Истории за края на света. Апокалипсисът в началото на 20 век.

Великият учен Исак Нютон изчислил навремето, че краят на света ще настъпи през 2020 година. Източник на неговата хипотеза били предсказанията на Йоан Богослов. 

 В миналото многократно сме преминавали през дати, смятани за съдбовни за човечеството. Дати, вещаещи неговия край.

Например според Чарлз Ръсел -  проповедникът , основал "Свидетелите на Йехова", светът трябвало да свърши през 1872. Краят не последвал и той отложил датата за 1874. След това на 2 октомври1914, 1915, 1918, 6 февруари1925, 1941, 1975, 2 октомври 1982.

Апокалипсисът в началото на 20 век.

Първата научно обоснована вероятна дата на апокалипсиса била 18 май 1910. Тогава се очаквало Земята да се озове в опашката на Халеевата комета. Още при появата на кометата през 1835 било установено със спектрален анализ, че тя е обгърната от отровни за човека химични съединения.

Бързо се разпространили слухове за очакваното отравяне на земната атмосфера к кометните газове. Някои хитреци веднага се възползвали от ситуацията - започнали да търгуват с ампули противоотрова. Във вестниците се вихрели сложни спорове за съдбата на Земята. Мастити специалисти прогнозирали епидемии и гибел на цялото население. Настанала масова психоза. Хората си взимали последно сбогом с роднините и окупирали аптеките, за да си набавят противоотровата. В църквите денонощно имало служби и се отправяли горещи молби към Всевишния.  По-предприемчивите наемали подводници, за да преживеят бедствието. Други пък не отишли на работа. Миньорите в Пенсилвания категорично отказали да се спуснат в шахтите. Страхът им бил разбираем - хората не искали да бъдат погребани под дебелите земни пластове- Във Вирджиния и Кентъки стотици наплашени американци се отправили към пещерите в търсене на последно убежище.  Много от жителите на Сан Франциско пълнели големи бъчви с вода и влизали в тях, за да не бъдат изпепелени от възпламенилия се в земната атмосфера кометен водород Французите проявили повече чувство за хумор - напечатали шеговити картички по този повод. Появата на кометата съвпаднала с периода на разцвет на руската поезия - т.нар Сребърен век. Александър Блок, Марина Цветаева, К. Балмонт споменават небесното тяло в безсмъртните си стихове. Пример: По яйцевидному пути   Летит могучая комета.   О чём хлопочет пляской света?   Что нужно в мире ей найти?   Она встаёт уж много лет,   Свой путь уклончивый проводит,   Из неизвестного приходит,   И вновь её надолго нет.   Как слабый лик туманных звёзд,   Она в начале появленья -   Всего лишь дымное виденье,   В ней нет ядра, чуть тлеет хвост.   Но ближе к Солнцу - и не та.   Уж лик горит, уж свет не дробен,   И миллионы вёрст способен   Тянуться грозный след хвоста.   Густеет яркое ядро   И уменьшается орбита.   Комета светится сердито.   Сплошной пожар - её нутро./ К. Балмонт/ Изобщо, думата комета дълго време била на мода. Наближава декември  и вещаят отново края на света. Очакваме и планетата Нибиру, която ще се превърне във второ Слънце. Което би изгорило Синята планета... Весела Христова