вторник, 19 февруари 2013 г.

Роберто Бернарди - хиперреализмът като сладко изкушение

Роберто Бернарди се родил през  на 18 май 1974 в италианския град Тоди.

 Когато се дипломирал през 1993-а, се преместил в Рим, за да работи като реставратор в църквата Сан Франциско а Рипа, известна с това, че в нея през 13-век може би е живял не кой да е , а  самият свети Франциск от Асизи.


След известен период, през който рисува традиционни пейзажи и портрети, Роберто Бернарди се насочва към хиперреализма, като най-близък до творческите му търсения. През септември 1994 г. е първата му самостоятелна изложба,  с която получава признанието не само на публиката, но и на критиците.



От 1997 г. негови творби са включвани в многобройни общи изложби в Европа и САЩ. Картините му красят частни, обществени и корпоративни колекции в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Гърция, Испания, Швейцария, Канада, Австралия, Малта, Мексико, Япония, Китай, Нова Зеландия,  Обединените арабски емирства.



През май 2010 авторитетното американско списание Art and Antiques излиза с корица, посветена на Роберто Бернарди. Същата година друго американско списание - Poets and Artists, излиза  с корица, посветена на талантливия италиански художник и артдилъра му - Франк Бернардучи.

През 2010 г. мощната мултинационална компания ENI включва негови творби в престижната си колекция.
От края на 2012 г.  Роберто Бернарди е започнал истинска световна обиколка по музеите, в които излага  хиперреалистичните си платна, започвайки от  Kunsthalle - музея в Тюбинген, Германия, следва изложба в
Thyssen-Bornemisza, Мадрид,  в Музея и художествената галерия на Бирмингам, Великобритания, Музея на изкуствата, Ню Орлийнс (САЩ), OKCMOA - Оклахома Сити (САЩ), както и в Институт на американското изкуство Бътлър,  Охайо (САЩ).

На пръв поглед може да объркате картините му с фотография. Като тези, които илюстрират апетитни рецепти в лъскави списания. Част от платната му са посветени на сладките изкушения - близалки, бонбони, шарени захарни пръчици и бастунчета.


Роберто предпочита да рисува с маслени бои.

С изумителна точност пресъздава всеки детайл от натюрмортите си - кристалчетата захар, гънките на целофановото фолио, с което са увити бонбоните, играта на светлината върху масата.



Художникът споделя, че рисуването е своеобразна форма на медитация, резултатът от която ощастливява не само него, но и хилядите му поклонници.

 http://www.robertobernardi.com/

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Сюрреалистичната колода

Идеята за оригиналната колода /Le Jeu de Marseille/ се ражда на сбирка на художниците сюрреалисти в Марсилия преди отпътуването им в Съединените щати, в началото на Втората световна война. 
Автори са осем художници - Виктор Браунер, Макс Ернст, Уифредо Лам, Андре Масон, Бенджамин Пере, Андре Бретон, Виктор Серж и съпругата му.

 Стандартната колода има четирите основни цвята (бои): пики, купи, спатии, кари.
Сюрреалистите измислили други, необикновени бои, всяка от които символизирала нещо:

ключалките били симол на познанието
огнените колела - революцията



звездите символизирали мечтите
огънят - символ на страстта и любовта
























Освен това имало

S - сирени


G - гении,



M - маьосници


Вместо дами и попове - конкретни исторически личности.

Бретон нарисувал Парацелз
Виктор Браунер - Елън Смит и Хегел
Макс Ернст - Панчо Виля и Фройд

Разпознавали се и ликовете на Стендал,Лотреамон, Бодлер и Алиса от страната на чудесата.
Жокерът бил дело на френския поет и драматург Алфред Жари.

За пръв път колодата била представена през 1943 в списание «VVV». След това била изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

http://zooart.livejournal.com/239269.html

сряда, 13 февруари 2013 г.

Анаморфозата - ефектна оптична илюзия в изкуството





Myrna Hoffman

Една от най-креативните руски блогърки е Марина Салдаева - художник по костюмите на емблематични руски филми("12-те стола" и др.),  която поддържа невероятно място в мрежата - http://marinni.

Тук може да научите интересни факти за предметите у дома, за модата, има множество любопитни истории, свързани с изкуството и т.н. 


Постът и, който привлече днес моето внимание, е посветен на една ефектна техника в живописта и е озаглавен : Анаморфозите. Шифрованите изображения и огледалата. История.


Анаморфозата  (старогръцки- . ἀναμόρφωσις, Anamorphosis; гръц αναμόρφωση; от μορφή — «образ, форма») представлява конструкция, създадена по такъв начин, че в резултат на оптично пречупване да се покаже образ, първоначално недостъпен за възприемане, невидим за очите ни. 


Тази композиция - "Илюзия за пиано" на японския художник Сигео Фукуда, показва как изображението зависи от ъгъла, под който го наблюдаваме - образът в огледалото изглежда като истинско пиано, но само под определен ъгъл.

Промяната в образа се получава с помощтта на оптични системи или специален наклон на равнините на обекта и екрана. Обикновено анаморфозата се осъществява с цилиндрични лещи или огледала с различна форма.


Първите примери на изкривен огледален образ се появяват през епохата на барока - през 17 в. Преди това огледалата имали предимно сферична форма, а плоските огледала били малки и много скъпи.
Трудоемките изображения не винаги са създавани само заради развлечение или като фокус. През1600-е и 1700-е години анаморфозите разпространявали политически и религиозни карикатури, други забранени картинки, като започнем със сцените на магически и вещерски ритуали и завършим с еротичните или порно рисунките и други картинки за конфиденциална употреба.


При много анаморфози изображението се показва само ако върху картината се постави огледало с определена форма.

Тук рисунката се отразява в огледало с цилиндрична форма

Holbein's The Ambassadors with a Memento mori anamorph skull in the foreground.



Една от най-известните картини с шифровано изображение е творбата на
Ханс Холбайн, създадена около 1532.


Черепът се вижда само в огледало. 


Друг пример - карикатура във връзка с една търговска афера в миналото, известна като "сапунения балон". В десния долен ъгъл е разположена сплескана фигура, разпознаваема само в огледало. 
  The Bubblers Medley, or a Sketch of the Times: Being Europe's Memorial for the Year 1720


В някои случаи трябва да погледнем картината от друг ъгъл , като леко я завъртим.
Образът на Шекспир се крие в пейзажа в дъното.



Как се създава огледална анаморфоза 
Избираме си образ, който да подложим на анаморфоза. Върху образа поставяме решетка - по такъв начин изображението се разбива на малки квадратчета - клетки. Всяка клетка се обозначава с координати.


Тази решетка я рисуваме като окръжност или полукръг - все едно че я разтегляме. Колкото е по-висока, толкова ще е по-разтеглена.




Едно след друго запълваме разтегнатите клетки съответно с разтегнатото изображение. Това е доста трудоемко и художниците често сверяват нарисуваното в огледало. Един грешен щрих - и всичко отива по дяволите.
изображение за цилиндрично огледало

В наши дни на помощ ни идват специалните компютърни програми.
Anamorphosis with Column / Anamorfózis oszlopfővel (1994)
Известен автор на огледални анаморфози е унгарецът Ищван Орош.
Тази негова творба е посветена на художника, обожаващ оптичните илюзии - Ешер.
Cupola / Kupola (1990)
Finger I. / Ujj I. (1997)

Тук ефектът е постигнат с огледало пирамида:

Three Pyramids / Három piramis

Това конусовидно огледало ни разкрива анаморфния лик на учения Джон Далтон и може да бъде видяно край Музея на науката и промишлеността в Манчестър, Великобритания.


Рисунка върху асфалт

Някои скулптори обичат този метод
The Pearl
Дизайнерите - също
Anamorphosis by Luc d'Hanis & Sofie Lachaert

А това вътре не е ли компакт диск?


Весела Христова

вторник, 12 февруари 2013 г.

Шоколадовият космос - изкушение за цветарите

Пролетта наближава и цветарската треска постепенно обхваща хората, които обичат да създават красиви градини или пък ефектни балкони, отрупани с ароматни растения.

Едно предложение в каталога на "Сортови семена" прикова моето внимание.


Cosmos atrosanguineus /Chocolate Cosmos / или Шоколадовият космос е много интересно цвете, с мексикански произход, приятно ухаещо на шоколад.  Цветовете му са атрактивни - тъмни, керемидени, почти черни, но най-привлекателен е ароматът му. 
Въпреки че останалите видове космос са сред най-разпространените, непретенциозни и лесно отглеждани цветя, шоколадовият космос е сред редките растения.
Вълшебното му ухание винаги е привличало хората. Известен факт е, че в началото на 20 век шоколадовият космос почти е изчезнал. Останал само един храст, от който през 1902 мексиканските учени успели да съберат семена и да го размножат по изкуствен път. 
Тази история често се споменава в научните трудове. Мексиканските ботаници заслужено се гордеят  с този факт -една истинска победа в областта на съхраняването на биоразнообразието на нашата планета. 
Тук трябва да отбележа, че в природата семената на шоколадовия космос имат много слаба жизнеспособност - растението се размножава предимно с разделяне на коренището. 


