Кацнал на едно дърво

Не само децата обичат да си строят къщички в короните на дърветата.

Дали като хоби на екстравагантни архитекти или слабост на тези, които не могат да се разделят с детето в себе си, къщичките по дървета се радват на особен интерес.
Освен като живописна гледка, понякога имат и чисто практични функции.

За реклама

Като творението на японския архитект  Такаши Кобояши, създадено да рекламира известна марка кафе. Намира се на остров Хокайдо. Марката е НЕСКАФЕ.

 

Хотели

Или пък такива, построени като атракция за туристи. Хотелската стая в короната на дърво определено гарантира незабравимо преживяване. Този хотел, например, е построен в Индия на височина 40 метра. Достъпът се осъществява със специален асансьор. Стаите предлагат всички удобства, свързани с цивилизационния начин на живот.

На другия край на света канадският предприемач Tom Chudleigh  е построил оригинални сфери от дърво и кожа, в които е прокарал електричество и телефон. По- големите побират три легла, микровълнова печка, хладилник и мивка. Том е кръстил комплекса "Сферите на свободния дух" и го предлага на любителите на нестандартните почивки.

 Арт

Холандският режисьор и художник  Бенджамин Вердонк (Benjamin Verdonck) издига на дървото пред един старчески дом в белгийския град Гент истинска къща от бетон, дърво и стъкло. Тя се появава по време на фестивала Track: a Contemporary City Conversation. Идеята е да се направи аналогия между детските години на човек и залеза на живота му.

                                                    

 За религиозни цели

Къщите по дърветата могат да бъдат и истински дворци. Като домът на проповедника Хораций Бърджес, който възнамерява да кандидатства в кигата за рекорди Гинес. Къщата има 80 стаи и е построена около висок 25 метров дъб. Използва се за религиозни цели.

                                                          Като ресторанти и магазини

Друг подобен проект се намира в градините Alnwick

Огромното съоръжение струва 3,3 млн. лири. Тук са разположени магазини, ресторант, трапезария.

А това са интересни варианти от интернет пространството :

Весела Христова

Кучета играят покер - една забавна и печеливша арт идея

1844 година. В едно нюйоркско предградие се ражда момче и го кръщават Касиус, в чест на известния му по това време брат - виден политик.  Момчето се оказало надарено с много таланти, изобретателност и предприемчивост. 

Първото изобретение  на Касиус Маркелус Кулидж /Cassius Marcellus Coolidge/ били така популярните в онези години трафарети с необичаен и забавен фон, на който хората се фотографирали.
Това изобретение му осигурило първия капитал.

През живота си Кулидж се пробвал на много поприща - бил банкер, художник илюстратор, собственик на магазини, журналист, изобретател.
Истинската слава, подплатена и добре материално, дошла при него на шестдесетгодишна възраст, след създаването на серия картини с кучета,  които играят покер.

През 1903 рекламната къща «Brown & Bigelow» от Минесота му поръчала да илюстрира календар за тютюнева компания, като му предоставила свободата сам да избере сюжет. Кулидж заложил на нестандартната и впоследствие доказала се като печеливша идея да изобрази кучета, които извършват чисто човешки дейности. Идеята се харесала и на клиентите, които му платили солидната сума от 10 000 долара за началните две илюстрации.
Щом първите екземпляри на илюстрираните календари излезли от печат, предизвикали истински фурор.

Илюстрациите разкривали типичните навици на американците от тази епоха. Серията включвала 16 картини, които представяли пародийно различни моменти от живота на средната класа, като част от тях изобразявали кучета, играещи покер.
Тази серия е останала в историята като «Dogs Playing Poker».

Вече повече от век картините на Кулидж са многократно тиражирани, а игралните зали често украсяват стените си с репродукциите им. 

През 2005 картините "Смелият блъф" и "Ватерло" били продадени на търг за сумата  590 400 долара на частен колекционер, любител на покера. 

