Тромп л’ой - ефектна арт техника

 Тромп л’ой (фр. trompe-l'œil,или  измама за окото ) — е техника в изкуството, която създава оптични илюзии. Възприемаме изобразеното като триизмерно, но всъщност е нарисувано на двуизмерна повърхност. 

Още от Античността...

 Методът се е използвал още в Антична Гърция и Древен Рим. Тогава върху стените рисували прозорци, врати или атриум, за да се създаде илюзия за по-голямо пространство.

 Eлинският майстор Зевксис създавал толкова реалистични изображения, че птиците долитали, за да кълват по зърната на нарисуваното грозде.

Веднъж той встъпил в спор с конкурента си Паразий и го помолил да отстрани дрипавото покривало от картината, създадена от съперника му, за да я оцени. 

Само че покривало нямало. Както Зевкис успял да излъже птиците с майсторски нарисуваните плодове на лозата, така Паразий го заблудил  със съвършеното изображение на парчето плат.  

 Ренесансът...

Италианските художници от 15 век  / Андреа Мантеня , Мелоцо да Форли/, използвайки законите на перспективата, създавали фрески по сводовете и стените на сградите, целта на които била визуалното увеличаване на пространството. Тази техника на Тромп л’ой е позната като di sotto in sù, или отдолу нагоре.

фрески на Мантеня в Двореца на Херцога в Мантуа Palazzo Ducale di Mantova

Псевдо куполът в Йезуитската църква във Виена

Законите на перспективата се интегрират в архитектурната илюзия и през 17 век. Техниката е позната като  quadratura. Идеален пример  е куполът на йезуитския храм въ Виена, дело на художника Андреа Поцо, който създава впечатление за реален архитектурен елемент. Всъщност покривът е само леко огънат. 

По улиците на съвременните градове 

Днес Тромп л’ой се използва и във филмовото изкуство. Част от сцената се рисува на стъкло, което се поставя пред камерата. Много от сцените в първите серии на Междузвездни войни са заснети по този начин.

Тромп л’ой е популярна и сред художниците, рисуващи по асфалт.

Сред българските художници, използващи ефектната техника, се откроява талантливият Искрен Семков.

А това е негова картина:

 http://www.trompe-l-oeil-art.com/trompe.html, уикипедия и др.
Весела Христова

Сюрреализмът - тема с продължение

 Да се установи точната рождена дата на сюрреализма е трудна задача, но  приблизително може да се посочи 14 юли 1916 - денят,  когато в Цюрих, в разгара на Първата световна война, е провъзгласен манифестът на дадаизма - "“Първото небесно приключение на г-н Антипирин” от Тристан Цара. /Счита се, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма/

През пролетта на 1917 Гийом Аполинер за пръв път изполва термина сюрреализъм в манифеста си "Новият дух", създаден за скандално нашумелия в онези години балет "Парадът".

След няколко години - през 1924, се появява  «Манифестът на  сюрреализма» («Manifeste du surrealisme»), написан от поета Андре Бретон - основен документ на това движение в изкуството. Книгата изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението.  

Излизат и първите броеве на списанията "Сюрреализъм" и "Сюрреалистична революция".

Своеобразен идеен център на движението е  "Бюрото за сюрреалистични изследвания" в Париж.  През 40-те години центърът се мести  в САЩ, където емигрират Бретон, Дали, Танги и други творци.

 Един от предвестниците на сюрреализма в живописта е италианският художник  Джорджо Де Чирико. Увлечението му по философията на Ницше и алегоричната живопис го подтиква към създаване на произведения, отдалечаващи се от принципите на академичния реализъм.

По време на престоя си в Париж Чирико се сближава с Пикасо и Аполинер. Щом избухва Първата световна война, се завръща в родната Италия, където създава най-значимите си картини - серия натюрморти и пейзажи от логически несвързани предмети.

Ранните творби на Чирико оказват съществено влияние върху сюрреализма и творчеството на Танги, Салвадор Дали, Макс Ернст.

Според Андре Бретон, идеолог на движението, картините на Чирико са дали възможност програмата на сюрреализма да бъде илюстрирана със средствата на изобразителното изкуство.

Концепцията на сюрреализма получава мощна подкрепа и от други модерни идеи - психоанализата и другите открития на Фройд.

Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.

В Манифеста им има следните редове  "Вярвам, че в бъдеще, сънят и реалността....ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."

Сюрреалистичните рисунки подпомагали методиката на свободни асоциации, използвана от Фройд за изучаване на човешката психика.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог. 

Друг принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която обаче е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми. 

Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия, рисуващия.

Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети. 

Муза за много сюрреалисти тогава била Хелена Смит, медиум, която твърдяла, че е преживяла три реинкарнации. През последното си прераждане била космически пътешественик и контактувала с марсианци. Дори илюстрирала пътуванията си с акварелни рисунки и тайнствени, марсиански знаци.

 Изследователите отчитат мощното въздействие на подсъзнанието и в нейните сеанси.

Любим метод на художниците сюрреалисти била и

Trompe l'Oeil или зрителната измама. Използвайки тази техника,  създавали образи, достижими чрез преодоляване на оптичната илюзия. Търсила се дълбочина и триизмерност, която реално не съществува и изисквала перфектно владеене на перспективата и  светлосенките.
  

Известни сюрреалисти от тези времена /според Уикипедия/:

• Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)
• Антонен Арто, поет (1896 - 1948)
• Ханс Белмер, художник (1902–1975)
• Андре Бретон, поет (1896–1966)
• Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)
• Аршил Горки, художник (1904–1948)
• Салвадор Дали, художник (1904–1989)
• Пол Делво, художник (1897–1994)
• Пол Елюар, поет (1895–1952)
• Рене Магрит, художник (1898–1967)
• Жоан Миро, художник (1893–1983)
• Жорж Мелиес, илюзионист и кинодеец (1861 - 1938)
• Бенжамен Пере, поет (1899–1959)
• Франсис Пикабия, художник и поет (1879–1953)
• Жак Превер, поет (1900–1977)
• Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)
•  

Картините на доста наши съвременници продължават традициите, създадени през двадесетте години на миналото столетие.
Например, американският художник Марк Райдън е след най-популярните представители на сюрреализма.

по
http://www.kriton.ru

.Весела Христова

Литературна грешка ли е "Печатна грешка" - новият роман на Людмила Филипова

Очевидно Людмила Филипова се е забавлявала, пишейки "Печатна грешка". Лека, непретенциозна творба,  предназначена за четене в тесен приятелски кръг, където би бил уместен опитът за намигване към отдавна утвърдени автори.

Минавайки през печатница и изложена по рафтовете на книжарниците, книгата се превръща в озадачаващ микс от Дъглас Адамс, "Мъже в черно", Любен Дилов-баща, Zотов, статии от ежедневници.

Съвпаденията биха били простими, ако младата авторка не бе посегнала на култови реплики / "Съпротивата е безсмислена", "Без паника!"/ и герои - мишките като носители на развит интелект, делфините и др. Дочетох книгата докрая. На места дори ми беше интересна - във втората си половина. Имаше и редове, достойни за уважение и такива, на които се смееш с глас. Пример:

"... - Ние сме от планетата Земя - обясни Лефер, но с по-слаба патетичност.- Идваме с мир!

      - Аман от навлеци- сдъвка съществото.... "

Само на едно място обаче бе направено сравнение с галактическия стопаджия. Съвсем лежерно. Надявах се в края на книгата да има някакво признание за източниците, които са имитирани. Може би авторката разчита на общата култура на читателя, може би на чувството ни за хумор, но резултатът е ... леко възмутителен.

За разлика от добре написаната "Аномалия", която прочетох на един дъх, без особено натрапващи се подобни въпроси.