 Понеже неговата родина е топлото Мексико, този вид космос е чувствителен към застудяванията и резките промени на температурите.
Многогодишното растение достига височина до метър и половина. Листата му - от 7-15 см. Диаметърът на съцветията не надвишава 4,5 см.
Това, което го отличава от другите видове космос, е необикновеният тъмночервен, керемиден цвят и споменатият шоколадово-ваниленият аромат, който привлича не само хората, но и животни и насекоми. 
Днес шоколадовият космос е любимо растение за много цветари. За да отгледате такова цвете, трябва да положите особени грижи. Много внимателно да посадите грудките напролет. Редовно и обилно да ги поливате, особено първата година -  във вегетационния период кореновата система се нуждае от много влага. Растението трябва да се сади на слънце, в краен случай - на полусянка, а ако се очакват застудявания(-5С) - да се извади от почвата. Специалистите съветват грудките да се изваждат късна есен и да се съхраняват покрити с пясък в хладно и проветриво помещение, подобно на далиите.  Cosmos atrosanguineus не произвежда жизненоспособни семена, а се размножава чрез делене през пролетта. 
Да се отгледа шоколадов космос е предизвикателство, но цветето ще ви дарява истинска наслада с чудния си аромат в продължение на много години.  
  Цъфти от началото на м.Юни до края на м.Септември.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Пламъци в ...косите

Ще сменя цвета на косата си… Прическата също. А може би и начина си на живот… Нуждая се от промяна. Русото ми е чуждо, определено не е моят цвят. Смолисто черното ми придава призрачен вид. Всъщност не е толкова зле, но отдавна преболедувах Стефани Майер.
Кестеняво? Банално, скучно, срещано на всяка крачка.

Ако мислите ви следват подобен ход, имате АЛТЕРНАТИВА – махагон, огнено, патладжанено., рубин!






Червеното винаги е модерно. Радикално. Стилно… Може да бъде дори дискретно. Създава недвусмислени асоциации за чувствена, опасна и нестандартна натура. Дори сладката блондинка Скарлет Йохансон се поддаде на изкушението и се появи на прием в Белия дом с коси, обагрени в коралово. Ефектът от лъчезарния й поглед бе умножен многократно…


За нашите географски ширини червеното не е най-естественият цвят, а по-скоро изключение. Може би затова е толкова предпочитан.
Подобно на творец, прецизиращ колорита на картина, жената, избрала червено, трябва да прояви силен и категоричен естетически усет при определяне на оттенъка, който да подхожда на тена й.

Боядисването в червено може да създаде прекрасна хармония между цвета на кожата и косата при мургавите. Или обратното – ефектен контраст при светлокожите дами. Подчертава драматизма на тъмните очи и струящата светлина от небесните или зелените ириси.

Заложете на червено!



Стара истина е, че жените, които обичат да бъдат в центъра на вниманието, се насочват към червено.
Повечето стилистите са на мнение, че то подхожда на всяка дама. Стига да е подбран правилният нюанс. Разцветките са многобройни, съобразени с цветотипа на жените и тяхното желание за ПРОМЯНА.

ЯРКОЧЕРВЕНО. ОГНЕНО..
Подхожда на бунтарките. На личности с характер. С една уговорка – да не са прехвърлили определена възраст, след която ще се озоват в зоната на комичното. Не забравяйте и един факт- ярките цветове състаряват. Подробност, простима единствено на звезди от величината на пънк кралицата Вивиан Уестууд.

Вивиан Уестууд
БУРГУНДСКО ЧЕРВЕНО. ТИЦИАН. Ренесансови цветове. Пищни и разкошни. За богати, поддържани коси, образуващи прекрасна рамка около сияйна светла кожа.

ГРАНАТОВО ЧЕРВЕН, РУБИНЕНО ЧЕРВЕН, ВИШНА, МАХАГОН… Хубави като старо отлежало вино, нюансите придават мистериозност (а понякога и нотка демоничност) на жените, избрали този колорит.

ПАТЛАДЖАН – загадъчен и силен цвят. Изключително стилно предложение за дамите, които са с тъмни коси.

Веднъж преминали в отбора на червенокосите, помнете, че е малко трудно да се разделите с него. Ако ефектът от цветовата трансформация не ви удовлетворява, ще се наложи да изполвате професионален препарат за отмиване на боя или просто да потърсите решение в по-тъмен цвят.  Дори тогава е вероятно червеното да напомня за себе си с леки издайнически проблясъци.



Червеният цвят може да изглежда максимално естествено, ако при избора на оттенъка сте се водили от естествения цвят на косата и от цвета на кожата си.За натуралните брюнетки  съществуват вариантите махагон, вишна, патладжан. За блондинките – медни оттенъци, вишна, розово-червени. За светлокосите – канелени, керемидени, рубинени, медни, златисти оттенъци в гамата на червеното. Ако кожата ви е с нежно розов цвят ще ви подхождат всички тонове на червеното. Рижите златисти нюанси изглеждат ефектно при млади жени със сини очи. Ярките, близки до оранжевото цветове подхождат и на зеленооките. За мургавите са подходящи тъмно червените, кафяво-червените, медните.