Любопитно:

Собствениците на казино  «Sands» в Атлантик Сити предложили на гостите си интересна атракция: оживили картините, като поканили специално дресирани кучета, които да имитират персонажите от знаменитата серия. В шоуто участвали пет кучета артисти и дресьорите им. Играчите с лай подканяли крупието да им даде нова карта.  

Главни действащи лица в забавните картини са големи породи кучета - мастиф, дог, санбернар, коли. Обикновено са изобразени на игрална маса, с пура в уста и карти в лапите. Не липсва и бутилката с качествен бърбън. 

Любимата покер комбинация на Кулидж очевидно е АААА, която присъства на четири от картините. Тази комбинация е доста рядка и вероятно художникът е мечтал да му се падне.

Фонът, на който се разиграва действието, разкрива характерния интериор за епохата.
А ето и някои от любопитните илюстрации:

1. Смелият блъф

Нарисувана е през 1909. Санбернарът блъфира със слаби карти, залагайки всичко и запазва каменната си физиономия, докато останалите участници изумено го гледат.
2. Ватерло
Логично следва и картината, изобразяваща триумфа на смелия играч и потреса на загубилите.

3. «Помощ на приятел"

Успешната екипна игра на по-малките породи- булдозите,  срещу големите босове. 

4. Симпатия
Играчите гледат съчувствено нелепо загубилия.

 5. Посещението при болния приятел
Жените вдигат скандал, разобличавайки предтекста на карето 

6. Арестуван с четири аса:

7. А на тази картина влакът пристига на гарата в сюблимния момент:

Оригиналната идея на Кулидж е вдъхновила и последователи - Arthur Sarnoff,

Bryan Moon

Dan McManis
Gerard Taylor
Jenny Newland

Весела Христова

http://www.dogsplayingpoker.or
http://pokershop.ua/content/articles2/9729/

Хорът на Турецки - висшият пилотаж в музиката

 Едно истинско музикално торнадо помита световните сцени от години.

Великолепна певческа техника, изключително висок професионализъм, десет прекрасни мъжки гласа.

Хорът на Турецки има в репертоара си стотици произведения - от класически оперни шлагери до хитове от Бродуей. Всеки от изпълнителите представлява истински вокален диамант.
Концертите им са определяни дори като културни събития на годината.

Изпълнение на Хор "Турецки" - тук

Хорът се смята за най-успешната руска музикална формация.
На 9 септември 2010 основателят му - Михаил Турецкий, е удостоен със почетното звание - Народен артист на Русия, а през март 2012 е награден с почетен орден за принос в развитието на руското музикално изкуство.

Първият концерт на музикалната формация под диригентството на маестро Турецки е през 1990.
Две години по-късно изпълнителите са покрити със световна слава.
Тайната на успеха - в умелото, оригинално съчетаване на различни жанрове - фолклор, поп, класика, романси, рок, както и в перфектния сценарий на концертите им, в зависимост от мястото и времето - от мултимедийно шоу до камерна сцена.

Диапазонът на гласовете е 4 октави и половина. Солистите са десет.  Всеки от тях притежава солидно музикално образование и опит.

Михаил Турецки - талантлив диригент, продуцент и шоумен, който е в основата на колосалния успех на световноизвестната арт група, започнала триумфалния си път от скромен хор в московската синагога.
 

Московчанин, възпитаник на елитното хорово училище "А.В.Свешников" и музикалната академия на Гнесини.

Михаил Кузнецов - уникален тенор алтино. От осемгодишен пее в детския хор на Болшой театър. В хор "Турецки" е от 1993 г.  Изпълнява и най-сложните вокални партии и с лекота се превъплъщава във всякакви персонажи. Заслужен артист на Русия.

Евгений Тулинов - драматичен тенор. Соловите му изпълнения в оперния репертоар на трупата са впечатляващи. С лекота преминава и в естрадния жанр. От 1991 е заместник на Михаил Турецки. Заслужен артист на Русия.

