Шахматната игра в по-друга светлина

Педро Арбуес д Епила / Pedro Arbues/ бил не само духовен учител на испанската кралица Исабела, но и ревностен служител на Инквизицията. 

Когато в Мадрид пристигнал донос, че в град Сарагоса се е разпространила нечестива ерес,  Педро се отправил да разрешава проблема на място. Компания му правил жестокият палач Гаспар Жуглар /Gaspar Juglar/ .

Пристигайки в Сарагоса, инквизиторите разбрали, че обект на доноса били местните евреи, които, благодарение на успехите си в търговията и банковото дело, се радвали на завиден жизнен стандарт.
 Завистта подтикнала няколко обеднели благородници да съставят злобния пасквил. Въпреки че не можело да става и реч за каквато и да било ерес, Педро и Гаспар "запретнали ръкави". Масовото аутодафе и мазетата за изтезания на юдейските първенци родили люта омраза сред гражданите към инквизиторите.

Голяма част от жителите на Сарагоса били обвързани не само делово, но и в личен план с евреите - имали тесни роднински връзки.

Именно роднините на измъчваните евреи организирали мащабен заговор, жертва на който станал Гаспар. Палачът бил убит с чаша вино с отрова.
Педро осъзнавал, че неговият живот също е в опасност, но не престанал да преследва жертвите си. Все пак започнал да носи под  расото си броня, а под качулката - шлем.

Едно от жестоките му изобретения била играта на шах с живи фигури.

Набедените еретици били подреждани на огромна черно-бяла дъска. Основните играчи били двама слепи монаси. В момента в който някой от тях вземал фигура, палач "убивал" еретика, който изпълнявал тази роля.  В края на играта шахматното поле било осеяно с трупове.... И победителите не били помилвани. Изпращали ги директно на кладата.

Зверското изобретение преляло чашата на търпението на сарагосците. На репресии била подложена една пета от населението на града. Хората започнали да събират пари, за да наемат убийци, които да ги отърват от жестокия инквизитор. На 15 септември 1485 той бил убит от трима главорези.

Католическите крале /Фердинанд и Исабела/ били страшно разгневени. Кралицата обещала 500 дуката като награда за информация за убийците. В Сарагоса започнал истински терор - на всеки, подозиран в съучастие, отсичали отначало ръцете, след което го отправяли накладата. Десетки били изгаряни ежедневно.

"Невинно убитият борец за правата вяра"  Педро Арбуес бил обявен за блажен през 1664, а през 1867 - канонизиран.

Дяволското му изобретение обаче останало в историята. На такъв шах играели в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

Естествено, живият шахмат съществува и в доста по-приемлими форми. В Северна Италия, в Marostica периодично се организират красиви шахматни постановки. Те водят началото си от  романтична легенда, датираща от 1554 г.  Двама младежи се съревновавали за ръката на прекрасна девица, дъщеря на местиня владетел. Грижовният баща разрешил спора им по елегантен начин - превърнал площада пред замъка си в гигантска шахматна дъска.  Победителят в играта получил ръката на възлюбената си. В памет на мъдрото решение, от 1954 година насам веднъж на две години тук се организират живи шахматни игри.

Източник http://rumbur.ru/history/1478-jivie-shahmati-dyavolskoe-izobretenie