Какви са тенденциите в цветовете в косите за пролет-лято 2013? Препоръчвам ви да прочетете статията на Илона Исаева - едно талантливо и хубаво младо момиче.

Весела Христова 


Това е част от моя статия, публикувана в сп. Beauty 2011

петък, 8 февруари 2013 г.

Анти-изкуството в музей


Музеят на лошото изкуство(Museum of Bad Art, MOBA) заслужено се нарежда сред най-странните и интригуващи музеи в света. 
Частната американска колекция си е поставила за цел да показва картини, които нито един музей в света не би пожелал. 
Музеят има три отдела - в градчето Дедъм до Бостън, в Съмървил, в Бруклайн, Масачузетс. Постоянната му колекция е от около 500 платна, но заради малкото пространство се излагат само по 30-40 еккземпляра. 

Музеят е основан през 1993,  след като антикварят Скот Уилсън показал на приятелите си какво е намерил сред боклуците. Приятелите му демонстрирали не само чувство за хумор, но и здрав разум и решили да си направят колекция от картини, които са далеч от представата ни за изкуство.

Един от създателите  -Джери Райли, след време споделил: «Докато повечето големи градове притежават поне един музей, събрал най-доброто от произведенията на изкуството, то  MOBA  е единственият, посетен на най-лошото в тази сфера". 
За да влезат в колекцията на  МОВА, произведенията трябва да са оригинални и създадени напълно сериозно, а не на шега. Трябват да имат въпиющи недостатъци и да не бъдат скучни, както и да не са преднамерен кич.
Въпреки че често са критикуван за това, че представяг антиизкуството, учредителите му смятат, че колекцията отдава необходимото уважение на искрения стремеж към идеала,  с който художниците създават картините си, независимо от това, че финалният резултат е плачевен. Те просто уважават правото на художника на грешка. 

Първият шедьовър, подтикнал Скот Уилсън към събиране на подобни произведения, е картината "Люси сред поле от цветя". 





Картината е намерена в боклукчийска кофа в Бостън. Авторът и е неизвестен.  Кейт Суджър от монреалския «The Gazette» определя Люси като една великолепна(?) грешка - възрастна жена, която танцува сред цветята и същевременно държи в едната си ръка червен пластмасов стол, а в другата - букет маргаритки. 
Описанието на Люси в галерията - " движение, стол, разлюлелите се гърди, небесните оттенъци, изражението на лицето, всеки детайл е съчетан така, че да създаде този трансцендентен и убедителен портрет, всяка подробност от който крещи - Щедьовър!"
Внучката на истинската Люси, модела на картината, случайно познала своята баба - Ана Лали Кин  (ок. 1890—1968). Картината била поръчана от майка и и независимо от факта, че предизвиквала неприкрит ужас сред роднините, дълги години висяла в жилището. . «Лицето определено е нейното, но всичко останало е  кошмар - казва внучката Лолор- Изглежда като че тя има само една гърда, ръцете и краката и са странни, тези цветя и  жълтото небе....»

«Жонглириращо куче в пола от треви"



Картината «Жонглиращо куче с пола от треви» е нарисувана от професионалната художничка Мери Нюман. Наистина, това се случило в студентските и години. Мери разчиствала ателието си и се канила да я изхвърли, но дочула за странния музей.

«Джордж на гърнето в неделя»

 


Картината е определена от журналистката  Бела Инглиш като знакова.

Художничката Ейми Левин пък вижда в нея пародия на картината Неделя на остров Гранд Жан, известна и като В парка с Джордж в неделя от създателя на поантилизма Жорж Сьора. Някои предполагат, че моделът на картината е Джон Ашкрофт, бивш Главен прокурор на САЩ.


Необикновеният музей има и изследователи, които определят шест характерни черти,  общи за много произведения в колекцията.

 

  1. Художниците не могат да рисуват правилно крайниците или ги маскират доста несръчно- под дълги ръкави, в странни обувки и др. 
  2. Небето  обикновено е във всякакви цветове, но не и в синьо, при флората и фауната от платната няма аналози в реалността. 

  1. Перспективата е неправилна.

  1. Рисуването на човешки нос е свързано с големи усилия и в опитите да достигнат желаната форма авторите създават истински 3-д модел, заради многото нанесени слоеве боя.
  2. Често използват смесена техника - залепват пера, пайети и дори коси върху платното. 

  1. Дори и да решат, че картината им е ужасна, някои от художниците правят последен опит да я спасят, като добавят върху платното някакви животни- маймуна или пудел. 

Случва се посетителите да си задават обаче и логичния въпрос - защо едни картини попадат в музея на анти изкуството, а други, които не се различават особено от колекцията тук, се продават за астромични суми

Весела Христова

http://www.museumofbadart.org/coll2/image06.php
уикипедия и др.