Анти-изкуството в музей

Музеят на лошото изкуство(Museum of Bad Art, MOBA) заслужено се нарежда сред най-странните и интригуващи музеи в света. 

Частната американска колекция си е поставила за цел да показва картини, които нито един музей в света не би пожелал. 

Музеят има три отдела - в градчето Дедъм до Бостън, в Съмървил, в Бруклайн, Масачузетс. Постоянната му колекция е от около 500 платна, но заради малкото пространство се излагат само по 30-40 еккземпляра. 

Музеят е основан през 1993,  след като антикварят Скот Уилсън показал на приятелите си какво е намерил сред боклуците. Приятелите му демонстрирали не само чувство за хумор, но и здрав разум и решили да си направят колекция от картини, които са далеч от представата ни за изкуство.

Един от създателите  -Джери Райли, след време споделил: «Докато повечето големи градове притежават поне един музей, събрал най-доброто от произведенията на изкуството, то  MOBA  е единственият, посетен на най-лошото в тази сфера". 

За да влезат в колекцията на  МОВА, произведенията трябва да са оригинални и създадени напълно сериозно, а не на шега. Трябват да имат въпиющи недостатъци и да не бъдат скучни, както и да не са преднамерен кич.

Въпреки че често са критикуван за това, че представяг антиизкуството, учредителите му смятат, че колекцията отдава необходимото уважение на искрения стремеж към идеала,  с който художниците създават картините си, независимо от това, че финалният резултат е плачевен. Те просто уважават правото на художника на грешка. 

Първият шедьовър, подтикнал Скот Уилсън към събиране на подобни произведения, е картината "Люси сред поле от цветя".

Картината е намерена в боклукчийска кофа в Бостън. Авторът и е неизвестен.  Кейт Суджър от монреалския «The Gazette» определя Люси като една великолепна(?) грешка - възрастна жена, която танцува сред цветята и същевременно държи в едната си ръка червен пластмасов стол, а в другата - букет маргаритки. 

Описанието на Люси в галерията - " движение, стол, разлюлелите се гърди, небесните оттенъци, изражението на лицето, всеки детайл е съчетан така, че да създаде този трансцендентен и убедителен портрет, всяка подробност от който крещи - Щедьовър!"

Внучката на истинската Люси, модела на картината, случайно познала своята баба - Ана Лали Кин  (ок. 1890—1968). Картината била поръчана от майка и и независимо от факта, че предизвиквала неприкрит ужас сред роднините, дълги години висяла в жилището. . «Лицето определено е нейното, но всичко останало е  кошмар - казва внучката Лолор- Изглежда като че тя има само една гърда, ръцете и краката и са странни, тези цветя и  жълтото небе....»

«Жонглириращо куче в пола от треви"

Картината «Жонглиращо куче с пола от треви» е нарисувана от професионалната художничка Мери Нюман. Наистина, това се случило в студентските и години. Мери разчиствала ателието си и се канила да я изхвърли, но дочула за странния музей.

«Джордж на гърнето в неделя»

 

Картината е определена от журналистката  Бела Инглиш като знакова.

Художничката Ейми Левин пък вижда в нея пародия на картината Неделя на остров Гранд Жан, известна и като В парка с Джордж в неделя от създателя на поантилизма Жорж Сьора. Някои предполагат, че моделът на картината е Джон Ашкрофт, бивш Главен прокурор на САЩ.

Необикновеният музей има и изследователи, които определят шест характерни черти,  общи за много произведения в колекцията.

 

1. Художниците не могат да рисуват правилно крайниците или ги маскират доста несръчно- под дълги ръкави, в странни обувки и др. 
2. Небето  обикновено е във всякакви цветове, но не и в синьо, при флората и фауната от платната няма аналози в реалността. 

1. Перспективата е неправилна.

1. Рисуването на човешки нос е свързано с големи усилия и в опитите да достигнат желаната форма авторите създават истински 3-д модел, заради многото нанесени слоеве боя.
2. Често използват смесена техника - залепват пера, пайети и дори коси върху платното. 

1. Дори и да решат, че картината им е ужасна, някои от художниците правят последен опит да я спасят, като добавят върху платното някакви животни- маймуна или пудел. 

Случва се посетителите да си задават обаче и логичния въпрос - защо едни картини попадат в музея на анти изкуството, а други, които не се различават особено от колекцията тук, се продават за астромични суми

Весела Христова

http://www.museumofbadart.org/coll2/image06.php

уикипедия и др.

