петък, 30 ноември 2012 г.

Кехлибарената мистерия

Когато преди  години съветските войници влизат в замъка Кьонигсберг, таят надеждата, че ще открият най-голямото съкровище, откраднато от родината им – КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ. Уви – там не намират нищо. Какво е станало с прочутия шедьовър, оценяван на почти 300 милиона долара, наричан ОСМОТО ЧУДО на света? Съдбата му все още остава в ТАЙНА…



Днес туристите могат да видят точното копие на Кехлибарената стая, открита на 31 май 2003 с пищна церемония, удостоена с присъствието на повече от 40 световни лидери, поканени от Владимир Путин и Герхард Шрьодер. Тържеството е бляскава кулминация на 10-дневните чествания по случай 300-годишнината на Санкт Петербург. Възстановената забележителност се намира в Екатерининския дворец, в бившата резиденция на руските царе в Царское село.


Това е помещение, напълно облицовано с кехлибарени панели със златен кант и огледала. В реконструкцията му Русия влага 8 млн долара, а “Рургаз”- един от най-големите вносители на руски газ в Германия, помага с 3,5 млн. долара. Според експерти оригиналът се оценява между 110 и 250 млн.долара.
Екип от най-добрите реставратори: талантливите руски художнички Маргарита Еленовска и Любов Григориева, в сътрудничество с Г. Хозяци, арх. Александър Кедрински, Владимир Домрачов и др., работи в продължение на близо четвърт век и пресъздава цялостния дизайн на стаята, като използва автентични черно-бели снимки и рисунки на помещението. По-малко нейно копие има в Клайнмахнов, близо до Берлин.
История
Оригиналът е създаден в началото на 18 век в Прусия. През 1701 г. Фридрих I поръчал да бъдат изработени кехлибарени панели, за да облицова с тях стая в двореца в Шарлотенхоф. Пруският крал бил ценител на изделията от кехлибар, наричан заради необичайната си красота “слънчев камък”. В миналото смятали, че това са лъчите на слънцето, застинали в студената морска вода. Датският майстор Готфрид Тусо вложил целия си талант в изработката на стаята, а скулпторът и архитект Андреас Шлютер създал дизайна й.
Помещението било готово през 1709, но след известно време там започнали да стават необясними неща: от само себе си гаснели и се палили свещите, тайнствен шепот изпълвал помещението, пердетата се поклащали, без да са отворени прозорците… След като паднали няколко пана, кралят се изплашил и заповядал да арестуват майстора и архитекта. Кехлибарената стая била разглобена и едва след години, преди визитата на руския цар Петър Първи, набързо възстановена.
През 1716 г. синът на Фридрих Първи – Фридрих Вилхелм, подарил това съкровище на Петър Велики. Прусия имала нужда от силен съюзник като Русия и този дар скрепил съюзничеството им. Тогава стаята била отново разглобена, опакована в 18 големи сандъка и транспортирана до Санкт Петербург. Отначало я монтирали в Зимния дворец, но там отново започнали необяснимите явления. Императрица Елисавета Петровна извикала в двореца тринадесет монаси от Сесторецкия манастир и след извършен сложен ритуал на екзорсизъм, странните феномени изчезнали.


През 1755  преместили Кехлибарената стая в Царское село. Знаменитият италианския архитект Бартоломео Растрели добавил позлатена дърворезба, картини и огледала. Паната от 55 кв. съдържали повече от 6 тона кехлибар.
Изчезване

След нападението на фашистка Германия на 22 юни 1941, 20 000 експоната от съкровищата на Царское село (тогава Пушкин) били евакуирани. Когато опитали да демонтират знаменитата стая, кехлибарът започнал да се рони. Музейните работници решили да облепят стените с тънка хартия и вата и ги заковали с дъски. Немските войници бързо открили съкровището и скоро пристигнал специален екип, който транспортирал ценностите в Германия.
Въпреки първоначалното желание на Адолф Хитлер да я остави в родния си град Линц, на 14 октомври 1941 сандъците с кехлибарените пана се озовали в замъка Кьонигсберг. Месец по-късно стаята била демонстрирана пред елита на Третия райх. След избухнал пожар в замъка, панелите отново били грижливо опаковани и от този момент следите им се губят. Кьонигсберг бил тежко бомбардиран от Кралските въздушни сили на Англия и се предал на 9 април 1945 г.
Версии
Има много противоречиви сведения и теории за съдбата на Кехлибарената стая. Първоначалната хипотеза е, че стаята е изгоряла. Но според дневника на директора на музея в Кьонигсберг д-р Алфред Роде, огънят пламва в друга част на замъка и съкровището оцелява.
Друга версия гласи, че немските офицери, избягали в Южна Америка, изнесли на части стаята и я продали нелегално в Аржентина.
Някои историци поддържат теорията, че кехлибарените панели и до днес се съхраняват в бункери в Германия. Като подкрепа на тази теза през 2008 “Таймс” пише, че край село Дойчнойдорф на дълбочина 20м. е открита странна пещера. Сканиране с най-модерни уреди показало наличието на подземен тунел, стигащ до пещерата, в която в сандъци били подредени тонове кюлчета благороден метал с квадратна форма Според изследователите това можело да бъде злато от Кехлибарената стая. Няма сведения досега да са достигнали до тези съкровища.
Съществува и друга теза – че е заровена в мините в планините по чешко-полско-немската граница. През 1998 търсачът на ценности Хелмут Гензел разкопава с разрешението на чешките власти затрупания вход на рудника “Св.Николай”, който се намира в планината Света Катерина, на 140 км северно от Прага, но усилията му са безрезултатни. Още през 60-те г. Гензел разговаря с генерала от СС Емил Клайн, който споделя, че преди края на войната националсоциалистите закопават в галерии до чешкия язовир “Слапи” 540 сандъка със злато, скъпоценни камъни, картини и архив на берлинския институт “Кайзер Вилхелм”. Екипът на Гензел се натъква на множество галерии, барикадирани с еднометрови бетонни блочи. Там обаче са заложени 3600 мини.
Популярна е и хипотезата, че стаята е натоварена на нацистки кораб или подводница, която е потопена от съветски сили в Балтийско море. Дъното му педантично е огледано от съветски водолази и сандъци наистина са намерени, но в тях имало само техническо оборудване и документи. През 2004 от разсекретените архиви на КГБ и ЩАЗИ се промъкват сведения, че при щурма на Кьонигсберг Червената армия унищожава стаята.
Следи
През 1997 италианска каменна мозайка, част от декорацията на Кехлибарената стая, се появява в Западна Германия като собственост на семейството на войник, който е опаковал ценните панели.
През 2006 в Берлин е изложен единственият оцелял кехлибарен фрагмент – глава на античен воин с височина 15,3 см, в рамките на 7-та изложба на предмети на изкуството “Арс мобилис”.
Безспорно съдбата на безценното съкровище провокира въображението на мнозина. Може би след години истината ще излезе на повърхността. Дотогава тази мистерия ще остане като ярък пример за превратностите на историята.
Весела Христова

Публикувано и в сп. Анна, 2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар