Хексаграмата - хилядолетен символ

Сред най-известните символи е хeксаграмата - ефектна звезда с шест лъча, за която се вярва, че е надарена с могъщите свойства на амулет и талисман. Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон ,Звездата на Давид, МАГЕ́Н ДАВИ́Д - מָגֵן דָוִד, `

Знакът се е използвал за украса върху свещници, печати, битови предмети, жилища още през бронзовата ера. 

Легендата разказва, че истинното име на Бога - IEHOVA или ADONA, и хексаграма са били гравирани върху вълшебния пръстен на цар Соломон, с който държал в подчинение пълчища демони и зли духове. 

Печатът на Соломон обикновено се използвал заедно със символите пентаграма и свастика. 

Хексаграмата на Соломон предпазвала от уроки и от демона Лилит, която нощно време похищавала потъналите в сън младенци. 



През Средновековието Кабала препоръчвала да се рисува хексаграма върху защитни амулети, медальони и пергаменти със заклинания. 
Символът служел и за предпазване от опустошителната сила на огъня. 

Алхимиците отъждествявали хексаграмата с философския камък. Знакът е съставен от два противоположни триъгълника, които олицетворяват борбата на противоположностите. 

Окултните науки го възприемали като символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца, изразен чрез произведението на първото женско число 2 с първото мъжко число 3. 
Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи".

Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони. Според магьосническите наръчници трябвало да се очертае хексаграма вътре или по периметъра на магически кръг, а в центъра да се изпише името на Бога - Тетраграматон. При това се следвали прецизни детайлни инструкции - например да се рисува върху пергамент, направен от кожата на младо яре или чист бял лист, а буквите да се изписват със злато. Следвало освещаване със светена вода. 

 Формата на символа позволявала да се впишат и 12-те зодиакални знаци и планети.

През 18 век  образът на планетарната хексаграма се превръща в общоприет езотеричен символ.

Вероятно, едно от първите изображения на планетарна хексаграма е в книгата на алхимика Йохан Милиус  “Opus Medico-Chymicum”, излязла през 1618 във Фрайбург. 
Около знака е изписано на латински - "Тайното ще стане явно и обратно" и "Водата и Огънят ще изкупят всичко".  Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкрайцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.

Източните традиции също използват звездата с шест лъча.  Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната тибетска мантра ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. 

Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало. Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцето. 

Комбинацията от двата тръгълника символизира обединение и хармония. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото.
 Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо".

Любопитно:

 През 1822 семейство Ротшилд, след получаване на благородническа титла от австрийския император включва  хексаграмата във фамилния си герб.


 Хайнрих  Хайне поставя знака вместо подпис под статиите си в  „Аугсбургер алгемайне цайтунг.


Естествено, всички знаят, че присъства и върху знамето на Израел.

 Символът се среща и като архитектурен детайл.

А това е доста интересен пример. Църква, на която присъстват и обърната пентаграма- израз на петте рани на Христос на кръста, и хексаграма, напомняща за шестте дни на сътворението. Храмът е в Хановър.

 http://www.eleven.co.il/article/12556
 http://taina-simvola.ru/geksagramma/
http://www.magicblack.biz/t251-topicи др.

уикипедия

Тромп л’ой - ефектна арт техника

 Тромп л’ой (фр. trompe-l'œil,или  измама за окото ) — е техника в изкуството, която създава оптични илюзии. Възприемаме изобразеното като триизмерно, но всъщност е нарисувано на двуизмерна повърхност. 

Още от Античността...

 Методът се е използвал още в Антична Гърция и Древен Рим. Тогава върху стените рисували прозорци, врати или атриум, за да се създаде илюзия за по-голямо пространство.

 Eлинският майстор Зевксис създавал толкова реалистични изображения, че птиците долитали, за да кълват по зърната на нарисуваното грозде.

Веднъж той встъпил в спор с конкурента си Паразий и го помолил да отстрани дрипавото покривало от картината, създадена от съперника му, за да я оцени. 

Само че покривало нямало. Както Зевкис успял да излъже птиците с майсторски нарисуваните плодове на лозата, така Паразий го заблудил  със съвършеното изображение на парчето плат.  

 Ренесансът...

Италианските художници от 15 век  / Андреа Мантеня , Мелоцо да Форли/, използвайки законите на перспективата, създавали фрески по сводовете и стените на сградите, целта на които била визуалното увеличаване на пространството. Тази техника на Тромп л’ой е позната като di sotto in sù, или отдолу нагоре.

фрески на Мантеня в Двореца на Херцога в Мантуа Palazzo Ducale di Mantova

Псевдо куполът в Йезуитската църква във Виена

Законите на перспективата се интегрират в архитектурната илюзия и през 17 век. Техниката е позната като  quadratura. Идеален пример  е куполът на йезуитския храм въ Виена, дело на художника Андреа Поцо, който създава впечатление за реален архитектурен елемент. Всъщност покривът е само леко огънат. 

По улиците на съвременните градове 

Днес Тромп л’ой се използва и във филмовото изкуство. Част от сцената се рисува на стъкло, което се поставя пред камерата. Много от сцените в първите серии на Междузвездни войни са заснети по този начин.

Тромп л’ой е популярна и сред художниците, рисуващи по асфалт.

Сред българските художници, използващи ефектната техника, се откроява талантливият Искрен Семков.