Благотворното влияние на благородните метали

Украшенията от благородни метали са предпочитани от милиони жени. За мъжете пък винаги е било въпрос на чест да поглезят дамата на сърцето си с изящно бижу от сребро, злато и т.н.

 

Среброто
През вековете са битували вярвания, че сребърните изделия (куршуми, ножове, накрайници за стрели, кръстчета) предпазват от нечисти сили. Още в годините, когато не е било известно нищо за бактериите и микробите, среброто е спасявало живота на мнозина. Историята познава много случаи, когато благородният метал е съхранявал здравето на висшите военачалници по време на продължителни походи, свързани с липса на елементарна хигиена. В условията, когато цели армии умирали от епидемии, те не се разболявали. Причината била елементарна – благородните пълководци, въпреки че се хранели от един котел с войниците, пиели вода от сребърни канчета, докато подчинените им използвали оловни. Дори незначително количество сребро, разтворено във вода, убива микроорганизмите в нея, а водата, съхранявана в сребърен съд, се запазва дълго време, без да наруши вкуса си. 

В наши дни среброто е един от най-популярните материали за изработване на украшения. То има не само антисептични свойства, но влияе положително върху жизнените процеси в организма.
Златото също има благотворно влияние върху организма. 

Влиянието на бижутата от злато и сребро върху здравето ни
Изследванията за това, как се отразява носенето на украшения от благороден метал върху здравето на човека, продължават и до днес. Хората забелязали полезното им действие в определени случаи. Ето защо, въпреки че няма конкретно медицинско обяснение за това, ви предлагам следната информация:

1. При проблеми с щитовидната жлеза се препоръчва носенето на огърлица от кехлибар. Бижуто трябва да е по врата, а сребърният обков ще подсили действието му.
2. Смята се, че носенето на сребърни или златни обици развива паметта, а ако са поставени в горната част на хрущяла на ушната мида, помагат при херния. 

3. Когато жената има дихателни заболявания или проблеми със сърцето, се носи дълго колие от благороден метал, стигащо до средата на гръдния кош. 

4. На хипертониците не се препоръчва да носят сребро, а злато, което има силно тонизиращо действие и понижава кръвното налягане. То се препоръчва при хора със сърдечни заболявания или при общо изтощение на организма. 

5. Среброто усилва имунитета на организма. Буквално казано, убива бактериите и вирусите и ни предпазва от инфекции. В Индия, например, живеещите по поречието на река Ганг рядко страдат от кожни заболявания. Водата на Ганг е богата на сребърни йони, които попадат в нея от подземни извори, преминаващи през сребърни залежи. 

6. Златото помага на хора с нарушена дейност на стомашно-чревния тракт: при язва на стомаха или болести на дванадесетопръстника.

7. Среброто има успокояващо действие и се припоръчва да се носи при раздразнителност и главоболия. Златото, обратно,  тонизира организма. 

8. Златото има топъл ефект и подхожда за дами в зряла възраст. Среброто е с противоположен – охлаждащ ефект, и се носи предимно от млади жени. Казват, че ако поставите сребърно украшение в устата си, ще утоли жаждата ви. 

Весела Христова

Никога не ме оставяй" на Кадзуо Ишигуро или опит за препоръка

Нагласата, с която започвате да четете книгата с подвеждащо прозаичното заглавие " Никога не ме оставяй" на Кадзуо Ишигуро, рязко се преобръща след определен брой страници.

Нямам намерение обаче да разкривам каквото и да било от сюжетната линия. 

Наглед делнична, но всъщност странна и добре криеща подводните си камъни.

Една тъжнофилософска проза за чисти души.

В която фантастичният елемент, мистерията естествено се вплитат в хода на събитията.

Течащи пред очите на едно момиче...девойка...жена.

  Ще добавя само, че книгата не е от тези, които прочитате  на един дъх. Ала дълго ще я помните.
Весела Христова

Кои са "Време и стъкло"?

Пустинята определено е любим пейзаж за авторите на музикални клипове в рускоговорящите страни.

Виждаме я в клип на Алина Артц, Настя и Потап. Както и на младата украинска група Время и стекло. Която е рожба на талантливия продуцент от Мозги ентертаймънт - Потап.

Миналата пролет /29 май 2012 / в пясъците на Калифорния се роди хитът  им  "Хармоника" .

Кои обаче са "Время и стекло" ?  /Време и стъкло/

Красивата вокалистка Надя Дорофеева е избрана със специален онлайн конкурс, а  солистът - Алексей Завгородни /известен като Позитив / е пял преди това в групите  «New’Z’Cool» и «Потап и неговата команда».

Продуцент, автор на песните и режисьор наповече от клиповете е гореспоменатият Потап. Той е и кръстник на групата - името му се е присънило по време на дълъг полет от САЩ.

Първата песен е «Так выпала Карта»  Премиерата е на 17 ноември 2010 . Клипът е режисиран от Александър Стьоганов, стилист е Леся Патока. Имитиран е клипът «Tell Me Goodbye» на корейската банда  Big Bang, естествено с любезното им съдействие.  Клипът се нарежда сред 50-те най-гледани видеа в света.  До този момент никога украинска група не е достигала такъв светкавичен успех. Дори по молба на корейските фенове е направена транскрипция на текста на латиница. Така парчето става хитово в корейските караоке клубове.

На 4 март 2011 е премиерата на клипа «Любви точка нет». Специално за песента е създаден и сайт  lubvitochka.net с фотогалерея и «making of» клипове.

На 10 юни 2011 в Украйна излиза  видеклипът "Сребърно море". Парчето е в стил стимпънк.

На 21 ноември 2011 се появява още един   хит «Кафель» /теракота/.  Според мен  - най-доброто парче на групата.

12 декември 2012 - "Сълза". Тук участва и Потап.
Финалът, както в много от клиповете на Мозги ентертаймънт, е неочакван и ефектен. 

Весела Христова

източник

http://www.vremyaisteklo.com/

укипедия и др.

Уникалният дует Потап и Настя

Няма как да не ги харесате.

Позитивната енергия, хуморът, прекрасните вокални и визуални дадености  и талантливите режисьорски решения в оригиналните им клипове силно ги открояват сред плеядата от звезди на руската /и украинската/ сцена. Постигнали са невероятен успех в тези страни.

 Доколко дуетът им е популярен и обичан? Съдете сами.

На 29 септември 2012 на церемонията за връчване на музикалната награда «Ру ТВ» телевизионните зрители ги определят като най-добрата група на Русия.

Наградата им е връчена от любимките от Евровизия - симпатичните бурановски баби.

Вокалистката  Настя /Анастасия Алексеевна Каменских / е родена на 4 май 1987 в Киев. Майка и - Лидия Петровна Каменских, е певица в Националния академичен народен хор "Г. Веревка", а баща и - Алексей Йосифович Жмур, е бил капитан на волейболния отбол "Динамо" и концертен директор на хора. Настя от шестгодишна се занимава с музика. През 2004 печели Гран при на фестивала "Черноморски игри". През 2005 печели наградата Откритие на годината на UBN Awards  От 2006 пее в дует с Потап. През 2007 стават абсолютни победители в Сочи, в конкурса "Пет звезди".  Освен страхотна вокалистка, Настя е и много красива жена, която има фотосесии в руските версии на  Playboy и MAXIM, а пък читателите на списани «Viva!» я определят като най-красивата украинка за 2009. Печелят наградата Златен грамофон през 2008 и 2011.  Продуцент на дуета е Потап  - Алексе́й Андре́евич Потапенко, който също е текстописец,  певец режисьор, композитор, телевизионен водещ . Роден е на 8 май 1981 в Киев. Майка му - Людмила Анатолиевна, е световна шампионка по щафетно подводно плуване, бащата е военен. В детството си Потап се занимава усилено със спорт. Има две висши образования - учител е по физкултура и магистър по икономика. Музиката е в живота му от ученическите години - пише текстове за песни, композира. Днес Потап притежава собствен продуцентски център  «MOZGI Entertainment», има и солов проект Потап - в който се изявява като шоумен и водещ, автор е на песните на групата Време и стъкло. Съпругата му  Ирина Горовая е съпродуцент в  «MOZGI Entertainment». Певецът има две деца - дъщеря Наташа и син Андрей. А това са линкове към две от най-популярните им песни: Чумачеча/ новоизмислена дума/ пролет/ Прилелето  Весела Христова Източник http://potapinastya.com/ уикипедия и др.
ОЩЕ СТАТИИ ЗА РУСКАТА МУЗИКА

На чаша чай от джинджифил

В сезона на настинките и грипа е хубаво да си припомним изпитаните рецепти от овехелите страници на добрите стари книги за здравословни навици.

 

А пък ако искате да бъдете освен здрави, и красиви - с чиста кожа и естествено- сияен тен, не ви остава нищо друго, освен да се снабдите с...джинджифил.

Джинджифилът е тера инкогнита за много от нас, обаче за посветените е истински източник на младост и елегантен силует.

Една касиерка в хипермаркета, откъдето купих коренче, ми сподели, че техен редовен клиент си похапвал ежедневно настърган джинджифил с мед и изглеждал фантастично за възрастта си!

 Нека надникнем в тайните на природното съкровище с такова звучно и красиво име.

Джинджифилът има обезболяващо, противовъзпалително, дрениращо, спазмолитично, заздравяващо, тонициращо, потогонно, бактерицидно, жлъчкогонно, стимулиращо действие!
 Известен е като силен антиоксидант и прекрасно, укрепващо имунитета средство. Подчертава вкусовите и лечебни свойства на останалите подправки или билки. Предпазва храната от гранясване и развитие на бактерии и именно заради тези консервиращи свойства се превръща в задължителна съставка на коледните сладкиши в Германия, които се запазвали дълго време за празниците (като прочутите нюрнбергски джинджифилови меденки “лебкухен").


Изключително ефикасен при простуда, грип, кашлица, хрема, болки в гърлото, има загряващо действие.

Тибетската медицина препоръчва за укрепване на имунитета преди грипната вълна да пием чай от пресен джинджифил. Парченца от корена се заливат с преварена гореща вода. Добавя се малко мед.


Други здравни ползи

Полезен е при алергични и кожни болести и бронхиална астма. Намалява нивото на холестерола в кръвта и има леко слабително действие.
При ревматизъм, артрози, артрити намалява болките в ставите. Използва се и при болки в мускулите.
Прекрасно средство при физическа и умствена преумора, което ни позволява да превъзмогнем стресовите ситуации и да възстановим силите си.
Стимулира дейността на щитовидната жлеза, подобрява мозъчното кръвооросване, укрепва съдовете, намалява артериалното налягане и подобрява състоянието при атеросклероза.


Джинджифилът е доказано ефикасен в борбата със стареенето, увеличава потенцията и се бори с безплодието. Помага на кожата да остане млада по-дълго време. Извлича шлаките и токсините от организма. И което е много важно - повишава метаболизма! Ето защо е предпочитано средство при диети.

Александър Розенбаум - пея за това, което хората мислят и чувстват

Доста учудващо за мен в българското интернет пространство няма кой знае какво  за един от най-популярните и разпознаваеми музиканти в Русия - Александър Розенбаум (роден на 13 септември 1951 в Ленинград, днес Санкт Петербург). 

А това е личност, оставила солидна диря в музикалната култура на изток от нас. 

Роден е в семейство на лекари, започва отрано да се занимава с музика  - от петгодишна възраст. Възпитаник е на 18 -то музикално училище в Ленинград.
Учи в класа по пиано и цигулка под ръководството на Лариса Йофе и Мария Глушенко.

Първите акорди на китарата си изсвирва под влиянието на свой съсед - музиканта Михаил Минин. Китарата я овладява самостоятелно.

Свири в компании, в беседките на уютните ленинградски дворчета, в самодейни групи. 

Семейната среда оказва своето влияние и Александър завършва Медицинския институт вЛенинград. Става анестезиолог, работи в Бърза помощ.  

Песните си /и музиката , и  текстовете/ създава от 1968, отначало като самодеец. През 1980 стъпва на професионалната естрадна сцена. 

Розенбаум работи като лекар само 5 години, след коет се посвещава на музиката. Свири в различни групи - "Адмиралтейство", "Аргонавти", "Пулс" ,"Шестима младежи".

Соловата му кариера започва през 14 октомври 1983, когато прави самостоятелен концерт в Дома на културата на министерството на вътрешните работи "Дзержински".

След това става художествен ръководител на "Творческа работилница Александър Розенбаум" .

Има и политически период в живота му. Въпреки че е леко разочароващо за мен, това е нормално. Личността му е невероятно популярна. Като пеещ поет (Розенбаум отрича определението бард за себе си) е приел щафетата на народната любов от великия Висоцки. (Малко трудно е да си представим обаче Висоцки като депутат, но знае ли човек...)

През 2003 е избран за депутат от квотата на партия "Единна Русия". Депутатства  до 2005 г. 

Живее и работи в Санкт Петербург.

 В качеството си на председател на съвета на Фонда за историческо наследство "Кронщад" се е посветил на идеята за възстановяването на Морския събор - храм в Кронщад.

 На 28 юни 2005 слага подписа си под писмото, подкрепящо присъдата на бившите ръководители на компанията ЮКОС / Михаил Ходорковски и др/.

