Търси се ...съкровището на Бийл

През зимата на 1820 г  в американското градче Линчбърг, щата Вирджиния се появил ловец на бизони на име Томас Джеферсън Бийл / или Бейл/. Авантюрист и любител на развлеченията, който прекарал два месеца в местния хотел «Вашингтон».

Върнал се отново след две години и оставил при собственика на хотела желязна кутия, в която според думите му се пазели изключително важни документи. Вероятно хотелиерът Робърт Морис спечелил доверието му. След това изчезнал. Минали двадесетина зими. Бийл така и не се появил, а Морис отворил кутията чак през 1845.

Освен няколко безинтересни парични разписки и две писма, адресирани лично до него, на дъното й лежали три листа хартия, загадъчно изписани с цифри.

Едното писмо било доста подробно и интригуващо:

През 1818 година Бийл с отряд от 30 ловци се натъкнал на голяма златна мина на север от Санта  Фе. В продължение на осемнадесет месеца вместо с лов, мъжете се занимавали с добив на злато и сребро. Количеството било такова, че осигурявало охолен живот на всички до края на дните им. Имало един проблем - съкровището трябвало да бъде транспортирано от земите на Мексико в Съединените щати. С тази мисия се заел Томас Джеферсън Бийл, който заменил част от златото със скъпоценни камъни, които, заедно с останалото скрил в мина недалеч от Бъфорд.

Тази история е описана в брошура от 1855 г, отпечатана от издателя Джеймс Уърд. Уърд предоставил ръкописа на Конгресната библиотека, където се съхранява и днес. Авторът на книжката запазил своята анонимност. Издадените екземпляри веднага се превърнали в библиграфска рядкост, а легендата за съкровището на Бейл е жива вече два века.

Авторът  на брошурата твърдял, че получил кутията с цялото и съдържание лично от Робърт Морис през 1862.

Да се върнем на момента, когато хотелиерът разбил ключалката на желязната кутия.

 Според писменото желание на Томас Бийл, в случай, че не се появи до десет години, което най-вероятно би означавало, че е загинал, хотелиерът Морис е трябвало да намери тайното местонахождение, да запази една трета от съкровището за себе си, а останалото да предостави на потенциалните наследници на другарите му. Адресите им били посочени в криптограмата с номер 3. 

The American Buffalo Hunter at Adobe Walls, 1939
Oil on masonite
Jerry Bywaters Collection on Art of the Southwest, SMU

Първата криптограма описвала точното място на съкровището, а втората представлявала списък на ценностите.

Ключът за кода, от своя страна, бил запечатан в плик и оставен на съхранение на друг ”верен приятел", живеещ в Линчбърг, с молба да бъде предаден през 1932 година на Робърт Морис.

Само че този приятел никога не се появил...

Втора криптограма

Трета криптограма

Първа криптограма

 Явно дешифрирането не било силната страна на Робърт Морис и на преклонната 84-годишна възраст той окончателно решил да сподели тайната с младия си довереник (бъдещ автор на ценната брошура), с молба да постъпи според желанието на Бийл, като включи естествено и себе си в разпределението на бленуваните ценни предмети.

След доста опити младежът предположил, че ключът към загадката е използването на някаква книга за криптиране на текста. В стремежа си да се добере до тайното съдържание той прелистил безчет страници.

Не е за вярване, но след време му провървяло...

Ключът към  криптограма номер 2 била Декларацията за независимост на САШ,буквите на която съответствали на определени числа в шифъра.

Така пред очите на упорития търсач на съкровища изплувал следният текст:

Декларацията за независимост - ключ към криптограма 2

"В окръг Бедфорд на четири мили от Бъфорд в тайно място на дълбочина шест фута скрих следните ценности, принадлежащи на хората, чиито имена са посочени в документа, отбелязан с номер 3. Първо оставихме 1014 фунта злато и 3812 фунта сребро, докарани там през ноември 1819. Втората партида, през декември 1821, бе от 1907 фунта злато и 1288 фунта сребро и скъпоценни камъни, обменени в Сейнт Луис срещу сребро, за да улесним пренасянето, чиято обща стойност възлиза на 18 000 долара. Всичко е надеждно скрито в желязни гърнета, затворени с железни капаци. Местонахождението е отбелязано с наредени наоколо камъни, съдовете са поставени върху камък и са затрупани с камъни. Лист номер 1 дава точните координати, с които мястото да бъде лесно намерено..."

С разчитането на криптограма номер 2 успехът напуснал автора на брошурата  /някои предполагат, че това бил Джеймс Уърд, издателят. Други вярват на хипотезата, че е авторът на булевардни романи Джон Уилям Шърман. Най-интересната версия обаче е, че брошурата е дело на писателя и криптограф Едгар Алън По /.

В продължение на двадесет години той се опитвал да разгадае шифъра на останалите криптограми, но уви, напразно.

Разорен и отчаян, анонимният ни герой се отказал от по-нататъшни  опити и предоставил тайната на обществото, като оставил ценен съвет за любителите на загадки: “ Не жертвайте като мен живота си и интересите на своето семейство заради нещо, което може да се окаже пълен мираж..”

Съветът му не бил оценен и кодът на Бейл обсебвал съзнанието на много търсачи на съкровища и мистерии – братята Харт, един от пионерите на компютърния криптоанализ - Карл Хамър и др., съществува дори цяла асоциация, която се занимава със загадката. Освен по интелектуален път – чрез разчитане на тайната, се предприемали и груби действия по разкопаването на райони с вероятното местонахождение на съкровището.

Хората посвещавали живота си на тази мистерия.

Професионалните криптографи също се опитвали да разбият кода, но и в ерата на компютърния анализ двата документа не се поддават на методите им.

Досега е доказано, че за разбиване на кода като ключ към него са използвани около 8000 документа, между които договорът между правителството на Съединените Щати и индианците, була на папа Адриан IV, Брест-Литовският мирен договор и др.

На загадката са посветени много книги -  „Съкровището на Бийл: Нови сведения за една голяма загадка“ от Питър Ваймайстер,  „Книга на кодовете“ от Саймън Синг и др.

Добре скритото съкровище днес се оценява на 30 милиона долара.

Историята вдъхновява американския писател Дейвид Балдачи да напише увлекателния трилър "Обикновен гений".

Весела Христова