Китайският павилион

В ландшафния дизайн има елементи, които са истинска “перла в архитектурната корона”. 
 Китайският павилион е красив аксесоар, с който със сигурност ще възхитите гостите във вашата градина.
 
Първите сведения за постройки от този тип се срещат в древните текстове и рисунките върху старинните храмове и дворци. 

Реплики на старинни китайски павилиони могат да се срещнат почти във всеки храм в днешен Китай.
По време на династията Хан (управлявала от 206 година пр.н.е. до 220 г. ) градинските павилиони се използвали за правителствени нужди като своеобразни трибуни. 

Служели и за военни цели като наблюдателници. Понякога етажите им били повече от два, като долните помещения били затворени. 

Впечатлен от красотата на постройките, белгийският крал Леополд II възлага на архитекта Александър Марсел да проектира китайски павилион и японска пагода от двете страни на  Avenue Van Praet в Брюксел. Мечтата му била осъществена през 1901 и 1903г.  Украсата на великолепните здания била доставена със специална поръчка от Йокохама и Шанхай. 
Снимки от  m.livememory.net/post130368966/

По-късно, през първото хилядолетие от н.е. китайският павилион започнал да  служи само за красота, като облагородявал териториите на храмовете и градините на заможните граждани. В тази беседка хората размишлявали върху екзистенциални въпроси и се наслаждавали на гледката. Именно тогава – преди около хиляда години, китайският павилион се превърнал в познатия ни изящен декоративен елемент, бижу в ландшафтния дизайн.

Съобразно предназначението и модата, се променяли строителните материали – докато първоначално се създавал от камък, за да устои на земетресения или вражески нападения, то по-късно, когато се превърнал в място за отдих, майсторите започнали да използват леки материали – дърво, бамбук и др.

Китайските павилиони имат различна форма - кръгла, квадратна, шестоъгълна, осмоъгълна. В старинните архитектурни комплекси се срещат и постройки с по-сложна форма-  например павилионът Нанхаи в пекинския Храм на небесата се състои от две свързани кръгли конструкции. 

Покривът обикновено има сложна камбановидна форма, носен е от колони. Многоетажните покриви символизират многостепенната структура на света, според представите на Древен Китай. Такива павилиони служели за място на медитация и философско съзерцание на будистките монаси.

Ако притежавате градина, създадена в японски стил или пък от прозорците ви се разкрива гледка към планина или висок хълм, китайският павилион ще се впише идеално в пейзажа.

Между земята и небето - Градината на уединението в Сучжоу

През 1593 един заможен китайски чиновник, напускайки държавната служба, решил да се установи за постоянно в родните си места. Там притежавал малко земя, която постепенно превърнал в прекрасен кът, умален модел на един идеален свят. 

След две столетия наследниците му продали градината на друг естет – Лу Шу,  който разширил владението си. Собствеността след време преминала и в трети ръце – на Шен Кан. Той също присъединил нови територии и дал на градината името, с което е известна по цял свят – Градината на усамотението - Liu Yuan. 

Тя е част от знаменитите ландшафтни творения - градините на Сучжоу,  включена е в списъка на културно – историческите паметници на ЮНЕСКО .

Както другите паркове от тази епоха - Мин, градината е създавана без предварителен план. Целта е била друга – да представи собственика в одухотворена светлина, като изтънчена личност, обожаваща класическата китайска поезия, чужда на суетата и безсмисления лукс.

Тук хората се събирали, предимно за да четат поезия, да рисуват и да водят философски разговори - един изключително красив, интелектуален стил на живот.

 Разхождайки се по алеите, ще усетите неповторимата атмосфера на парка, която прониква в душата ви, деликатно галейки сетивата с изисканите пейзажи и прелестни аромати. И дори да не сте поет, ще се се превърнете в такъв...

Посетителите сравняват преминаването през градината с постепенно развиване на ценен свитък с живопис.  Усещането за “продължително пребиваване между небето и земята” се подсилва и от сложните композиции, които създават илюзията за много по-голяма територия, отколкото е всъщност - 0,8 хектара.

Прототипи и герои

Приказните сюжети не са се появили току-така.
И понякога зрънцето истина в тях набъбва, набъбва и се превръща в истински фантастичен балон.
А той полита нагоре, носен от полъха на въображението ни...

Нека развенчаем няколко мита.

Например този за благородния герой Робин Худ, известен от  средновековните английски народни балади, който според легендата се подвизава като разбойник в Шерудската гора, в близост до Нотингам. Класически защитник на онеправданите - ограбва богатите и раздава ограбеното на бедните.

