Украинската Лейди Гага или безкрайно талантливата Светлана Лобода

Светлана Лобода (с ударение на "  а ") е певица, която със сигурност ще запомните. 
Клиповете и са зрелищни, провокативни, супер оригинални, а песните - от тези, които заковават твърдо челните места в музикалните класации. И понеже в българското интернет пространство информацията за нея е прекалено оскъдна, реших да ви направя съпричастни с творческия път на една красива и талантлива украинска звезда.

Светлана Сергеевна Лобода се ражда на 18 октомври 1982 в Киев. Музикалните и наклонности са забелязани от далновидните родители навреме и тя постъпва в музикално училище, в паралелка " пиано". По-късно изучава вокално майсторство и дирижиране. Приета е в Киевската Академия за естрадно и цирково изкуство и още в първи курс започва да пее в групата  "Капучино", която бързо става популярна в страната. След известно време групата забавя темпо и  прекратява концертите си - факт, който не допада никак на дейната Светлана. Тя обаче е обвързана с железен договор, който не и позволява да напусне състава. Певицата не може да се примири с наложените и ограничения - иска да пътува, да пее. Затова променя външния си вид така, че продуцентите да не я познаят и започва да пее с псевдонима Alisiya Gorn.

Пак пред парламента

Понеже  вчера плъзна слухът, че се готви "автобусна инвазия " на контрапротестиращи в София, започнаха да се тиражират версии, че едва ли не сме пред гражданска война заради евентуални провокации между подкрепящи и противници на правителството.

Строго охраняван парламент

Силна охрана от народната любов

Анти Орешарски

Цял месец продължават протестите, но те си правят назначенията.
А, да..да не забравя... местят загражденията...

 

Музикалното явление Клеопатра Стратан

Павел Стратан е доста популярен молдавски изпълнител.

 Обаче неговата дъщеря - Клеопатра Стратан (родена на 6 октомври 2002 в Кишинев), го превъзхожда в това отношение. 

Мастилените мигове на Loui Jover

Винтидж картини върху книжни страници

 

Оригиналният подход към изкуството винаги печели привърженици.

Творбите на австралийския художник  Loui Jover са не само оригинални, но и възхитително талантливи. 

Мастило, пожълтели от времето страници, вдъхновение - тайната комбинация на Луи, които има подчертан афинитет към женските лица и ефектния контраст между черното и бялото.

Мини полата - модната революция на 20 век.

Мини полата днес е моден факт, който далеч не е най-екстравагантният в света на облеклото.  И даже не се замисляме, че не толкова отдавна обществото преглъщаше трудно тази ефектна волност в дамския гардероб.

 Малко история

През 19 век господствали строги правила в облеклото: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца. Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.

  Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война. Жените се променили – те влезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.

Историята на “Черната маргаритка”

Миниполата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия – в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречела при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелка Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене (на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете) и не след дълго в магазина й в Челси се появили миниполи. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“. 

През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема – “черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество, по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече – Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили “произшествието”.

Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. 

Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена на Британската империя, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. 

На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Бийтълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. 

Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith's Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг – Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки. Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуражавана от съпруга си, създала своята първа колекция с доста екстравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.

 Нещата на Мери Куант се радват на огромен успех и днес. Например в Страната на изгряващото слънце дизайнерката има над 200 бутика. 

С годините бизнесът и се разширява и сега логото и може да бъде намерено върху килими, бански костюми, детски играчки, козметика.

Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция минипола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “ Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал миниполата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард. От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант, набира сили, за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.

На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ. – клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон. Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само 4 години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Весела Христова

 

Публикувано и тук

Troy Harley - руският Бон Джоуви в действие

Първите си крачки към славата младият руски изпълнител Роман Архипов прави благодарение на телевизионното шоу "Фабрика за звезди". Става солист на група "Челси", която бързо печели сърцата на младите. 

През 2011 кариерата на чаровния блондин прави още един скок - с рок проекта  Troy Harley. С този псевдоним любимецът на руската публика покорява американския музикален ефир и амбициозно се насочва към световния. Продуцентът му е не кой да е, а членът на авторитетното жури от  American Idol Ранди Джаксън, известен и като мениджър на Марая Кери, носител на Грами. 

Роман Архипов, чиято прилика с младия Бон Джоуви е поразителна, е първият руски музикант, участвал в международния рок фестивал Vans Warped  /Уорпд Тур - създаден в САЩ през 1994 г., включващ екстремни спортове. Посещаван средно между 10 и 30 хил. души на всяка дата от фестивала, като в последните години на него участват около 100 музикални групи на всяко шоу.  Групите забиват едновременно на около 10 различни сцени/.

