Може би само човек, склонен към точните науки, какъвто е самият автор, би могъл да направи сравнението на простите числа със самотниците. Казват, че всеки си има своята половинка и постига пълна хармония и лично щастие тогава, когато я срещне. Дали е така...
Истинските самотниците вероятно са хора, които нямат нужда от половинка. Те всъщност са едно цяло. Като просто число, което може да се дели само на себе си и на единица.И ако харесвате нежната проза на Харуки Мураками, няма как да отминете многообещаващия италианец Паоло Джордано.
Книгата, която ни поднася, не е само са тези, които за избрали личностното уединение пред общоприетия стереотип на съществуване. И не е само за душевните рани, върху които усамотението ляга като лечебна марля.
Лично мнение
Романът "Самотата на простите числа" е за надеждата, която всеки носи подсъзнателно. Не са необходими специални външни обстоятелства, за да изживеем своя катарзис, не е нужно нечие опрощение, за да излезем от ямата на депресивните моменти, породени от чувството за вина, понякога незаслужена. Просто израстваме и преодоляваме сами черния период в живота си. Който, всеки знае, не е нито черен, нито бял, а доста цветен.
Весела Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар