir - Bouquet Of Flowers

Raoul Maucherat de Longpre

худ Владимир Иванов 

източник http://www.liveinternet.ru,  http://irushonok.livejournal.com и др.