Весела Христова

Подобни публикации:

" 2066" на Александър Томов
Галин Никифоров
Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд

Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд

Удивително е как големите умове предвиждат бъдещето. Покойният Рей Бредбъри например с убийствена точност пророкуваше времената, когато четенето ще се смята на нещо неприлично, а свободното време на маса хора ще бъде посветено на реалити програмите.
Четейки редове, написани от Алиса Розенбаум преди повече от половин столетие, човек открива потресаващи прилики с настоящото ни битие.

Ще цитирам преводача на “Атлас изправи рамене” Петьо Ангелов, който  споделя:

“Паралелите с днешния ден са почти едно към едно. Особено в първите две части на книгата, където става дума за свободомислещите хора, които биват изтикани от публичния живот. Умовете, които движат икономиката, социалния живот и политиката, обаче дават странен отпор - вдигат стачка: добре, вие смятате, че това, че сме умни и кадърни, е престъпление, тогава няма да работим. Най-големият философ на епохата отваря крайпътна закусвалня в планините и отива да живее там. Най-добрият инженер отива да работи като общ работник в жп компания. Образите, които виждаме да се надигат от калта и да заемат постове в управлението, имат почти буквален български паралел. Пуснете си новините, четете Айн Ранд и само трябва да смените имената, иначе информацията е същата. Повечето видни български политици имат буквални аналози".
Интервю във в. Новинар, 27.10.2009

Преди години бе популярна концепцията “ От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”.Още през петдесетте Айн Ранд разкрива до какво може да доведе това. 

Само че кой в онези години имаше достъп до нейните книги...

Как ли би се изменило общественото мнение тогава, ако хората бяха чели разказа на скитника от края на втората част на "Атлас изправи рамене", запознал събеседничката си със съдбата на едно проспериращо предприятие, възприело практиката на колективната собственост и отговорност. 
Логично това довело до влошаване на качествените дотогава изделия, преразход на средства за представителни разходи (да ви напомня Вальо Топлото?), съмнително разпределение на прогресивно намаляващите доходи, отчитайки не реалния принос, а нуждите, включвайки инвалидизираните роднини или повечето деца (аналогията с ромското ни население и със злоупотребата с ТЕЛК-овете просто е натрапваща).
Друго изумително точен детайл е отглеждането на соя като приоритетен продукт. Спомняте ли си соевите шоколадови бонбони “Амфора” от края на седемдесетте-началото на осемдесетте, когато качественият шоколад бе дефицит, особено за провинцията. 

Няма да засягам темата за речта на Джон Голт, писана цели две години, която изисква доста по-сериозен анализ. Квитесенцията на обективизма, създаден от Айн Ранд.
Силата на философията е в това, че може да промени битието ни. Затова великите мислители понякога са цензурирани и скривани далеч от взора на любознателната читателска аудитория.
Случва се да сравняват книгите на Айн Ранд с интелектуално цунами.  Сюжетът е поставен в услуга на бликащата от редовете идея за силата на индивидуализма и съзидателния разум.

Може би на моменти е малко крайна и разсъжденията и са повлияни от народностната и принадлежност, но везната натежава силно от  убедителното развенчаване на традиционни постулати, свързани с обществото и религията.
 След като затворите последната страница, ще се почувствате определено по-уверени и силни. И ще си зададете въпроси, които сте отлагали във времето.

Весела Христова

„2066” от Александър Томов – това ли ни чака...

Как да не напише Александър Томов такъв роман...

 Отварям днес страницата на аbv  и що да видя – Роми потрошиха автобус в София, 3 руснаци купили половината черногорски / не черноморски, все още / бряг. Да не говорим за вестниците. 

Бъдещата апокалиптичната картина на доминиона България разкрива потресаващ демографски и интелектуален срив на българското население за сметка на прекомерно размножилото се и все така необразовано ромско. Макар и хиперболизирана, идеята за неимоверно разрастнало се циганско гето съвсем не е толкова нереална.

Пътят на героя – охранител на конвой с опасни стоки от София до морето, е изпълнен с доста перипетии. Герой всъщност е доста деликатна дума за командо Иванов, който по-скоро се родее с престъпните борчески групировки. България като територия, в която царува чалгата, насилието и простотията – това е бъдещето ни през погледа на писателя. 

