понеделник, 17 септември 2012 г.

Дискретност, подчертана с роза

 

Знаете ли защо участниците в Дионисиевите празници се увенчавали с рози?

За да не издадат тайните си под въздействието на изпитото вино.


Хората вярвали, че розата охлаждала страстите от поетия алкохол и слагала “катинар” на устата – едно полезно свойство, особено при важни срещи между политически особи.

Оттук и изразът, който за много от почитателите на Дан Браун /а и на Георги Господинов/  вече е известен – латинското “sub roza” – под знака на дискретността или буквално под розата. 



Легендата
Афродита дала  на сина си Ерос, бога на любовта, една бяла роза.
Той, от своя страна, я подарил на Харпократ /Harpocrates/ бога на тишината./ Това е гръцката транскрипция на един от египетските епитети за бог Хор/.
Харпократ често е изобразяван е като момче с корона или младеж, с поставен пръст върху устата си – факт, който бил тълкуван от гърците като знак за мълчание.
 Според античната митология Харпократ прелъстил Афродита /Венера/. За да купи дискретността му, Ерос /Купидон/ му дарил прекрасната бяла роза.






Тайни сбирки и тайни общества
Като символ на дискретността и мълчанието розата украсявала помещенията за изповед и таваните на стаи, където се провеждали закрити съвещания и сбирки и след време се превърнала в любим знак на тайни организации.

Няма коментари:

Публикуване на коментар