Чаят - традиции и ритуали

По случай Световния ден на чая - 15 декември, пускам следната публикация*

(Вчера, впрочем, бе Международният ден на ...маймуната. Обаче нямах актуален текст по темата)

Ухажван участник в традиционния Five o'clock на Острова. Задължителен за руската трапеза в компанията на тумбест самовар и апетитни гевречета. Издигнат в ранг на изкуство в страните от Далечния изток. Какво по-добро от чаша топъл чай в мразовитите декемврийски утрини? Глътка, която разлива топлина по цялото ви тяло… 

Китайците познавали чаения храст отпреди 5 хилядолетия. Днес той е пренесен по целия свят и се отглежда в над 50 държави. Напитката помага при умора, изтощение, жега, студ, има доказани лечебни свойства.

Чаеният храст е многогодишно растение, което живее над половин век. След беритба (първата беритба дава най-добър продукт) листата му се подлагат на сложна обработка, след което се получават стотиците търговски видове. 

Основните видове чай са четири: черен, зелен, червен и жълт. 

Чрез комбиниране на различни сортове и допълнително ароматизиране се получават различни чаени “букети" – със специфичен аромат и вкус. Ценен сорт е и белият чай, който се отглежда в китайската провинция Фужиян. Той се прави от неразвитите пъпки на чаените храсти. След като се изпари влагата по тях, по листенцата се образува сребрист мъх. Бледата запарка има цвят на шампанско, деликатен вкус, много лек, мек и сладък. 

Видовете чай се различават по степента си на ферментация. Докато черният чай преминава през всички степени на ферментация и обработка, зеленият не се подлага на ферментация. Повече от 95% от световното производство се фокусира върху черния чай. Най-качественият и търсен чай продължава да се внася от Индия и Китай. 

Приготвяне  

Казват, че идеалната напитка се прави от две листенца и едно цветче. Водата не бива да се оставя да кипне, а само да се затопли, но точно до 80 градуса. Сервира се запарен в чайник.  

При запарване до 3 минути от листенцата се извлича само теинът. Тогава напитката действа ободряващо. Над 3 минути се освобождават други вещества – танини, и тогава чаят успокоява. 

Най-подходящи за приготвяне на чай са чистите изворни и слабоминерализираните води. Колкото по-силен, нежен и скъп е сортът, толкова по-силно му влияе неподходящата вода.

 Висококачествените сортове съдържат по-голям процент танини – 18–20%, а теинът е 2–4%. Зеленият чай може да се запарва повече. Сухият чай се съхранява в добре затворени стъклени или керамични съдове. Подходящи за кипване на водата са емайлираните чайници, от закалено стъкло или от неръждаема стомана. Отварата се прецежда с пластмасови цедки. Водата не се преварява вторично. Използваната запарка се изхвърля – стара истина е, че пресният чай е лекарство, а остарелият – отрова.

Поднасяне – изисканост и традиции

Допълнително към чая се предлага мляко, лимон, нарязан на кръгчета, и бучки бяла захар. Смята се, че кафявата захар разваля вкуса. Последователността при поставяне на съставките в чашата е следната – първо лимонът, после - всичко останало. 

Млякото не се добавя, когато се използва лимон. Изисканите дами никога не бъркат чая си с лъжичката - леко разклащат порцелановата чаша напред и назад. 

Когато имате по-специални гости, не им предлагайте чай на пакетчета – в тях слагат изрезките от крайчетата и жилките на чаените листа. 

Във всеки дом красивият чаен сервиз е просто необходимост. Специалните съдове създават усещане за ритуал. 

При англичаните например съществува етикет за чаения сервиз – качествен, красиво изрисуван бял порцелан.

Япония

Известно е, че пиенето на чай в Япония е превърнато в особен, продължителен ритуал – чайна церемония ча-но-ю. Създадена е специално за усмирение духа на самураите и включва 4 основни принципа: хармония между човека и природата, чистота на сърцето и душата, уважение и тишина. Японците пият чай в малки чашки, без захар. Проява на грубост и невъзпитание е ако напуснете ритуала, преди да е приключил. В Страната на изгряващото слънце предпочитат зелен или жасминов чай.

Великобритания

Във Великобритания чаят е внесен от Томас Гарауей, който създава специални чайни, достъпни само за мъже. След време Томас Туининг, чието име стои върху 

най-популярните чайове в света, изгражда верига от заведения предимно за жени. 

Създателка на традицията на следобедния чай е Ана Мария Станхоуп, дукесата на Брадфорд, придворна дама на кралица Виктория. 

Официалният Five o'clock е свързан със специален дрескод, теми табу, класическите триъгълни сандвичи с краставици и сьомга и ред други условности, задължителни за присъстващите. 

Като израз на уважение домакинята ще ни предложи няколко вида чай и ще се осведоми за предпочитанията ви. 

Весела Христова

* Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011