Александър Томов обича да прави препратки с историята. Лайтмотивът на повествованието е, че тя всъщност се повтаря, но не като фарс, а като жестока реалност. От която ние не сме си направили никакви изводи. Богатата култура на автора ни отвежда към сцени от чуждата и родната история, напомня ни за политици, които са ни оставили мъдри думи. Като Стамболов. Само че никой не ги е чул. 

Е, нали всъщност в това е мисията на писателите. И въпреки че е засегнал и темата за отказа от книгите / в романа дават престижно държавно отличие на човек, който просто може да чете/, тази мисия не е за пренебрегване.
Може би самият автор не знае, но той има доста почитатели, които не бива и да подценява, като повтаря някои есксплоатирани вече моменти / повторение на еротична сцена с пернати животни и в предишни негови романии : Пурпур и струва ми се - Корупция/. Или пък прекалено лично да изразява отношение към свои идейни противници.

 Това, разбира се, са дребни забележки, защото идеята му е страхотна /няма да споменавам за качествата му на писател, той отдавна ги е доказал/, а книгата се чете на един дъх.
След което един въпрос дълго остава да виси в съзнанието ни...

Весела Христова

Призрачната орхидея - прекрасна и непредсказуема

Призрачната орхидея /Epipogium aphyllum/ е сред най-редките растения на земята.

Деликатното растение не притежава хлорофил и затова зависи изцяло от хранителните вещества, извличани от почвата с помощта на гъби. Размножението е вегетативно, с нарастване на коренището. Понякога с години не показва признаци на живот, но ако влажността, температурата и други природни условия са подходящи, то месестото стъбълце смело се показва на повърхността.

Случва се да цъфти и ...под земята. Цветовете му имат мирис на банан, който привлича насекомите. Призрачната орхидея цъфти през юли и август.

Това изключително рядко срещано растение всъщност е много старо, съдейки по ареала. Среща се в Скандинавието,  в Централна и Западна Европа, Средиземноморието, Мала Азия, Япония, Китай, Сибир, Кавказ и др., в сенчести иглолистни, смесени и широколистни гори.

Коренището му е сочно, разклонено и прилича на корал. Листата му са символични като размер, приличат на люспи и имат същия цвят, както и стъблото. Деликатното снопче цветове има слаб и нежен аромат. Фините листенца около цвета са жълти, наведени, напомнящи пипалца на морско животно. Призрачната орхидея е изключително атрактивно растение, с големи, спрямо височината, цветове и нежна окраска. 

 

Растението е застрашено от изчезване и затова е вписано в червените книги на много държави. Биологията му е недостатъчно изучена.

Във Великобритания за пръв път е открита през 1854 от  W. Anderton близо до Tedstone Delamere , след което през 1876 близо до  Ludlow.

Наименованието идва от   Epi (нагоре ) и pogon (брада или устна). Първите записи за подобно растение датират от 1747, направени са в  Сибир. 

http://imagesfromtheedge.com/blog/?page_id=3975

http://flower.onego.ru/orchid/epipogiu.html и др.

Каменната пагода - композиционен център в японската градина

Архитектурните форми в японската градина имат подчертано символично значение. Това са изкуствено създадени хълмове, пътечки, водоеми, камъни с определена форма и начин на поставяне, прозорци под формата на подкова, с изгледа си акцентиращи върху определен детайл или върху красотата на изгрева и залеза, каменни фенери и др.

За японската градина е характерна камерна атмосфера. Отваряйки портата, преминавате през арка, след което попадате в градината, която ви предлага красота и покой. Тук времето спира, а външният свят постепенно изчезва.

Композиционен център на традиционната японска градина обикновено е пагодата. Когато се създава такава градина първо се построява портата, след това - пагодата, която по канон се поставя на възвишение.

Постройката има три, пет или тринадесет етажа и символизира будистките храмове. Тя се намира близо до чайния павилион , както и до водоем, който трябва да е дискретно разположен, така че да се чува само ромон на вода.