Творчество

Много от ранните му песни са написани в жанра "блатные". Героят им е класическият криминален персонаж от времената на НЕПа . Розенбаум е повлиян е от "Одески разкази" на Исак Бабел. Ето един пример:  Хоп стоп

Характерни за творчеството му са  циганската, казашката, морската, афганистанската тема.

Моята слабост обаче са казашките песни.

Есаул

Казашка

Песен на кубанските казаци

Прекрасни са и лиричните му композиции.

Като тази:

Валс бостон

Или тази - Файтонджията

Следващата пък е емблематична

Лов на патици

Често свири на дванадесетструнна китара. 

На най-голяма популярност се радва през 1985-1990 години.

Сред разпадането на Съветския съюз в песните му се появяват открито и  еврейски мотиви / логично, певецът е с еврейски произход/.

На въпроса на какво се дължи известността му, отговаря просто

"Пея за това, което хората мислят и чувстват".

Още статии за руската музика :

1.Земфира,

2.Би 2

3.Сплин

4.Хор Турецки

Весела Христова

А. Розенбаум "Казачья"

Под зарю вечернюю солнце к речке клонит,
Все, что было - не было, знали наперед.
Только пуля казака во степи догонит,
Только пуля казака с коня собьет.

Из сосны, березы ли, саван мой соструган.
Hе к добру закатная эта тишина.
Только шашка казаку во степи подруга,
Только шашка казаку в степи жена.

Hа Ивана холод ждем, в Святки лето снится,
Зной "махнем" не глядя мы на пургу-метель.
Только бурка казаку во степи станица,
Только бурка казаку в степи постель.

Отложи косу свою, бабка, на немного,
Допоем чего уж там, было б далеко.
Только песня казаку во степи подмога,
Только с песней казаку помирать легко.

Чаят - традиции и ритуали

По случай Световния ден на чая - 15 декември, пускам следната публикация*

(Вчера, впрочем, бе Международният ден на ...маймуната. Обаче нямах актуален текст по темата)

Ухажван участник в традиционния Five o'clock на Острова. Задължителен за руската трапеза в компанията на тумбест самовар и апетитни гевречета. Издигнат в ранг на изкуство в страните от Далечния изток. Какво по-добро от чаша топъл чай в мразовитите декемврийски утрини? Глътка, която разлива топлина по цялото ви тяло… 

Китайците познавали чаения храст отпреди 5 хилядолетия. Днес той е пренесен по целия свят и се отглежда в над 50 държави. Напитката помага при умора, изтощение, жега, студ, има доказани лечебни свойства.

Чаеният храст е многогодишно растение, което живее над половин век. След беритба (първата беритба дава най-добър продукт) листата му се подлагат на сложна обработка, след което се получават стотиците търговски видове. 

Основните видове чай са четири: черен, зелен, червен и жълт. 

Чрез комбиниране на различни сортове и допълнително ароматизиране се получават различни чаени “букети" – със специфичен аромат и вкус. Ценен сорт е и белият чай, който се отглежда в китайската провинция Фужиян. Той се прави от неразвитите пъпки на чаените храсти. След като се изпари влагата по тях, по листенцата се образува сребрист мъх. Бледата запарка има цвят на шампанско, деликатен вкус, много лек, мек и сладък. 

Видовете чай се различават по степента си на ферментация. Докато черният чай преминава през всички степени на ферментация и обработка, зеленият не се подлага на ферментация. Повече от 95% от световното производство се фокусира върху черния чай. Най-качественият и търсен чай продължава да се внася от Индия и Китай. 

Приготвяне  

Казват, че идеалната напитка се прави от две листенца и едно цветче. Водата не бива да се оставя да кипне, а само да се затопли, но точно до 80 градуса. Сервира се запарен в чайник.  

При запарване до 3 минути от листенцата се извлича само теинът. Тогава напитката действа ободряващо. Над 3 минути се освобождават други вещества – танини, и тогава чаят успокоява. 

Най-подходящи за приготвяне на чай са чистите изворни и слабоминерализираните води. Колкото по-силен, нежен и скъп е сортът, толкова по-силно му влияе неподходящата вода.

 Висококачествените сортове съдържат по-голям процент танини – 18–20%, а теинът е 2–4%. Зеленият чай може да се запарва повече. Сухият чай се съхранява в добре затворени стъклени или керамични съдове. Подходящи за кипване на водата са емайлираните чайници, от закалено стъкло или от неръждаема стомана. Отварата се прецежда с пластмасови цедки. Водата не се преварява вторично. Използваната запарка се изхвърля – стара истина е, че пресният чай е лекарство, а остарелият – отрова.

