Заха Хадид - нежното лице на архитектурата

Британската архитектка с иракски произход Заха Хадид, родена на 31 октомври 1950 в Багдад, е първата и единствена засега жена архитект, удостоена с премията Прицкер / 2004/.  

Прицкер (Pritzker)-  годишна архитектурна награда, връчвана от фондация Хаят, която се присъжда се на действащи архитекти, чийто работи демонстрират талант, широк кръгозор и отговорност.

 

Заха се ражда в семейството на индустриалец, един от основателите на Националната демократична партия на Ирак. Още на 11 години решава, че ще стане архитект. През 1972, след като завършва Американския университет в Бейрут, заминава в Лондон и постъпва в школата на Архитектурната асоциация. Преподават и Рем Колхас и Елиа Зенгелис. Зенгелис си спомня за нея с топло чувство - тя е най-талантливият му студент, въпреки че често изпитва трудности в проектирането на стълби. През 1977 започва работа в архитектурното бюро на Колхас. Три години по-късно основава собствено -  "Zaha Hadid Architects".  Безкомпромисният и подход към творчеството не и позволява да се заема с дребни частни проекти. Хадид преподава и участва в конкурси. За нея започват да говорят, след като печели конкурса за оперния театър в Кардиф през 1994. Инвеститорът обаче се побоява да реализира твърде оригиналното решение. Първият осъществен проект на Заха е Пожарната на мебелната компания  Vitra (1991-1993) която наподобява бомбардировач Стелт. След като започва строежът на Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, към идеите на Заха започват да проявяват интерес инвеститори от различни страни.

Архитектката руши каноните и разтегля границите на обичайното обитаемо пространство - използва изкривена перспектива, криви линии, остри ъгли.

 Интериорни решения

Освен големи здания, Заха Хадид създава инсталации, театрални декори, интериори, обувки, картини.

 Те присъстват и в много музейни колекции - Немския музей за архитектура във Франфуркт на Майн, Музея на современното изкуство в Ню Йорк и др.

 Рисунките, скици и живопис на Заха Хадид многократно са излагани - в Музея Гугенхайм (1978), Галерия GA в Токио (1985), Музея на современното изкуство в Ню Йорк  (1988), в Харвардския университет (1994)  в чакалнята на Централната гара в Ню Йорк (1995).

Най-известните и предмети в сферата на интериорния дизайн е осветителното тяло Chandelier Vortexx и креслата, изработени за  Sawaya & Moroni.

През 2005 на изложбата  Design Miami е определена за дизайнер на годината 

През 2012 руският олигарх Доронин инвестира в неин проект, за да си построи луксозно имение. 

Заха Хадид побеждава и в конкурса за Национален стадион в Токио, който ще изглежда така:

 Побеждава и при строителството на Международния център за култура и изкуство  в китайския град Чан ша, провинция Хънан. 

Нейно дело е плисираната стоманена сграда на Музея на изкуството на Елай и Едит Броуд в Лансинг, САЩ. 

Динамичните очертания на зданието са вдъхновени от близката магистрала.

 Неръждаемата стомана е специално обработена срещу пръстови отпечатъци и неприятен блясък. 

В съседна Сърбия, в Белград е планирано строителство на мултифункционален комплекс на територията на фабрика Beko. Архитектурният проект е дело на Заха Хадид. Включва жилищни сгради, петзвезден хотел, конгресен център. 

 Заха Хадид е удостоена със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя