Игралните чантички през XVII- XVIII в.

Вълната на хазартните игри заляла Европа през XVII век. Играта на карти продължила да бъде любимо занимание и за мъжете и за жените от всички социални слоеве през  XVIII в. 

 Съществуват множество версии за възникването на играта с карти. Със сигурност е известно, че родината и е далеч на Изток. Сведения за подобна игра в Китай има от 1120 година.Картите се появяват в Европа в епохата на кръстоносните походи, заедно с други постижения на арабската култура. Независимо от многократните забрани, се разпространила бързо. Колодата представлява всъщност идеален умален модел на йерархично подреденото общество и се използвала за разиграване на минисражения, за гадаене и тайни познания. 

Да откажеш игра на карти било белег на лошо възпитание и те превръщало моментално в аутсайдер. Заедно с нарастналия интерес към хазартните удоволствия се появил и един необходим аксесоар - чантичката за игра на карти.

Притежавала плоско кръгло дъно, а страните и се събирали с шнур. В нея държали парите или жетоните за игра. 

Червено кадифе, извезано със сребро, синя коприна и златист копринен шнур. Хастарът е изработен от розова коприна, а краищата са обшивити с тънка лента. Орнаментът свидетелства за високото обществено положение на притежателя и. 

Игрални чантички от 1600-1699 г.

Тази чантичка е ушита през  1660-1680 по поръчка на Жак Гойон дьо Матиньон, който през 1673 става кардинал на римокатолическата църква в Париж - за  това свидетелства избродираният с коприна и сребро герб на дъното. 

Известен факт е, че Жак Гойон бил запален хазартен играч. За разлика от протестантската, католическата църква не осъждала широко разпространеното сред аристократите увлечение.

Страните и са обшити със символа на лилията.

 

Тази чантичка е доста по-скромна като изпълнение. Вероятно липсата на монограми, гербове е преднамерено. Собственикът и просто се е застраховал от "крадци" или мошеници. Такава обикновена чантичка предполагала и по-беден притежател. 

Игрална чантичка от 1690–1710 в, която се различава от традиционните чанти. Тук е използван като основен плат лен и се предполага, че е била за домашна употреба. 

Паркетните векове - XVII- XVIII-и, се отличавали със суета, балове, шумни празненства.   В чантичките поставяли само най-необходимото. Игралната чантичка била атрибут, изразяващ общественото положение на притежателя си.

Източник

Весела Христова