Реалният му прототип бил обикновен разбойник, на когото изобщо не му хрумвала мисълта да преразпределя благата. Възлюбената му – красивата Мериан, не била принцеса, а пастирка /според някои Робин Худ  всъщност имал хомосексуални наклонности и не проявявал особен интерес към нежния пол/.  

Снежанка също е реална личност, но уви - с нещастна съдба. Била дете на германския граф Филип, чиято съпруга умряла през 1553 по време на раждане. Графът се оженил втори път, а мащехата отровила девойката. Само че не с ябълка, а с настойка от отровна цикута  (Cicúta virósa). За това жестоко деяние била осъдена и умряла в тъмница. 

Не само Снежанка, но и джуджетата имали прототипи – открити са стари ръкописи, в които се споменават миньори с необичайно нисък ръст, които навремето се трудили в рудници, разположени на територията на днешната немска провинция Хесен.

Приказката на братя Грим е почва,  благодатна за асоциации. От сферата на психологията, историята, социологията, теологията, митологията , космологията. 

Пример: 

За психоаналитика Карл Юнг образът на Мащехата е архетип на т.нар сянка -  част от несъзнателната психика, съдържаща изтласкани недостатъци, слабости и инстинкти. 

Интересна история е свързана с персонажа на Шекспир Отело. Италианецът Маурицио Отело командвал отряд от венециански наемници през XVI век. Шекспир погрешно интерпретирал съкратеното му лично име и го превърнал в мавър.

Историческият прототип на жестокия владетел, известен като “Синята брада”, бил френският маршал Жил дьо Ре, съмишленик на самата Жана д Арк. За разлика от приказката, единствената му съпруга го надживяла. 

маршал Жил дьо Ре

Ужасната слава на маршала дошла от алхимичните му опити и свързаните с това ритуали. Хората смятали, че убивал деца от околностите на замъка си, с чиято кръв, сърца или други органи извършвал зловещи обреди. 

Той така и не открил философския камък, но потънал в дългове. Кредиторите му го наклеветили пред органите на Инквизицията. През 1440 г. бил арестуван, обвинен в изнасилване, измъчване и убийството на 140 деца  и умъртвен.  

През ноември 1992 г. френски трибунал, иницииран от литератора Жилбер Пруто,  го реабилитира.  

http://smoking-room.ru/

wikipedia

"Черный ворон” - мигът, преди душата да отлети /история на песента/

Сигурно сте чували тъжната протяжна песен “Черный ворон”, събрала сякаш цялата меланхолия на руската душа.

Песента звучи в емблематични филми – “Особенностите на руския лов”, “Сибириада”, “Чапаев”.

Широко разпространено е мнението, че това е казашка народна песен, а някои смятат, че е посветена на Емелян Пугачов. 

Около руските песни често се създават красиви легенди.  Пример - ”Поручик Галицин” – градски романс от т.нар. белогвардейски цикъл, който се появява доста след Революцията - през 60-те години. 

Да тръгнем по следите на историята...

 Според някои изследователи  най-вероятно песента е била отначало авторска.

В началото на 19 столетие младият унтер офицер от Невския пехотен полк Николай Фьодорович Верьовкин разнообразявал армейската си служба със съчиняване на текстове за песни. Някои негови творби били отпечатани еднократно в изданието“Библиотека за четене” 1837, том 20. Сред тях е и песента  “Под ракитою зеленой".   Всъщност   “Черный ворон” е неин преработен вариант, започващ от третия куплет.

Изследователите на творчеството му смятат, че едва ли Никола Фьодорович е взаимствал безогледно текст на съществуваща народна песен. 

По скоро са използвани популярни за времето мелодии, за да се роди красивата меланхолична песен, за която споменава в книгата си «Картины былого Тихого Дона», издадена през 1909, и руският генерал и атаман Пьотр Николаевич Краснов:

 «В трудните годините на борба с планинците от Кавказ донските казаци извършиха много подвизи. Случваше се често да се отбраняват сами от многоброен и жесток враг. Подвизите им са толкова, че е невъзможно да се изброят. Много казаци оставиха костите си в планините и долините на Кавказ, а над  незнайните им гробове няма нито кръст, нито паметник. Умираха в самота, без свидетели, а над тях кръжаха врани и хищни орли. Там се роди и тази [Чёрный ворон] печална казашка песен»

Днес най-известната песен на Невския пехотен полк, гордеещ се като първия полк на Руската армия, заема почетно място в репертоара на много изпълнители – от симфонични оркестри до рок групи. 

Черный ворон в изпълнение на група "Яхонт"

http://nevsky-polk.narod.ru/verevkin7.html

От местопрестъплението или най-важните открития в криминалистиката

Престъпността не е от вчера. Хората от години използват различни методи, за да установят истината - виновен или не.

250 г преди н.е. Eлинският лекар Еразистрат забелязал една важна подробност - учестяването на пулса на човек, който лъже. Това откритие е в основата на съвременния полиграф - детектор на лъжата.

Минали векове. През 1008 г азиатският владетел Махмуд Газневи разгласил, че издирва знаменития лечител Авицена по начин, неизползван дотогава - окачил на всички врати неговия портрет. Това бил най-старият известен нам опит за издирване с листовка Търси се..





През 1248 г в Китай бил разпространен наръчник за следователи, който представлявал първото методическо пособие за установяване на насилствена смърт при задушаване или удавяне.

1302 – в Болоня била осъществена първата аутопсия за съдебни цели. Извършена е от лекаря Бартоломео да Вариняна (Bartolomeo da Varinyana)

Любопитен факт - През 1712 г Петър Първи посетил музея на Мартин Лутер. Той се вгледал в мастиленото петно на стената, получено, според версия на музейните работници, след като Лутер запратил мастилницата си по видението на Сатаната. Руският цар разобличил твърдението с думите – „Петното не е старо, всичко е измислица”.

През 1838 във Франкфурт било публикувано първото ръководство за събиране на веществени доказателства и криминологична тактика. Този труд на Ludwig Hugo Franz von Jagemann е в основата на съвременните методики за оглед на местопрестъплението и работа със заподозрените.

  

През 1840 Матьо Орфила за пръв път разобличава отровител въз основа на анализа на стомашното съдържимо на жертвата.

През 1854 г. за пръв път с помощта на фотографията е установено подправяне на документ.




Методът на Бертильон







Алфонс Бертильон


През 1883 Алфонс Бертильон( Alphonse Bertillon ), използвайки антропометрични данни, разобличил заподозрян,използващ чужда идентичност. За пръв път се установява личността с помощтта на прецизни измервания – т.нар. бертийонаж. Бертильон въвежда и словесния портрет, системата за описание на външността на престъпника, която се използва и днес.

В продължение на месеци Бертильон понася стоически насмешките на писарите, докато сравнява фотографии на картотекираните престъпници. С разрешението на висшестоящите започва да прави точни измервания на ръста, обема на главата, дължината на ръцете, на пръстите, стъпалата. Убеждава се, че ако размерите на отделни части на тялото могат да бъдат еднакви при различни лица, то размерите на четири или пет части на тялото взети заедно никога не са еднакви. Това било в основата на концепцията му. Оттук натататък предстояла една доста трудоемка дейност – направата на специална систематична картотека, която да позволи засичане на търсената личност по описаните данни.

Ръководството не било във възторг от предложената сложна система на картотекиране и само благодарение на ходатайството на влиятелния му баща му били отпуснати двама писари и позволено да прави измервания на арестантите.
Първият резултат се появил след четири години. При това малко преди изтичането на изпитателния срок, отпуснат от началството за дейността му.На 20 февруари 1883 той измерил един заподозрян, който се представил като Дюпон. След като въвел данните му в картотеката, установил, че те съвпадат с друг човек, арестуван преди месеци под името Мартин. На 21 февруари парижките вестници поместили първите си статии за делото Дюпон/ Мартин и съобщили за новата система на Бертилон за установяване на самоличността. 

1891 . Буенос Айрес. За пръв път полицаят с хърватско потекло Xуан Вучетич /Juan Vucetich/ изобличава престъпник по пръстови отпечатъци и започва да прилага дактилоскопията.
През 1904 се появява капиталният му труд Сравнителна дактилоскопия. /«Dactiloscopia comparada»/ - истински бум в методите за идентификация на личността.
Естествено, Вучетич е използвал някои научни открития отпреди, напр. на Уилям Джеймс Хершел, който, работейки в британската администрация в индийския щат Бенгал, започнал да използва отпечатъци от палците на индусите като знак за самоличност. С годините забелязал, че рисунъкът върху кожата на пръстите не се променя, независимо от остаряването на човека. На 5 август 1877 пише на главния инспектор по затворите в Бенгал, с което споделя идеята си да използват пръстови отпечатъци за регистрация на арестантите. Само че инспекторът не прегърнал идеята му. През 1879 се връща в Англия, където издава монографията «The origin of finger prints». Тази монография предизвиква интерес у английския аристократ сър Галтон - Francis Galton, който доразвива идеята в труда си «Finger prints», в която прави обобщение на всичко постигнато по темата и поставя основите на науката дерматоглифика- dermatoglyphics, занимаваща се с линиите по кожата на дланите и стъпалата. Вече след като се запознава с неговите възгледи Вучетич разработва метода си за красификация на пръстови отпечатъци и т.н.