А това е негова картина:

 http://www.trompe-l-oeil-art.com/trompe.html, уикипедия и др.
Весела Христова

Сюрреализмът - тема с продължение

 Да се установи точната рождена дата на сюрреализма е трудна задача, но  приблизително може да се посочи 14 юли 1916 - денят,  когато в Цюрих, в разгара на Първата световна война, е провъзгласен манифестът на дадаизма - "“Първото небесно приключение на г-н Антипирин” от Тристан Цара. /Счита се, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма/

През пролетта на 1917 Гийом Аполинер за пръв път изполва термина сюрреализъм в манифеста си "Новият дух", създаден за скандално нашумелия в онези години балет "Парадът".

След няколко години - през 1924, се появява  «Манифестът на  сюрреализма» («Manifeste du surrealisme»), написан от поета Андре Бретон - основен документ на това движение в изкуството. Книгата изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението.  

Излизат и първите броеве на списанията "Сюрреализъм" и "Сюрреалистична революция".

Своеобразен идеен център на движението е  "Бюрото за сюрреалистични изследвания" в Париж.  През 40-те години центърът се мести  в САЩ, където емигрират Бретон, Дали, Танги и други творци.

 Един от предвестниците на сюрреализма в живописта е италианският художник  Джорджо Де Чирико. Увлечението му по философията на Ницше и алегоричната живопис го подтиква към създаване на произведения, отдалечаващи се от принципите на академичния реализъм.

По време на престоя си в Париж Чирико се сближава с Пикасо и Аполинер. Щом избухва Първата световна война, се завръща в родната Италия, където създава най-значимите си картини - серия натюрморти и пейзажи от логически несвързани предмети.

Ранните творби на Чирико оказват съществено влияние върху сюрреализма и творчеството на Танги, Салвадор Дали, Макс Ернст.

Според Андре Бретон, идеолог на движението, картините на Чирико са дали възможност програмата на сюрреализма да бъде илюстрирана със средствата на изобразителното изкуство.

Концепцията на сюрреализма получава мощна подкрепа и от други модерни идеи - психоанализата и другите открития на Фройд.

Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.

В Манифеста им има следните редове  "Вярвам, че в бъдеще, сънят и реалността....ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."

Сюрреалистичните рисунки подпомагали методиката на свободни асоциации, използвана от Фройд за изучаване на човешката психика.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог. 

Друг принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която обаче е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми. 

Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия, рисуващия.

Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети. 

Муза за много сюрреалисти тогава била Хелена Смит, медиум, която твърдяла, че е преживяла три реинкарнации. През последното си прераждане била космически пътешественик и контактувала с марсианци. Дори илюстрирала пътуванията си с акварелни рисунки и тайнствени, марсиански знаци.

 Изследователите отчитат мощното въздействие на подсъзнанието и в нейните сеанси.

Любим метод на художниците сюрреалисти била и

Trompe l'Oeil или зрителната измама. Използвайки тази техника,  създавали образи, достижими чрез преодоляване на оптичната илюзия. Търсила се дълбочина и триизмерност, която реално не съществува и изисквала перфектно владеене на перспективата и  светлосенките.
  

Известни сюрреалисти от тези времена /според Уикипедия/:

• Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)
• Антонен Арто, поет (1896 - 1948)
• Ханс Белмер, художник (1902–1975)
• Андре Бретон, поет (1896–1966)
• Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)
• Аршил Горки, художник (1904–1948)
• Салвадор Дали, художник (1904–1989)
• Пол Делво, художник (1897–1994)
• Пол Елюар, поет (1895–1952)
• Рене Магрит, художник (1898–1967)
• Жоан Миро, художник (1893–1983)
• Жорж Мелиес, илюзионист и кинодеец (1861 - 1938)
• Бенжамен Пере, поет (1899–1959)
• Франсис Пикабия, художник и поет (1879–1953)
• Жак Превер, поет (1900–1977)
• Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)
•  

Картините на доста наши съвременници продължават традициите, създадени през двадесетте години на миналото столетие.
Например, американският художник Марк Райдън е след най-популярните представители на сюрреализма.

по
http://www.kriton.ru

.Весела Христова

Литературна грешка ли е "Печатна грешка" - новият роман на Людмила Филипова

Очевидно Людмила Филипова се е забавлявала, пишейки "Печатна грешка". Лека, непретенциозна творба,  предназначена за четене в тесен приятелски кръг, където би бил уместен опитът за намигване към отдавна утвърдени автори.

Минавайки през печатница и изложена по рафтовете на книжарниците, книгата се превръща в озадачаващ микс от Дъглас Адамс, "Мъже в черно", Любен Дилов-баща, Zотов, статии от ежедневници.

Съвпаденията биха били простими, ако младата авторка не бе посегнала на култови реплики / "Съпротивата е безсмислена", "Без паника!"/ и герои - мишките като носители на развит интелект, делфините и др. Дочетох книгата докрая. На места дори ми беше интересна - във втората си половина. Имаше и редове, достойни за уважение и такива, на които се смееш с глас. Пример:

"... - Ние сме от планетата Земя - обясни Лефер, но с по-слаба патетичност.- Идваме с мир!

      - Аман от навлеци- сдъвка съществото.... "

Само на едно място обаче бе направено сравнение с галактическия стопаджия. Съвсем лежерно. Надявах се в края на книгата да има някакво признание за източниците, които са имитирани. Може би авторката разчита на общата култура на читателя, може би на чувството ни за хумор, но резултатът е ... леко възмутителен.

За разлика от добре написаната "Аномалия", която прочетох на един дъх, без особено натрапващи се подобни въпроси.

Весела Христова

Подобни публикации:

" 2066" на Александър Томов
Галин Никифоров
Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд