сряда, 19 септември 2012 г.

Паоло Джордано - "Самотата на простите числа"

 Едно малко закъсняло разсъждение ...


Може би само човек, склонен към точните науки, какъвто е самият автор, би могъл да направи сравнението на простите числа със самотниците. Казват, че всеки си има своята половинка и постига пълна хармония и лично щастие тогава, когато я срещне. Дали е така...


Истинските самотниците вероятно са хора, които нямат нужда от половинка. Те всъщност са едно цяло. Като просто число, което може да се дели само на себе си и на единица.

И ако харесвате нежната проза на Харуки Мураками, няма как да отминете многообещаващия италианец Паоло Джордано.
Книгата, която ни поднася, не е само са тези, които за избрали личностното уединение пред общоприетия стереотип на съществуване. И не е само за душевните рани, върху които усамотението ляга като лечебна марля.

Лично мнение

Романът "Самотата на простите числа"  е за надеждата, която всеки носи подсъзнателно. Не са необходими специални външни обстоятелства, за да изживеем  своя катарзис, не е нужно нечие опрощение, за да излезем от ямата на депресивните моменти, породени от чувството за вина, понякога незаслужена. 
 Просто израстваме и преодоляваме сами черния период в живота си. Който, всеки знае, не е нито черен, нито бял, а доста цветен.

Весела Христова 





Няма коментари:

Публикуване на коментар