В наши дни самоличността се установява и с ДНК анализ и анализ на ириса.


http://smoking-room.ru и

др.

Теракотени фантазии

Точно след шест дена един талантлив китайски архитект ще получи чек от 100 000 долара на тържествена церемония в Пекин.
Естествено, по-важно е самото отличие - смятаната за еквивалент на  Нобелова награда в архитектурата награда "Прицкер" (Pritzker Architecture Prize).

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China
Photo by Lv Hengzhong

Удостоеният е професор Ван Шу /Wang Shu/, първият представител на Китай, носител на подобен приз - признание за работата му по обществени сгради (студентски кампуси, библиотеки, музеи, жилищни блокове).

Ван Шу строи основно в Китай, но понякога и жителите на други страни стават очевидци на оригиналните му прозрения.
В духа на старите китайски строители, Ван Шу сътворява истинска теракотена градина, с която страната му се представя на 10-то Венецианско биенале по архитектура през 2010 година. 

Море от рециклирани керемиди (по нашите краища известни като турски)  и дървена пътечка над тях като своеобразен мостик – замисълът е перфектно реализиран и се превръща в любопитна атракция за посетителите на биеналето.

Ефектният подход с използването на керемиди е демонстриран и преди – в кампуса на Китайската художествена академия, в проекта Керамична къща.

Ceramic House, 2003-2006

Xiangshan Campus

изобилие от керемиди в постройката на кампуса

Студентите в Китайската художествена академия са облагодетелствани да живеят и да се учат в среда, създадена с вкус и висок полет на въображението.

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China

Заедно със съпругата си Лю Веню,  Ван Шу проектира в своето Аматьорско архитектурно студио.

Смята се, че работите му са отличен пример за устойчива архитектура. /Устойчивото развитие  удовлетворява нуждите на нашето поколение, като не поставя под въпрос, не заплашва потребностите на бъдещите поколения и гарантира пълна хармония между природата, обществото и икономиката./ 

Журито на наградата Прицкер е оценило практичността , универсалността и екологичността на проектите му.
Ван Шу често използва рециклирани строителни материали, като при това съумява да превърне сградите си в запомнящи се, оригинални и естетични. 

В това е и тайната на характерния му стил - стари материали в модерни проекти.
Например, стените на историческия музей в Нинбо - (2003–2008), построени от строителни вторични суровини - камъни и керемиди от разрушени по време на строителния бум в Китай стари постройки. 

Ningbo History Museum, 2003-2008, Ningbo, China
Photo by Lv Hengzhong

http://www.pritzkerprize.com
http://www.chinese-architects.com/en/amateur/en/

...Като галактически стопаджии

Ако бързайки занякъде в хладната утрин срещнете по пътя си изтощени младежи в неадекватно за ранния час облекло, едва ли бихте се учудили.
Сега е сезонът на абитуриентските балове и е напълно в реда на нещата да виждаме това.

По интересно ще е, ако срещнете някой, увил хавлия около врата си. 

Погледнете датата в календара. Петък, 25 май.
Денят на хавлията.

И ако не сте чели култовия роман на Дъглас Адамс “Пътеводител на галактическия стопаджия”, не е късно да го сторите.

Уникалният статут на хавлията е дело на почитателите на творчеството му,  за което казват, че е преобърнало представите за научната фантастика, а парадоксите на времето и космоса са поднесени със забележителен хумор.
При това британски.

В удивителната си книга Адамс предлага безценен съвет за всички житейски ситуации – Без паника!, а в чантата на героя му Форд Префект (странстващ изследовател, събиращ материали за "най-забележителната книга, излязла някога от великата издателска корпорация на Малката мечка" - "Пътеводител на галактическия стопаджия" ) присъства винаги хавлия, определена като "най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава".

25 май е денят, когато феновете на остроумния британец си устройват хавлиени шествия, конкурси, съпроводени с много музика и веселие, а някои магазини предлагат значителни намаления на този емблематичен артикул.

В "Ресторанта на края на Вселената" на остров Бали всички са посрещани с безплатно питие, стига да носят със себе си хавлия - инициатива, достойна за подражание и спрямо родните фенове на Адамс.

Да се почувстваме ли като галактически стопаджии...