Друг голям плюс в музикалната му биография е съвместната  изява с легендарните «The Scorpions».

 

Само след половин година на американска територия, Роман подписва договор с влиятелната звукозаписна компания «JK Music Group». Продуценти в тази компания са руснаците Юлия Курбатова и Олег Шмельов, които забелязват таланта на младия изпълнител още във "Фабриката за звезди". 

Биокартини в оризовите ниви или похвално слово за японската прецизност

Скоро на оризовите полета на Япония ще започне сеитбата. Четири месеца по-късно някои от оризищата ще се превърнат в истински гигантски картини. Авторите на рисунките съвсем не са художници, а обикновени фермери.

Изкуството на художественото засяване на ориз е сравнително младо - появило се  е през 1993. Първите "арт оризища" са край село Инакадате.
Тук от хилядолетия са отглеждали ориз, но с възникването на специфичния начин на сеитба, селото става обект на интерес за хиляди туристи.
Деветхилядното населено място се посещава годишно от 200 000 души, желаещи да видят ефектните посеви.

Заха Хадид - нежното лице на архитектурата

Британската архитектка с иракски произход Заха Хадид, родена на 31 октомври 1950 в Багдад, е първата и единствена засега жена архитект, удостоена с премията Прицкер / 2004/.  

Прицкер (Pritzker)-  годишна архитектурна награда, връчвана от фондация Хаят, която се присъжда се на действащи архитекти, чийто работи демонстрират талант, широк кръгозор и отговорност.

 

Заха се ражда в семейството на индустриалец, един от основателите на Националната демократична партия на Ирак. Още на 11 години решава, че ще стане архитект. През 1972, след като завършва Американския университет в Бейрут, заминава в Лондон и постъпва в школата на Архитектурната асоциация. Преподават и Рем Колхас и Елиа Зенгелис. Зенгелис си спомня за нея с топло чувство - тя е най-талантливият му студент, въпреки че често изпитва трудности в проектирането на стълби. През 1977 започва работа в архитектурното бюро на Колхас. Три години по-късно основава собствено -  "Zaha Hadid Architects".  Безкомпромисният и подход към творчеството не и позволява да се заема с дребни частни проекти. Хадид преподава и участва в конкурси. За нея започват да говорят, след като печели конкурса за оперния театър в Кардиф през 1994. Инвеститорът обаче се побоява да реализира твърде оригиналното решение. Първият осъществен проект на Заха е Пожарната на мебелната компания  Vitra (1991-1993) която наподобява бомбардировач Стелт. След като започва строежът на Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, към идеите на Заха започват да проявяват интерес инвеститори от различни страни.

Архитектката руши каноните и разтегля границите на обичайното обитаемо пространство - използва изкривена перспектива, криви линии, остри ъгли.

 Интериорни решения

Освен големи здания, Заха Хадид създава инсталации, театрални декори, интериори, обувки, картини.

 Те присъстват и в много музейни колекции - Немския музей за архитектура във Франфуркт на Майн, Музея на современното изкуство в Ню Йорк и др.

 Рисунките, скици и живопис на Заха Хадид многократно са излагани - в Музея Гугенхайм (1978), Галерия GA в Токио (1985), Музея на современното изкуство в Ню Йорк  (1988), в Харвардския университет (1994)  в чакалнята на Централната гара в Ню Йорк (1995).

Най-известните и предмети в сферата на интериорния дизайн е осветителното тяло Chandelier Vortexx и креслата, изработени за  Sawaya & Moroni.

През 2005 на изложбата  Design Miami е определена за дизайнер на годината 

През 2012 руският олигарх Доронин инвестира в неин проект, за да си построи луксозно имение. 

Заха Хадид побеждава и в конкурса за Национален стадион в Токио, който ще изглежда така:

 Побеждава и при строителството на Международния център за култура и изкуство  в китайския град Чан ша, провинция Хънан. 

Нейно дело е плисираната стоманена сграда на Музея на изкуството на Елай и Едит Броуд в Лансинг, САЩ. 

Динамичните очертания на зданието са вдъхновени от близката магистрала.

 Неръждаемата стомана е специално обработена срещу пръстови отпечатъци и неприятен блясък. 

В съседна Сърбия, в Белград е планирано строителство на мултифункционален комплекс на територията на фабрика Beko. Архитектурният проект е дело на Заха Хадид. Включва жилищни сгради, петзвезден хотел, конгресен център. 

 Заха Хадид е удостоена със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя