Руните - тайнствената писменост на древността

Древната азбука от символи, използвана, освен като писменост, и за лечение, гадаене, при заклинания, била разпространена в Британия, Европа и Азия от саксонци, датчани, норвежци, викинги и други народи.  

Думата руна произлиза от староисландската дума "rún" и от старогерманската "rūna", която означава "шепот" или "тайно".

След приемането на християнството в северните страни на  Европа  е заменена като писменост от латиницата.

Оличителна особеност на руническата азбука е последователността на буквите, условно наречена футарк (fuþark) — според първите шест букви. Нито една друга писменост няма подобен ред. Азбуката се дели на три рода/ исл.- етир, норв.- ат/ , по 8 руни във всеки.

В първия етир влизат руните със следната транскрипция : f, u, þ, a, r, k, g, w. Във втория — h, n, i, j, é (ih-wh), p, R (z), s. В третия - t, b, e, m, l, ŋ, d, o., като всеки знак притежавал име. Пишело се отляво надясно, но в ранните надписи се среща т.нар. бустрофедон – двупосочно писмо, подобно на движението на плуг по време на оран. Думите се разделяли с точка, двоеточие или кръстче. 

Досега в света са намерени около 5000 рунически надписа, като 3000 от тях са в Швеция. За най-стар се смята надписът върху костен гребен, намерен в блато на датския остров Фюн. 

Съществуват различни типове руни, като за най-ранни се смятат праскандинавските, използвани в общогерманския език койне. Но освен тях има и прабългарски, далски, гренландски, мански, хелзинкски, англосаксонски, готски и др.

Според легендите руните са създадени от скандинавския бог Один (Вотан), върховно божество на мъдростта и войната. Один овладял мистични знания, приковавайки се към Игдрасил, Дървото на Света, в продължение на девет денонощия. 

К.Василиев, Заклинание с огън. Вотан и Брунхилда

През средните векове в Западна Европа вярвали, че знаците притежават огромна магическа сила. Един от най-ранните паметници, споменаващи за вълшебната им сила, е ръкописът на датския лекар Оле Ворма - «Computus Runicus» , препис на манускрипт от 1328г. Руните се използвали от магове, които предавали знанията си само на посветени. Символите били гравирани в потайна доба върху “вълшебни” пръчици от орех, ясен или тис, върху мечове, бокали и каменни плочи. В зависимост от предназначението на магическия ритуал, те осигурявали победа в бъдещи битки, защитавали от уроки, обещавали сила, любов, плодородие, изцеление… 
Използвали ги дори при делови преговори. Съществували и рунически календари, с функциите на вечен календар.

 Изписани върху украшения и лични предмети, изпълнявали ролята на амулети. Символизирали силите в природата, Слънцето, Луната, боговете. Използването на символите продължило дори през вековете, когато християнството се утвърждавало в европейските държави. Рунически надписи се откриват върху кръстове, саркофази, мечове от кръстоносни походи.

С  активизирането на Инквизицията обаче в началото на  XIV век тайнствените знаци постепенно изчезнали, за да се възродят отново в края на XIX в – началото на  XX в под влиянието на немските окултисти. Идвайки на власт, нацистите в Германия вдъхват живот на два знака, впоследствие станали символ на жестокост и омраза – свастиката, асоцирана дотогава с чука на Тор и майката Земя и руната “сиг”, която става символ на зловещите части SS. През 80-те години камъните с руни стават отново популярно средство за гадаене.

Съвременният гадателен смисъл е въведен от германския окултист Гуидо фон Лист, който създал и азбука специално за гадаене – арманичен футарк, към който добавя и два нови знака - Fa, Ur, Thorr, Os, Rit, Ka, Hagal, Nauth, Is, Ar, Sol, Tyr, Bar, Laf, Man, Yr, Ef, Fyfros.

Весела Христова