Олег Бляхорчук - тенор. Бившият солист на националния оркестър за симфонична и естрадна музика на Беларус пее в хора на Турецки от 1996. Талантът му е забелязан още в ранна детска възраст, когато му предлагат да участва като солист в голям концерт по творби на Бах. Тогава Олег е ученик в четвърти клас.

Евгений Кулмис - бас профундо. Завършил с отличие, впрочем както и останалите, музикално училище - "П.И. Чайковски" в Челябинск, след което и академията "Гнесини". През 1991 Михаил Турецки открива невероятния му талант - взима една октава под диапазона на баса. Дълбокият бас на Евгений Кулмис е прекрасна  визитна картичка на музикалната формация.

 Игор Зверев - бас.  Богатият му опит му позволява да изпълнява и поп, и рок, народни песни, джаз, класика. Дори не се нуждае от микрофон. Лауреат е на "Златния Орфей". В хора на Турецки работи от 2003.

Вячеслав Фреш - контра тенор.

  Младият московчанин е  завършил факултета за музика и изящни изкуства в Университета "Гутенберг" в Майнц. Случайно чува изпълнение на групата и е впечатлен от ефектния микс от  популярна, църковна и класическа музика. През 2007 отива в Москва и след няколко прослушвания е приет в трупата.

Алекс Александров - драматичен баритон. Пее в хора от първите му дни. В детските си години пее в хора на Държавната телевизия. Завършил хоровото училище "Свешников" и академията на Гнесини. Роден шоумен, прекрасен пародиен актьор и танцуващ певец.

Борис Горячев - лиричен баритон. Заради работата си в хора на Турецки променя външния си вид, начина си на живот, изучава актьорско майсторство. Жертвата си струва - от 2003 той е включен в състава му.




Константин Кабо - тенор. Позитивният и даровит младеж веднага печели симпатиите на Турецки и от 2007 пее в групата. Универсален актьор, композитор, който създава музика за театрални постановки и циркови представления. Успява за два месеца да научи основния репертоар на хора.

Уникалният репертоарен и сценичен формат превръща  Хор "Турецки" в синоним на музикално шоу от изключително висока класа.

Надяваме се някой ден да дойдат и в България....

Весела Христова

източник
http://www.arthor.ru

Михаил был награжден Орденом Почета «за большой вклад в развитие отечественного музыкального искусства и многолетнюю творческую деятельность».

Каквото човек сам си направи...

През 40-те години на 20-ти век в Съветския съюз била разработена програма за напояването на пустинните територии в Казахстан, за да могат да бъдат отглеждани там ориз, памук, пшеница...
Инженерното решение било свързано с отклоняване на водите на реките Амударя и Сърдаря, които се вливали в Аралско море. През 60-те ежедневно за напояване се изразходвали от 20 и 60 кубични километра вода, което се отразило катастрофално върху водния басейн на Аралско море. Нивото му се понижавало с обезпокоително нарастваща скорост –20 до 80—90 см на год. И така -до 1989 г., когато се разделило на две - Северно (Малко) и Южно (Голямо) Аралско море.

Аралско море през 1997

Преди да започне ударното напояване, тук имало 40 000 работни места, уловът и преработката на риба представлявали една шеста от риболовната промишленост на СССР.
След намаляването на притока на прясна вода солеността бързо се увеличила, което довело до измирането на много растителни и животински видове.

1989             и           2008

С годините настъпил упадък, закрили риболовната промишленост и пристанищата, хората се изселили, а тези, които останали, страдали от тежки хронични болести, причинени от замърсяването и промяната на климата.
Рибно-консервната фабрика в Муйнак сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата.  Регионът  е забранен за чужденци, включително и за репортери. Територията е силно замърсена, в резултат на опити с оръжие, от промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз.

Покритите с ръжда кораби

Учените са на мнение, че за Южното море няма надежда. Повече шансове дават на Северното.

Кокаралската стена
През 2005 година със заем от Световната банка Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Резултатите не закъснeли.
Водите на река Сърдаря започнали да се събират, нивото нарастнало, солеността намаляла. Променил се и климатът -  появили се първите дъждовни облаци. Разстоянието от град Аралск до морето се съкратило от 100 до 25 км.

Весела Христова
http://www.kulturologia.ru/blogs/030612/16629/?c=128042#c128042
wikipedia

Сериалът "Лилехамер" - хумор от Норвегия

Очевидно освен добри детективи, скандинавците правят и разкошни комедии.

 

Какво би сторил един американски гангстер, попаднал в програма за защита на свидетелите, ако трябва да избере новата си самоличност. Отговор на този въпрос дават сценаристите на сериала Лилехамер - Ане Бьорнстад и Айлиф Скудвин, а изборът на главния персонаж просто е перфектен – в ролята на мафиота Франк Талиано е италоамериканският актьор, музикант, продуцент и диджей Стив Ван Занд ( роден на 22 ноември 1950), познат и като Силвио Данте от “Семейство Сопрано”. 

Очарован от норвежката природа и красотата на северните жени, героят му избира града на зимните олимпийски игри за мястото на новия си живот.
С пристигането му започват емигранските неволи – интеграционен курс, шофьорска книжка, странна кухня, студ...
Първият опит за рушвет завършва с фиаско.
Само че в тази на пръв поглед добре уредена страна не всичко е толкова идеално. А пък нашият герой не е забравил навиците си от миналото. Местната полиция на спокойния, лишен от всякаква престъпност норвежки град започва да го подозира, смятайки го за арабски терорист.

Какво ще предприеме новият жител на Лилехамер, за да намери мястото си под северното слънце – това ще научим от пълните с комични ситуации епизоди, в които героят му успява да заобиколи закона и да придобие заведение, да инвестира в строителство, в модерно изкуство и дори ...да стане баща, без да го е планирал.

Освен че участва във филми, Стив Ван Занд е известен музикант,  китарист в групата на Брус Спрингстийн The E Street Band . За играта му в този сериал може да се използва едва дума – блестяща. А дори не е професионален актьор. Някои хора са просто талантливи...

Премиерата на американо-норвежката продукция бе през февруари 2012. 

 Поредицата Lilyhammer е и сред новите заглавия на Netflix, американска технологична компания, занимаваща се с онлайн продукции за уеб тв канали в глобалната мрежа.

Още за скандинавските телесериали
Варг Веум
Ирене Хус
Арне Дал

Весела Христова

Необикновените покриви

"...Веднъж един коминочистач съгледа неочаквано Карлсоновата къщичка. Той се учуди и си рече: „Я гледай!… Къщичка?… Не може да бъде! Кой ще построи къщичка на покрива?… Отде ли се е взела тука?“

Из Карлсон, който живее на покрива

Покривът обаче е място, където може да се развихри фантазията на сградостроителите.

Къщата в Сопот

И не става дума само за умопомрачително сложни архитектурни съоръжения, реализирали идеите на нестандартни умове /като къщата в полския град Сопот, превърнала се в истинска атракция за туристите/, но и за семпли като конструкция, но изпълнени по оригинален и необичаен начин покриви.

Уникални конструктивни решения завършват смели проекти - къщи повлияни от биотех естетиката, приели форма на битови предмети и дори обувки.

Да не говорим за зданието, обърнато с покрива надолу, известно като Upside Downer , което се намира във Флорида 

Upside Downer

Или аналогичната сграда на полския архитект Даниел Шапиевски, построена само за 114 дни:

 А ето и други варианти:

С риск да засегна една болезнена тема – земетресенията, ще посоча и къщата на Рипли (Ripley`s Building) в Онтарио, в която фасадата и покривът са "тръгнали" в различни посоки, като след земетресение. Зданието е построено за да напомня опустошителното бедствие през 1812, със сила 8 бала по скалата на Рихтер.

Други строители наблягат на природните материали и растителността. Какво по-добро за един шумен, бетонен град от китни зелени покриви...

 Подходящи са и за пасторалните провинциални пейзажи.

 „ От покривите звездите се виждат по-добре, отколкото от прозореца. Можем само да се чудим, защо толкова малко хора живеят на покривите”. Астрид Линдгрен

Съвременните архитектурни решения дават израз на много смели идеи, като някои от тях са истински произведения на изкуството. 

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ:

Футболът не е от вчера

Широкоразпространен факт е, че родината на футбола е Англия. Всъшност, това не е съвсем така. Историята на една от най-популярните отборни игри е доста по-древна.

Най-старият познат на науката източник е летопис, датиращ от династията Хан в Китай – т.е. преди  повече от 2000 години. Според него играта, известна като Цу Чу, се появила 250 г преди Христа. Цу означава ритане на топка, а чу – кожена топка. Старинният футбол имал церемониален характер. Мачът се играел на рождения ден на императора.

Като гол се зачитало вкарването на топката в мрежа през неголямо отвърстие – около 30-40 см диаметър, на височина 9 метра - действие, което изисквало изключително майсторство от играещите.

Подобна на китайската игра имало и в Япония – преди около 1400 години. Тогава била създадена играта кемари/кенат/, в която се включвали до 8 човека. Топката била кожена, пълна с дървени стърготини и имала диаметър 25 см. Играещите не трябвало да позволяват тя да докосне полето - кикуцубо, жонглирайки през цялото време и подавайки си я с крака. Полето кикуцубо имало правоъгълна форма, а в ъглите му били посадени фиданки – вишня, клен, върба ива и ела. При вкарване на гол играчите издавали възторжени възгласи  «Арийаааа!», а при пас - «Ари!»

Между 10-ти и 16 в. настъпил Златният век за кемари, която се разпространила повсеместно – сред бедни и богати. Поетите от тази епоха се вдъхновявали и съчинявали прекрасни стихове, посветени на кемари. В японския епос има и свидетелства и за рекордни постижения – веднъж задържали топката във въздуха в продължение на 1000 удара.

Императорът удостоил тази топка с висока придворна титла.

През 13-14 век играчите започнали да обличат специален костюм за кемари.

Не можем да отминем и ескимосите, които ритали тежка топка, пълна с треви, еленова козина и мъх. Играта се наричала аскактук. Легендата разказва, че веднъж две села играли аскактук на поле, дълго 10 мили.

Игри с топка били популярни в Древен Египет, Елада, Древен Рим.

През 16 век във Флореция става популярна «giuoco del Calcio fiorentino» (флорентинска игра с крака) или Калчо. Първите официални правила на калчото били публикувани от Giovanni Bardi през  1580 г.  Тогава се е играела с ръце и крака от отбори по 27 човека. 

Първоначално калчото се играело от аристокрацията всяка вечер между Богоявление и началото на Великите пости. Включвали се дори папите -Clement VII, Leo IX and Urban VIII . Игрите били слабост  и на  великия Леонардо да Винчи.

В определен период калчото потънало в забвение, но било възродено през изминалия век. По традиция в третата неделя на юни на площада Санта Кроче във Флоренция всяка година се играят три мача.

Когато през 17 век привържениците на екзекутирания английски крал Чарлз Първи бягат в Италия, се запознават с правилата на играта, която (след завръщането си на Острова след  възкачването на трона на Чарлз Втори през 1660) пренасят в Англия, където тя се превръща в любимо развлечевие за придворните.

Средновековният футбол в Англия бил доста грубо занимание, упражнявано от тълпите по улиците. По време на мачовете хората в паника затваряли капаците на прозорците си. Всеки от двата отбора се стараел да изрита топката в площада на вражеското село или квартал.

Играта е увековечена по индиректен начин в от Шекспир в “Комедия от грешки”:

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Нима тъй кръгъл съм като глупак,

        та двама вий подритвате ме с крак?

        Ако съм топка, искам да предложа

        поне да ме зашиете във кожа

Източник http://www.istorya.ru/articles/football.php
Весела Христова