Ако в градината няма каменни фенери, височината на пагодата се определя свободно. Най-малките конструкции са около метър. Ако са предвидени фенери, то височината и трябва да бъде съобразена с тяхната и да я превъзхожда поне два пъти.

Класическата каменна пагода се състои от отделни каменни блокове, които не се зидат, а се крепят по естествен начин, в зависимост от тежестта си. Ето защо е от изключително значение майсторството на строителя на пагоди. Препоръчва се основата да е чакълена, а при по-масивни съоръжения - бетонна. 

Пагодите всъщност имат китайски произход. Те се появява в първите векове от н.е. и постепенно се разпространяват в Япония, Корея, Виетнам.

Съвремените технологии при градинската скулптура позволяват използването на различни материали. Предлагат се стилизирани пагоди от бетон и керамика, които просто трябва да се поставят на предвиденото за целта място.

Виктор Цой - днес би трябвало да навърши 50

Известният музикант от корейски произход днес би трябвало да навърши 50 години.  Вокалът и фронтмен на легендарната рок-група от осемдесетте „Кино“загива на 28 години при нелепа катастрофа на 15 август 1990.

Виктор Цой  -  Звезда по имени солнце - Тук

Той обаче е потвърждение на мисълта, че легендите не си отиват лесно и дълго, дълго след последния си дъх все още са сред нас. В паметта на почитателите си. С музиката си.

 И днес в една московска пресечка - Кривоарбатска, съществува стената на Цой, която цялата е покрита с надписи "Кино", "Цой е жив", цитати от песните му. 

Всеки негов фен смята за свой дълг да остави пречупена запалена цигара в пепелника до стената. 

Стената се оформя през 1990 година, след като някой изписва с черни букви върху нея "Днес загина Виктор Цой" . Веднага се появява друг надпис - "Цой е жив!". От тъжния 15-и август до първите студове тук всеки ден имало младежи. После започват да се появяват и други надписи. Поставен бил и портрет на Виктор Цой.

Стената на Цой е забележителност на Москва, която не присъства в официалните пътеводители, но въплъщава духа на времето и на поколението от прехода, който там е също  толкова труден, колкото и у нас. 

Весела Христова

Кацнал на едно дърво

Не само децата обичат да си строят къщички в короните на дърветата.

Дали като хоби на екстравагантни архитекти или слабост на тези, които не могат да се разделят с детето в себе си, къщичките по дървета се радват на особен интерес.
Освен като живописна гледка, понякога имат и чисто практични функции.

За реклама

Като творението на японския архитект  Такаши Кобояши, създадено да рекламира известна марка кафе. Намира се на остров Хокайдо. Марката е НЕСКАФЕ.

 

Хотели

Или пък такива, построени като атракция за туристи. Хотелската стая в короната на дърво определено гарантира незабравимо преживяване. Този хотел, например, е построен в Индия на височина 40 метра. Достъпът се осъществява със специален асансьор. Стаите предлагат всички удобства, свързани с цивилизационния начин на живот.

На другия край на света канадският предприемач Tom Chudleigh  е построил оригинални сфери от дърво и кожа, в които е прокарал електричество и телефон. По- големите побират три легла, микровълнова печка, хладилник и мивка. Том е кръстил комплекса "Сферите на свободния дух" и го предлага на любителите на нестандартните почивки.

 Арт

Холандският режисьор и художник  Бенджамин Вердонк (Benjamin Verdonck) издига на дървото пред един старчески дом в белгийския град Гент истинска къща от бетон, дърво и стъкло. Тя се появава по време на фестивала Track: a Contemporary City Conversation. Идеята е да се направи аналогия между детските години на човек и залеза на живота му.

                                                    

 За религиозни цели

Къщите по дърветата могат да бъдат и истински дворци. Като домът на проповедника Хораций Бърджес, който възнамерява да кандидатства в кигата за рекорди Гинес. Къщата има 80 стаи и е построена около висок 25 метров дъб. Използва се за религиозни цели.