Поднасяне – изисканост и традиции

Допълнително към чая се предлага мляко, лимон, нарязан на кръгчета, и бучки бяла захар. Смята се, че кафявата захар разваля вкуса. Последователността при поставяне на съставките в чашата е следната – първо лимонът, после - всичко останало. 

Млякото не се добавя, когато се използва лимон. Изисканите дами никога не бъркат чая си с лъжичката - леко разклащат порцелановата чаша напред и назад. 

Когато имате по-специални гости, не им предлагайте чай на пакетчета – в тях слагат изрезките от крайчетата и жилките на чаените листа. 

Във всеки дом красивият чаен сервиз е просто необходимост. Специалните съдове създават усещане за ритуал. 

При англичаните например съществува етикет за чаения сервиз – качествен, красиво изрисуван бял порцелан.

Япония

Известно е, че пиенето на чай в Япония е превърнато в особен, продължителен ритуал – чайна церемония ча-но-ю. Създадена е специално за усмирение духа на самураите и включва 4 основни принципа: хармония между човека и природата, чистота на сърцето и душата, уважение и тишина. Японците пият чай в малки чашки, без захар. Проява на грубост и невъзпитание е ако напуснете ритуала, преди да е приключил. В Страната на изгряващото слънце предпочитат зелен или жасминов чай.

Великобритания

Във Великобритания чаят е внесен от Томас Гарауей, който създава специални чайни, достъпни само за мъже. След време Томас Туининг, чието име стои върху 

най-популярните чайове в света, изгражда верига от заведения предимно за жени. 

Създателка на традицията на следобедния чай е Ана Мария Станхоуп, дукесата на Брадфорд, придворна дама на кралица Виктория. 

Официалният Five o'clock е свързан със специален дрескод, теми табу, класическите триъгълни сандвичи с краставици и сьомга и ред други условности, задължителни за присъстващите. 

Като израз на уважение домакинята ще ни предложи няколко вида чай и ще се осведоми за предпочитанията ви. 

Весела Христова

* Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011

Движещата се статуя на любовта

В грузинския град Батуми е създадена оригинална скулптурна композиция, която не само че се движи, но представлява истински апотеоз на любовта.

Двете седемметрови фигури - на мъж и жена, се движат бавно една към друга, докато ... се слеят в едно цяло! 
След което се разделят и отдалечават в различни посоки.

Зрелищният монумент е направен от стомана и се очертава като една от най-интересните скулптури в света. 

Паметникът е на Али и Нино - грузинските Ромео и Жулиета, само че изповядващи различни религии.

Любовта на азера Али и грузинската девойка Нино, увековечена в книгата на писателя Курбан Саид (издадена е и на български),  е вдъхновила талантливия грузински скулптор, живеещ в Съединените щати - Тамар Квеситадзе, да създаде своя шедьовър.

Целувката на Али и Нино - видеоклип


Весела Христова

Няколко разпространени заблуди

Измислени ли са арабските цифри от араби?

Всъщност цифрите са дошли от Индия. Арабите просто са ги пренесли, след което този начина на записване на числа се разпространява в Северна Африка, Испания и по цяла Европа. Голямото предимство на арабските цифри пред римските е не толкова в начина на изписване, колкото във факта, че смисълът на всяка цифра се определя от нейната позиция - например в 15 - цифрата 5 е просто петица, докато в 1570 - тя има друг смисъл - пет стотици.

 

 "И все пак тя се върти..."

Тази добре позната фраза всъщност не принадлежи на Галилей. Думите не присъстват никъде в протоколите на инквизицията или пък в писмата на великия учен. За пръв път се споменават в печално известния с подвеждаща информация труд  "Литературни извори"  ("Querelles Litteraires") на абат Ирели, който вероятно си ги е измислил.

"Религията е опиум за народа"

Фразата се приписва погрешно на Ленин или Маркс. За пръв път обаче я произнася немският писател Новалис през 1798 "Вашата така наречена религия ви действа като опиум - отвлича ви и приглушава болката ви, вместо да ви вдъхне сили".

А пък изречението "Пролетариатът няма какво да губи, освен своите окови" принадлежи на... Жан Пол Марат. 

"Пролетарии от всички страни, съединявайте се"-  за пръв път е написано от Карл Шапер.

"От всекиго според способностите , всекиму според потребностите" - на Луи Блан. 

Весела Христова

Източник