Огледалото е сред
най-загадъчните предмети от нашия бит, който дори е възприеман като портал към паралелно съществуващи вселени.
Различните
цивилизации са му придавали символичен смисъл, свързан със традиционното
световъзприятие и морални ценности. Не са подминати и
боговете, за някои от които огледалото е неотменен атрибут.
Например, името на бога на
ацтеките Тескатлипокл означава огнено огледало. Този бог бил особено кръвожаден и за умилостивяването му извършвали чести човешки жертвоприношения. Божеството притежавало огледален щит – истински соларен символ.
Аматерасу |
Днес то се съхранява като безценна реликва в шинтоисткия храм Исе. Има формата
на осмолистен цвят на лотос и се връчва като тронна принадлежност на всеки нов
император. Някои казват, че то носи гравирания текст на еврейското Божие откровение
“Аз съм, който съм.”
Освен като слънчев
знак, огледалото е възприемано и като символ на самопознанието. Пак според
японската митология божеството Идзанаги съветвало децата си всяка сутрин и
вечер да коленичат пред едно огледало и дълго да се взират в него. Целта била
да се освободят от отрицателните мисли и лоши чувства.
В Древен Китай
вярвали, че съществува Незцинтай - огледалото на злото. Взирайки се в него грешниците в ада виждали не само злите си дела, но и това, което ги очаква като
наказание.А гледката била ужасяваща...
Хуан ди |
В мрачните векове на Ранното средновековие под влиянието на
религията, броят на огледалата рязко намалял – смятало се, че през "магическото" стъкло гледа
самият дявол. В старозаветния апокриф
«Книга на Енох» се споменавало, че един грешен ангел – Азазел, научил
жените да използват козметични средства и да носят бижута – нещо абсолютно
немислимо без огледалата! В тези сурови години нежните създания се върнали към
полираните метални плочи или използвали специални легени с вода.
За щастие няколко века по-късно ненадминатите венециански
майстори овладели до съвършенство изкуството да създават стъклени огледала,
украсени с красиви уникални орнаменти. Плоското кръгло стъкло се покривало с
фин слой метал – смес от 70% калай и 20 на сто живак. Технологията била
трудоемка и скъпоструваща, а използваните материали – токсични. Тайните на
занаята били опазени векове наред под заплахата от смъртно наказание.
Едва през XVII в. французите успели да подкупят майстори от
Венеция и започнали сами да произвеждат огледала.
Извън рамките на
ежедневната им функция, на огледалата се приписвали особени магически свойства.
Битувало вярването, че те можели да задържат душата на оглеждащите се и затова
при смърт в дома били старателно покривани, за да може душата на починалия
спокойно да премине в отвъдното. Свърхестествените същества – демони, вампири,
нямали отражение.
Казват, че знаменитият пророк Нострадамус получил важни сведения за бъдещето с помощта на странно съоръжение от въртящи се огледала, в които за кратко се появявали сцени от предстоящето. Катерина Медичи твърдяла, че по такъв начин са предсказани Вартоломеевата нощ, екзекуцията на Мария Стюарт, убийството на Хенри Трети и възкачването на престола на Хенри Наварски.
Нострадамус |
Това силно кореспондира с един съвременен експеримент с
огледала на професор Козирев, който няма все още научно обяснение.
Професор Николай Александрович Козирев бил погълнат от идеята за създаване на машина на времето още като затворник в лагерите на съветската държава. След време постъпил на работа в Обсерваторията в Пулково и започнал своите опити. С помощта на огледала Козирев постигнал интригуващи резултати.
Използвал огънат огледален лист от полиран алуминий, във вътрешността на който имало място за човек и измервателна апаратура. Алуминиевите (стъклени, огледални и др.) спираловидни плоскости, според теорията му, отразявали физическото време и фокусирали различни излъчвания, включително и от хора. Хората, намиращи се в цилиндричните спирали, имали най-различни аномални усещания, отразени в протоколите на изследванията. Във вътрешността на огледалата те “излизали от собственото си тяло”, били документирани и случаи на телекинеза, телепатия, предаване на мисли на разстояние.
Според теорията на Козирев във вътрешността на огледалната зона се променя плътността на Времето и вероятно това води до изостряне на екстрасензорните способности.
През 1997
новосибирските учени провели съвместни опити с колеги от Великобритания. В
Стоунхендж повече от 200 души приели дистанционно транслирана информация от
Новосибирск с помощта на огледалата на Козирев. В хода на експеримента била
използвана програма, съставена от знаци на шумерската култура – клинописното
писмо. Англичаните приели всички символи. Нещо повече – получили и информация,
която не била изобщо транслирана.
Допълнителни седемдесет символа, свързани отново с шумерската култура! Участниците
в експеримента смятат, че по някакъв начин са проникнали във вселенската
информационна база данни за тази велика древна цивилизация.
http://savremennik.blog.bg/technology/2012/04/17/ogledalata-na-kozirev.941008
Няма коментари:
Публикуване на коментар