                                                          Като ресторанти и магазини

Друг подобен проект се намира в градините Alnwick

Огромното съоръжение струва 3,3 млн. лири. Тук са разположени магазини, ресторант, трапезария.

А това са интересни варианти от интернет пространството :

Весела Христова

Кучета играят покер - една забавна и печеливша арт идея

1844 година. В едно нюйоркско предградие се ражда момче и го кръщават Касиус, в чест на известния му по това време брат - виден политик.  Момчето се оказало надарено с много таланти, изобретателност и предприемчивост. 

Първото изобретение  на Касиус Маркелус Кулидж /Cassius Marcellus Coolidge/ били така популярните в онези години трафарети с необичаен и забавен фон, на който хората се фотографирали.
Това изобретение му осигурило първия капитал.

През живота си Кулидж се пробвал на много поприща - бил банкер, художник илюстратор, собственик на магазини, журналист, изобретател.
Истинската слава, подплатена и добре материално, дошла при него на шестдесетгодишна възраст, след създаването на серия картини с кучета,  които играят покер.

През 1903 рекламната къща «Brown & Bigelow» от Минесота му поръчала да илюстрира календар за тютюнева компания, като му предоставила свободата сам да избере сюжет. Кулидж заложил на нестандартната и впоследствие доказала се като печеливша идея да изобрази кучета, които извършват чисто човешки дейности. Идеята се харесала и на клиентите, които му платили солидната сума от 10 000 долара за началните две илюстрации.
Щом първите екземпляри на илюстрираните календари излезли от печат, предизвикали истински фурор.

Илюстрациите разкривали типичните навици на американците от тази епоха. Серията включвала 16 картини, които представяли пародийно различни моменти от живота на средната класа, като част от тях изобразявали кучета, играещи покер.
Тази серия е останала в историята като «Dogs Playing Poker».

Вече повече от век картините на Кулидж са многократно тиражирани, а игралните зали често украсяват стените си с репродукциите им. 

През 2005 картините "Смелият блъф" и "Ватерло" били продадени на търг за сумата  590 400 долара на частен колекционер, любител на покера. 

Любопитно:

Собствениците на казино  «Sands» в Атлантик Сити предложили на гостите си интересна атракция: оживили картините, като поканили специално дресирани кучета, които да имитират персонажите от знаменитата серия. В шоуто участвали пет кучета артисти и дресьорите им. Играчите с лай подканяли крупието да им даде нова карта.  

Главни действащи лица в забавните картини са големи породи кучета - мастиф, дог, санбернар, коли. Обикновено са изобразени на игрална маса, с пура в уста и карти в лапите. Не липсва и бутилката с качествен бърбън. 

Любимата покер комбинация на Кулидж очевидно е АААА, която присъства на четири от картините. Тази комбинация е доста рядка и вероятно художникът е мечтал да му се падне.

Фонът, на който се разиграва действието, разкрива характерния интериор за епохата.
А ето и някои от любопитните илюстрации:

1. Смелият блъф

Нарисувана е през 1909. Санбернарът блъфира със слаби карти, залагайки всичко и запазва каменната си физиономия, докато останалите участници изумено го гледат.
2. Ватерло
Логично следва и картината, изобразяваща триумфа на смелия играч и потреса на загубилите.

3. «Помощ на приятел"

Успешната екипна игра на по-малките породи- булдозите,  срещу големите босове. 

4. Симпатия
Играчите гледат съчувствено нелепо загубилия.

 5. Посещението при болния приятел
Жените вдигат скандал, разобличавайки предтекста на карето 

6. Арестуван с четири аса:

7. А на тази картина влакът пристига на гарата в сюблимния момент:

Оригиналната идея на Кулидж е вдъхновила и последователи - Arthur Sarnoff,

Bryan Moon

Dan McManis
Gerard Taylor
Jenny Newland

Весела Христова

http://www.dogsplayingpoker.or
http://pokershop.ua/content/articles2/9729/